Само 20% от хипертониците са лекувани добре

За съжаление, България остава водеща в световните статистики за смъртност и заболеваемост от мозъчен инсулт – изключително тежко и инвалидизиращо заболяване. Най-важният рисков фактор за това е артериалната хипертония (АХ) – високото кръвно налягане. Почти всеки втори човек над 40г. у нас е хипертоник, като продължава да важи правилото на 50%:50%

• 50% от хипертониците не знаят, че са хипертоници
• само 50% от тези, които знаят, че имат високо кръвно се лекуват
• <50% от тези, които се лекуват са с добър контрол на артериалното налягане 

Така, като краен резултат < 20% от общия брой хипертоници в България са лекувани добре, а всъщност това е основната и най-правилна възможност да намалим риска от мозъчен инсулт при тези пациенти.

• Първи преглед при кардиолог - кога?

Д-р Носиков: Профилактичните прегледи при кардиолог за един здрав човек, без известно сърдечно-съдово заболяване, следва да започнат след 40г. възраст. Важно е, обаче, да уточним, че при наличие на фамилна обремененост за сърдечно-съдови заболявания или наличие на оплаквания като главоболие, или засечено високо кръвно налягане в домашни условия, могат да започнат и много по-рано -  обичайно след 30г. възраст.

• С каква информация трябва да е подготвен един пациент преди прегледа?

Д-р Носиков: Желателно е пациентът да носи липиден профил + базова биохимия, която да включва следните показатели:

• креатинин
• К+
• пикочна киселина
• кръвна захар на гладно
• чернодробни ензими
• пълна кръвна картина
• При жените е добре да има изследвано и TSH (хормон, с който се проследява функцията на щитовидната жлеза)

При един профилактичен преглед подробно разпитваме за преки роднини с ранни инфаркти и/или инсулти, за да оценим наследственността, както и за всички придружаващи заболявания. От особенно значение са захарният диабет и хроничните възпалителни заболявания, които покачват значително сърдечно-съдовия риск.  Важно е да знаем за вредни навици като тютюнопушене, което от своя страна покачва многократно риска от миокарден инфаркт.

• Може ли да опишете пациент, изложен на най-голям риск от сърдечно-съдово заболяванe?

Д-р Носиков: На най-висок риск от инсулт са изложени не добре лекуваните или изобщо нелекуваните хипертоници. А на най-висок риск от инфаркт – пациентите пушачи с висок LDL (лош холестерол) и известна история за ранни инфаркти в семейството. Друга група с изключително висок сърдечно-съдов риск са пациентите със захарен диабет, особено когато пушат.

• Какво е важно да знае един пациент с вече поставена диагноза за сърдечно-съдово заболяване?

Д-р Носиков: От изключително значение е да знае как правилно да измерва кръвното налягане в домашни условия. Знаете ли, че близо 20% от пациентите показват високо артериално налягане по време на преглед при лекар, без всъщност да имат здравословен проблем? Това е т.н. синдром на „бялата престилка“ или чисто и просто стрес и притеснение, предизвикани от присъствието на лекаря. Случва се други пациенти да са с нормално налягане по време на прегледа, а в реалния живот и извън лекарския кабинет - по-високо. Респективно, в първия случай ще имаме свръхдиагностика и „излишно“ лечение, а във втория – ще „изпускаме“ пациенти с високо налягне, които ще останат без лечение.  Поради тази причина, диагнозата АХ или липсата на такава, следва да бъде потвърдена чрез домашни измервания. По правило препоръчваме сутрешно и вечерно измерване за поне 3 дни. Аз лично предпочитам дори 8 дни, тъй като първите дни често са стресови за пациент, който не е свикнал с процеса, като в резултат на това стойностите могат да бъдат изкуствено завишени. Когато смятам, че случаят е такъв, стойностите от първите 1-2-3 дни се игнорират. По този начин само 3 дни измервания се явяват недостатъчни, за да добием реална представа за т. нар. „обичайно АН“ при конкретния пациент.

