Виктория: Рак на гърдата - това означава режим "борба"!

Виктория Чао е на 37 години. Преди две години е диагностицирана с рак на гърдата - втори стадий. Тежка диагноза, поставена 4 години след първоначалните симптоми. Следва комплексно лечение, включващо в себе си химиотерапия, хормоноподтискаща терапия, лъчелечние и радикална мастектомия. Виктория, обаче, е боец - тя знае да се бори. Научила се е през годините. Днес разказва своята история, за да ви научи да се борите и вие. Вижте я и не отлагайте грижата за своето здраве.

---------------------------------------------------------------

Кои бяха симптомите, които ви подтикнаха да потърсите лекар?

Виктория: Усещах болка от известно време в едната гърда. Първо беше от време на време и не много силна. Когато болката се увеличи и зачести, реших да отида на преглед. Трябва да съм честна и да призная, че не очаквах да чуя тази диагноза. 

2. Каква беше диагнозата?

Виктория: Диагнозите бяха "различни". Ще отговоря така и ще разкажа защо. Пърият лекар, при когото отидох за консултация, ме прегледа на ехограф. Каза ми, че вижда предраково образувание и ме посъветва да отида след месец, за да може да потвърди диагнозата. Шокът беше огромен. Не можех да живея цял месец с мисълта, че имам рак на гърдата. А и кой би могъл? Реагирах импулсивно и реших да направя консултация за второ мнение. Последва хирург, който видя снимката от предходния ехограф и прегледа гърдите с ръце. След това посетих и още един мамолог. Техният отговор беше коренно различен - и двамата, освен две кисти, не виждаха нищо друго. Отхвърлиха възможността за предраково състояние, а там където първият лекар беше отбелязал образуванието, те не виждаха нищо. Изписаха ми билкова добавка за болката и ме пратиха вкъщи. Облекчението да чуеш, че си добре, че няма рак, че ще живееш, е неописуемо. Болката отмина, а аз продължих живота си. И така, докато болката не се върна отново, на същото място, по-силна отпреди. Оказа се рак. Първият лекар се оказа прав! Бяха минали 4 години, от както бях казала сбогом на рака, а ето че той отново беше тук.

Разказвам това, за да обърна внимание, колко важно е да се проверяват дори най-малките съмнения. Понякога 2-ро, 3-то и 5-то мнение са нужни, а понякога е нужно да приемеш тежката диагноза, за да може да се бориш с нея. Призовавам всички - имате ли съмнение, изследвайте се. Това може да спаси живота ви.

3. Ракът диагноза ли или присъда?

Виктория: Ракът е такъв, какъвто го приемеш. Може да бъде диагноза, може да бъде и присъда. Лошото е, че дори ти да го приемаш като диагноза, хората често го приемат като присъда. Променят се, държат се различно. Това за мен е присъдата, която тежи най-много. Ракът е заболяване - просто диагноза, бориш се и трябва да победиш.

4. Колко е важно отношението на лекарите в този момент? 

Виктория: Най-важното нещо в този момент е да усетиш подкрепа, разбиране и надежда от отсрещната страна. Когато чуеш "рак", светът се преобръща, изникват и куп въпроси. Искаш отговори - лесни и бързи. Искаш да чуеш, че ще живееш. Бориш се с различни емоции и имаш нужда от съпричастност и разбиране. Понякога лекарите са краткословни, решават какво да ни кажат и кога да ни го кажат. За тях най-важният фактор е да сме спокойни. Трудно е и съм благодарна на целия екип на медицинската онкология в Acibadem City Clinic Младост и по-специално на д-р Ганчева за грижите. Тя е олицетворение за лекар с призвание - да лекува, да носи утеха и да спасява живот.

5. Какво бихте казали на жените, които вярват че "това няма да се случи точно на мен"?

Виктория: Това е заблуда. Ракът се случва. Случи се и на мен. Няма имунизирани. Все едно да стъпиш в пропаст и да стискаш палци, че няма да паднеш. Падаш и от удара боли. Една от 8 жени се разболяват от рак на гърдата. Казваш си "шансът ми е 1 към 8, едва ли ще съм точно аз". Понякога си точно ти.

Точно тук искам да отправя моя призив: Моля ви, не подценявайте редовните профилактични прегледи. Това не е просто досадно изследване, то може да спаси живота ви!.

6. Какво ви дава сила да продължите да се борите всеки ден?

Виктория: Човекът е устроен така, че в най-тежките моменти успява да включи инстикт за самосъхранение. Минава на режим "оцеляване", режим "борба". Бориш се всеки ден. С личните си страхове, с болката, със страха. Това е борба, която трябва да спечелиш, борба за живот. Има още много неща, които искам да видя, да усетя, да изживея. Имам любовта на хората около мен, вярата в Бог - това са оръжията, които ми помагат в тази битка. Няма да се откажа! 

--------------------------------------------------------------

В световният месец за борба с рака на гърдата искам да пожелая на всички, които водят тази битка, да я спечелят. Да не се отказват и да вярват, че чудеса се случват. На всички, които са от другата страна, искам отново да апелирам да ходят редовно на профилактични прегледи. Бъдете здрави!