Депресията е обратима, но смъртта – не

Днес е Световният ден за борба със самоубийствата. По данни на Световната здравна организация (СЗО) общият брой на починалите от суициди приближава милион годишно. Очаква се към 2023 г. броят на самоубийствата да нарасне 1,5 пъти.  В Световния ден за превенция на самоубийствата, клиничният психолог д-р Маргарита Тарейн от Центърa за клинична психология, психоонкология и психосоматика в Aджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, дава някои насоки за това това как да реагираме в случаи на депресия и суицидни мисли при близък човек.

------------------------------------------------------------------------

Какво да не правим:

• Не подценявайте нещата. Липсата на „реални“, според околните, причини за самоубийство не означава, че то не може да се случи. Причините за самоубийство са нещо много по-сложно от „видимите основания“ за него.
• Не разчитайте на своята преценка, а на тази на специалистите. Подкрепете близкия си да потърси помощ. Вашата загриженост, колкото и да е важна, не е достатъчна. Близките могат да съдействат, но не могат да излекуват депресията.
• Клиничната депресия е непонятна за здравия човек. Не разглеждайте ситуацията на другия през своята призма.
• Не подканвайте човека да се радва на живота – това в момента не само му е невъзможно, а и още повече го угнетява. Помогнете му да реши въпроса за своето страдание.
• Не използвайте празни фрази. „Стегни се!“, „Всичко ще бъде наред!“, „Гледай напред“, „Мисли позитивно!“ или още по-зле: „Така ти се случва, защото не мислиш позитивно!“, „Е, ти пък, хората колко по-страшни неща преживяват!“… Те не просто не помагат, а и могат да доведат до това близкият Ви да се затвори и изолира, защото му показват, че споделянето е безсмислено и потвърждават водещото усещане при депресията, че нищо не може да направи нещата по-добри и никой не може да помогне. Също така засилват още повече чувството му за вина за състоянието, с което той усеща, че въпреки желанието и усилията си, не може да се справи.
• Не избягвайте въпроса. Бъдете директни. Категорично се знае, че директното поставяне на въпроса за мислите за самоубийство не увеличава риска, а напротив - създава чувство за сигурност и облекчение. Когато някой изпитва силна болка, той се нуждае другият да има достатъчно смелост да застане до него, там, където е. Тогава усеща, че има ръце, които го държат и надеждата може да започне да се възвръща.

Как можем да помогнем:

• Давайте подкрепа, а не съвети.
• Опитайте се наистина да слушате, дори и да не разбирате напълно чувствата на Вашия близък. Не му отнемайте правото да чувства това, което чувства – той има своите основания за него. Да посрещнем болката на другия, означава да можем да чуем него, а не себе си.

При самоубийството човек не иска да умре, а да сложи край на болката и безизходицата.

Когато започват да оформят решението си да посегнат на живота си, обикновено хората дават сигнали за това. Може да се каже, обаче, че колкото по-сериозно е намерението, толкова по-незабележими са те. Могат да се изразяват в отделни подмятания, казани между другото като:

„Не знам дали мога да продължа“, „Няма да страдам още дълго“, „Би било по-добре без мен“ и т.н. Счита се, че предишните суицидни опити и ясният план за самоубийство са индикатори за много висок риск. Много сериозен сигнал за риск от самоубийство също така може да бъде неочакваното умиротворение на човека.

Рискът при юношите е особено висок, основно заради романтичната им представа за смъртта. За един юноша понятието за самоубийството се свежда основно до това да станеш особено ценен за другите и те да страдат, и да копнеят за теб.

Когато самоубийството успее.

За съжаление, твърдото намерение за самоубийство обикновено е свързано с прецизно планиране, така че нищо да не го възпрепятства. Включително никой нищо да не заподозре.

Въпреки че считаме, че като цяло самоубийството е нещо, което може да бъде предотвратено, дори и в най-крайните форми на психично страдание, реалността показва, че това не винаги е така. Въпросът за избора на човека, който винаги се оказва решаващ, независимо от обстоятелствата и действията на околните, не може да бъде пренебрегнат.

-------------------------------------------------

В Аджибадем Сити Клиник функционира първият болничен център по "Клинична психология, психоонкология и психосоматика", който интегрира психологичната помощ, невронауките и социалната подкрепа в цялостната грижа за пациента и неговите близки.

В Центъра се предоставят следните услуги:

• Психологични консултации за пациенти и техните близки (за хоспитализирани пациенти в рамките или след престоя в болница, за амбулаторни и външни за болницата пациенти);
• Психодиагностика за ТЕЛК/НЕЛК;
• Групи за емоционална подкрепа (за пациенти и близки);
• Биофийдбек и неврорелаксационни процедури;
• Консултации със социален работник за социални, здравни и осигурителни права;
• Съдействие от пациентски консултант;
• Обучения и консултации за медицинските специалисти.

Екипът на Центъра се състои от клинични психолози, клиничен социален работник, пациентски консултант, психиатър, невролог и физиотерапевт-неврофийдбек специалист.

Консултации с клиничен психолог, клиничен социален работник, пациентски консултант или физиотерапевт-неврофийдбек специалист могат да се записват на тел. +359 884 933 160