Д-р Асен Цеков: За мен медицината не е професия, а начин на живот

Д-р Асен Цеков е специалист в Клиниката по Неврохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Той е един от примерите в екипа на лечебното заведение, който доказва, че въпреки тежката задача - ежедневно да спасява човеши животи, като лекар, има голямо сърце, искрена и чиста душа. 

"Кръводаряването е най-лесният, но и най-героичният жест, който човек би могъл да направи. Това са едни минути, които отделяш от своя ден, а всъщност за някой това се равнява на един цял живот. Затова не разбирам защо хората ги плаши да дарят кръв, това е равносилно на спасяването на човешки живот.", това сподели д-р Цеков в рубриката "Кой сте Вие, докторе?" в zdrave.net. 

Извън професията лекар, специалистът има и друга страст - моторите. А голяма част от свободното си време е посветил на благотворителност.

     "Друга от каузите, на която съм основател, с една група от приятели, е да помагаме навсякъде, където има нужда от усмивки. Идеята на групата се зароди преди няколко години, когато случайно попаднах в един Дом за деца в неравностойно положение в Северозападна България. Там разбрах, че освен битовите потребности, на децата им липсва нещо повече. Тогава помолих групата „ Софийски мотористи“, на които съм представител, да ми помогнат да дам на децата в дома това, което най-много им липсваше - освен битовото, разбира се – да имат приятели и социални контакти. Те се отзоваха и това беше началото на приказката „Да дарим усмивка“. Помагаме освен на деца в неравностойно положение, така и на многодетни майки по време на локдауна. Подготвяхме пакети с храна за нуждаещите се и им ги раздавахме, помагаме и на доста възрастни самотни хора, общо взето правим това, което мислим, че е редно и това, за което напоследък обществото си затваря очите, а именно взаимопомощта между хората.", разказва д-р Цеков. 

А на въпроса - с какво го обогатяват каузите, извън призванието му, д-р Цеков отговаря така: 

"Както винаги съм обичал да казвам, когато помагаш на другите, ти всъщност помагаш на себе си. Хората имат нужда да помагат и да се грижат за други, в крайна сметка това ни изгражда като общество. В момента, в който загубим този контакт, ние губим изградения социум и ценностите, които го изграждат. Не мисля, че ме обогатява и не мисля, че е посветеност, приемам го като нещо нормално, което трябва всеки да прави според възможностите си".