При измерванията следва да бъдат спазени известен брой условия: 

• Пациентът трябва да е спокоен
• Измерванията се правят в седнало положение
• Краката не се кръстосват и са стъпили удобно на земята, а гърбът следва да е отпуснат назад на стол с твърда облегалка
• Ръката, на която се правят измерванията трябва да е облегната на маса или бюро. Ако на едната ръка кръвното налягане е по-високо, то използваме само нея.
• В идеалния случай, пациентът измерва налягането 3 пъти, през 3 до 5 минути (интервалът може да бъде скъсен и до 1-2 минути)
• Преди кафе, цигара, прием на храна или алкохол.
• Ако пациентът е бил изложен на стрес или е участвал във физическо усилие, измерванията се правят когато той се успокои - 20-30 минути по-късно. 
• Много важно правило е преди измерванията да се посети тоалетната. Доказано е, че при пациенти с пълен пикочен мехур и позиви за уриниране по правило систолното артериалното налягане е с около 15-20mmHg по-високо от реалното.

Има едно важно уточнение, което бих искал да направя. Когато пациентите правят 3 измервания е нормално първото да е с най-висок показател и после налягането да спада леко (с няколко mmHg) при всяко следващо измерване. За краен резултат се взима средно артиметичната стойност. По-големи разлики (от порядъка на 10-20mmHg) говорят за емоционална оцветка или грешка в измерванията, като често използван подход е да се игнорира 1-та прекалено висока стойност и да се използват следващите две. Част от пациентите имат изразена АХ през нощта, най-характерно е това за пациентите със сънна апнея. При тях използваме, т. нар. Холтер мониториране на АН за поне 24ч.

• Най-важният съвет, който бихте дали на пациентите?

Най-важният съвет към пациентите с хипертония е да се съсредоточат върху „обичайното“ АН, за което вече стана дума по-горе. В дългосрочен план именно леко повишеното налягане нанася щети върху съдовете и покачва риска от инсулт. Често пациентите се сърдеточават върху единични или инциденти пикове, провокирани от стрес, болка, дискомфорт. Това създава впечатление за едно по-високо от реалното налягане и потенциално може да доведе до прекалено агресивна терапия с последващи епизоди на прекалено ниско АН. Тук следва да се отбележи, че ние кардиолозите използваме индивидуализирани норми за АН, които зависят от възрастта, придружаващите заболявания, индивидуалната поносимост към терапията и сърдечно-съдовият риск при конкретния пациент. Логичен извод от горното е, че терапията следва да се индивдуализира при всеки пациент и то от кардиолог с опит в лечението на хипертонията. Прост пример – в България е широко разспространено вярването, че „нормално кръвно“ е 120/80mmHg, а всъщност при младите хипертоници (< 65г.) ние се стремим към долна граница < 80mmHg, стига пациентът да понася терапията, т.е. стойности от порядъка на 80-80+ mmHg излагат пациента на излишен риск. При някои високорискови пациенти, например млади пациенти с разширена аорта, целим още по-строг контрол на АН, за да забавим прогресията на заболяването.

В заключение, искам да препоръчам на по-младите пациенти да не разчитат единствено на физическата активност и здравословното хранене. Те намаляват риска от инфаркт/инсулт, но не могат да го нулират. Фамилната обремененост, високият LDL, една лека хипертония, която пациентът по-правило не усеща, са фактори, покачващи в пъти риска от сърдечно-съдови заболявания и могат да бъдат интервенирани правилно и навременно след един профилактичен преглед. Тук е мястото да се отбележи, че колкото по-рано бъдат взети съответните профилактични мерки, толкова повече години живот и то „здрав“ живот - без инфаркт/инсулт и други инвалидизиращи усложнения, печели пациента. Кардиологията е може би единствената специалност във вътрешната медицина, която може да намали риска от развитие на заболяванията, с които се занимава с около 90%, но това е възможно, само когато работим заедно с пациентите и използваме пълния обем профилактични мерки и възможности.

---------------------------------------

Д-р Александър Носиков е кардиолог в екипа на Диагностично – консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. Има експертно ниво по ехокардиография и е част от комисията за акредитация по трансторакална ехокардиография към European Society of Cardiology (ESC). От 2015 г. е координатор на HOT (Heart Failure Specialists of Tomorrow) България и организира множество семинари и уебинари, включително и съвместно с HIT (Heart Imagers of Tomorrow). Участва и в централния HOT комитет към Heart Failure Association на ESC. Автор е на редица публикации в областта на кардиологията и вътрешните болести, като е цитиран над 70 пъти. Активен презентатор, включително и на някои от най-големите кардиологични конгреси и конференции в Европа и на Блаканите. Можете да запазите час за консултация с д-р Носиков на *5544