Д-р Иван Стоянов: Комбинация от външни и вътрешни фактори, както и генетична предразположеност са в основата на мигрената

Д-р Иван Стоянов завършва медицина през 1996 г. в Медицински университет - София. Работил е в Бърза помощ - София окръг и Клиника по неврология на УМБАЛ "Царица Йоанна". Част е от екипа на Клиника по неврология и медицина на съня на болница Токуда от самото начало.  

Д-р Стоянов, какво заболяване е мигрената и кои са характерните симптоми?

Мигрената е пристъпно главоболие, в групата на т.нар. първични главоболия, зад което няма подлежаща причина, както клъстерното главоболие и тензионното главоболие, които също са пристъпни главоболия. По принцип не всяко главоболие се отъждествява с мигрена. За главоболието може да има други причини – инфекции, мозъчни кръвоизливи, тумори и други. За мигрената е характерна умерена към силна болка, която протича на пристъпи и има строги диагностични критерии, по отношение на характеристиката на главоболието и честотата на възникване.

По какво се различава мигрената от стандартно главоболие, доколкото може да има такова?

Самата характеристика на мигрената е доста специфична, болката при мигрена е умерена към силна, в 2/3 от случаите е едностранна. Още в древността, Гален е наричал този вид главоболие хемикрания – половината глава. Началото на този вид главоболие е обикновено зад очната ябълка или в слепоочието, с много висок интензитет, както и се съпътства с редица вегетативни реакции – гадене, повръщане, дразнене от шум и светлина. По време на тези пристъпи, пациентите са абсолютно неработоспособни, затварят се на тъмно и тихо, имат дразнене от миризми, силен шум, което отличава пристъпа на мигрена от едно стандартно главоболие, което почти 90% от хората изпитват ежедневно. То е свързано със стрес, повишен тонус на мускулите на врата и т.н.

Кога се стига до диагнозата мигрена? Какви изследвания се правят, за да се диагностицира?

В зависимост от честотата на пристъпите и характеристиката, за опитните специалисти диагнозата е доста ясно, но все пак е възможно да настъпят грешки, особено в днешно време, когато пациентите залагат на интернет и на собствени търсения. Съветът ми е при съмнение за мигрена, да се направи консултация с невролог, който ще прецени дали са необходими допълнителни изследвания. Със сигурност е необходимо и когато за първи път пациент изпитва такава болка, да се направи образно изследване, за да се изключат тумори, кръвоизливи и други.

Известни ли са причините за мигрена и можем ли да говорим за отключващи фактори?

Мигрената е мултиетиологично обусловено заболяване и има генетична предпоставка. В голяма част от случаите има наследственост. Предполага се, че родител или друг в рода страда от това заболяване. Но трябва да има комбинация от екзогенни фактори – храна, напитки, метереологични условия, ниво на стрес, безсъние и други фактори от обкръжаващата среда и ендогенни фактори – хормонален дисбаланс, като често при мигрената има повишено ниво на естрогени, което обяснява повишената честота на  заболяването при жените и в частност около менструалния цикъл, когато се наблюдава засилване на пристъпите от мигрена. Мигрената е комбинация от фактори – външни, вътрешни и генетична предразположеност.

През какъв период от време се появяват мигренозните пристъпи, какво ги провокира, колко време могат да продължат, има ли периодичност?

В литературата са описани периодичност на оплакванията, като зачестяване в определени сезони – пролет и есен, при смяна на метереологичните условия, повишено атмосферно налягане, при студено време. Честотата на пристъпите е вариабилна. При някои пациенти може да бъде от 1-2 на няколко месеца, до хора, които имат по 3-4 пристъпа в рамките на 1 месец. В зависимост от честотата се определя терапевтичният подход. Когато пристъпите са чести, пациентите са неработоспособни, което е свързано с оставане вкъщи и други, тогава се налага по-интензивна терапия. Когато пристъпите са редки, може да не се провежда специфична терапия. Един пристъп може да трае от 4 до 72 часа.

Какви са специализираните терапевтични подходи за облекчение на болката?

Терапията на това заболяване разделяме в три основни групи. Важно е да припомня, че пациентите трябва да посетят невролог, а не да се самолекуват. Първо и най-лесно е да се контролират рисковите фактори – да се избягват ситуации, които може да предизвикат криза, като някои храни – сини сирена, какао, прием на алкохол, тютюнопушене. Вторият аспект е третирането на мигренозния пристъп, когато той започне. Често при мигрената има предвестници и пациентите изпитват зрителни или сетивни усещания, които предшестват силното главоболие. Важно е в този момент да се вземат мерки, за да не се разгърне пристъпът и да започне нарастване на интензитета на главоболието. Обикновено пациентите разпознават тези симптоми и може да вземат препарат, който най-често е от групата на нестероидните противовъзпалителни. Държа да отбележа, че аналгетиците – наркотични и ненаркотични, нямат особено добър ефект по отношение на този тип главоболие. Често хората злоупотребяват с аналгетиците, което е предпоставка за усложняване на самото главоболие, без да се постигне оптимален ефект. Друга група медикаменти са антиаметици или лекарствата против повръщане и една специфична фармакологична група медикаменти – триптани. Те имат някои противопоказания и предписването им трябва да бъде съобразено с конкретния случай и пациент. Строго специфични са и много бързо повлияват пристъпа на мигренозно главоболие. Третият аспект е хроничната терапия, профилактиката на мигрената, която цели разреждане броя на пристъпите и при възникване, той да бъде с по-лек интензитет. Профилактиката се назначава, когато имаме 2 -3 пристъпа в рамките на 1 месец като честота.

Д-р Стоянов, какво бихте препоръчали на хората, които имат този проблем?

Посещение на невролог, да се направят съответните изследвания и да се избягва прекомерната употреба на аналгетици и смесване на лекарства, без консултация с лекар.

Източник: БНР-Благоевград, "Здравен компас"