Иновативни техники в байпас хирургията подобряват резултата при оперативно лечение на исхемична болест на сърцето

Атеросклерозата се предизвиква от отлагане на холестеролови молекули в стените на артериите, последващо възпаление и образуване на атеросклеротични плаки, които пък от своя страна предизвикват постепенно стеснение и запушване на кръвоносните съдове. Това води до намаляване на кръвоснабдяването в органа или частта от тялото, която се храни от съответния съд. Атеросклерозата засяга всички артерии в тялото, но най-често поразява артериите, които кръвоснабдяват сърцето, мозъка и долните крайници.

 Атеросклерозата е и основният причинител на една от най-често срещаните и социално значими заболявания на сърцето – исхемичната болест. Тя възниква вследствие на стеснение или запушване на коронарните съдове (малките кръвноносни съдове по повърхността на сърцето, осигуряващи неговото хранене).

Човешкото сърце се кръвоснабдява от две коронарни артерии, лява и дясна. Малко след отделянето си лявата коронарна артерия се разделя на два основни клона, единият захранва предната стена и междукамерната преграда или 2/3 от мускула на лявата камера, а другият съответно свободната стена на лявата камера. Дясната коронарна артерия най-общо е отговорна за кръвоснабдяването на дясната камера и дифрагмалната част на лявата камера на сърцето.

 Запушването или стеснението на тези съдове води до смущение в кръвоснабдяването на съответната част от сърцето, което се проявява клинично с болка зад гръдната кост или т.нар. стенокардия (гръдна жаба). Елиминирането на тези стенози и възстановяването на кръвоснабдяването на сърцето е жизненоважно.

 Стенозата (стеснението) може да възникне остро и/ или постепено. Внезапното запушване на коронарна артерия предизвиква миокарден инфаркт, протичащ с остра, нетърпима  болка в областта сърцето, неповлияваща се от прием на нитроглицерин и продължаваща над 30 минути. Характерно за тази болка, е че пациентът я описва с поставяне на дланта си в сърдечната област, по това може да бъде различена от далеч по-безобидната невралгия, описвана с посочване с пръст .

 „Това, което пациенти с такава болка трябва да направят, е веднага да потърсят медицинска помощ. Най-добре е да се обадите на Бърза помощ или да отидете в най-близката болница, където да ви бъде направена ЕКГ и лабораторни изследвания, с които да се установи има ли наличие на миокарден инфаркт. Тези изследвания имат изключителна чувствителност и показват много рано дали пациентът развива миокарден инфаркт или не“, обяснява д-р Асен Келчев, ръководител на отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.

Лечението се на миокардният инфаркт се извършва в ангиографската лаборатория, където специалистите (интервенционални кардиолози) поставят стент. По този начин отпушват виновният коронарен съд и възстановяват кръвоснабвянето на сърцето.

 В други случаи обаче запушването и стеснението е на повече от една артерия, което като симптоми протича с болки при физическо усилие, при промяна на климатичните условия – например при излизане от топло на студено, както и след хранене, това е т.нар. стенокардия (гръдна жаба ). За да се диагностицира и прецени какъв тип лечение е подходящо, се извършват поредица от изследвания  - електрокардиограма, ехография и накрая коронарография, при която с контрастно вещество се изобразяват съдовете на сърцето и се разбира кои от тях и колко са стеснени или запушени.

 В зависимост от състоянието на пациента и  специално разработена точкова система наречена Syntax, се прави преценка дали да бъде поставен стент или да бъде извършена байпас операция.

 „В нашата клиника извършваме два типа лечение – поставяне на стентове и байпас хирургия. В ангиографската лаборатория се поставят стентове на пациенти, които са подходящи за такъв тип интервенция и нямат поразявания на всички съдове на сърцето. Но когато запушените съдове са повече, или пациентът е млад, има диабет или потисната функция на лявата камера, тоест сърцето е започнало да се уврежда - тогава прилагаме хирургично лечение - интервенция, наречена аорто-коронарен байпас“, разказва д-р Келчев.

Интервенцията се изразява в пришиване на артериален или венозен съд, след стеснението на коронарната артерия, благодарение на който се прескача стеснението или запушването и. Тези съдови присадки, наречени графтове, се взимат от самия пациент. Най-популярната операция в световен мащаб е използване на лявата вътрегръдна артерия за един или два байпаса и венозни графтове взети от краката за останалите . Известно е, че съдовата стена на артериалните и венозните графтове е различна и те са различно склонни към запушване във времето. Статистиката показва, че 10 години след операцията над 50% от венозните графтове са запушени или със значимо стеснение, за разлика от артериалните графтове, които са над 85% проходими. Това е причина в последно време да става все по-популярно използването на повече от един артериален графт.

 „Спазвайки последните препоръки на Европейската асоциация на кардио-торакална хирургия ( EACTS ), все по-често използваме повече от един артериален графт при подходящи пациенти. Увеличаваме броя на артериалните графтове, като за втори или трети включваме или дясната вътрегръдна артерия или радиалната артерия от лявата ръка. Всеки един пациент се изследва обстойно и се взима индивидуално решение за максимален дълготраен ефект от интервенцията съобразявайки се с рисковите фактори и качеството на артериалните или венозни графтове. Радиалната артерия не се използва рутинно от много клиники в България и ние сме щастливи, че броят на нашите пациентите, при които я използваме, расте“, допълва д-р Келчев.

 Преценката на специалистите какъв тип операция ще бъде извършена е индивидуална и зависи от анатомичните особености на коронарното кръвообращение на пациента, от неговото тегло, от наличието на захарен диабет (предразполагащ пациентите към инфекциозни усложнения в раненния следоперативен период, поради трудното контролиране на кръвната захар), както и от качеството на самите артериални или венозни графтове.

 Всеки пациент при който се използва радиалната артерия подлежи на щателно преоперативно изследване използва се на теста на Allen (стрес тест), с който лекарите установяват дали втората артерия на предмишницата може да поеме кръвообращението на ръката, а освен това се прави изследване с ехограф, с което се преценява и дали диаметърът на артерията е подходящ за  байпас или не.

 Използването на артерия радиалис (артерията на ръката) и вътрегръдните артерии е удачно и при пациенти с варикозни вени на краката, но преди да се стигне до тази операция, всеки пациент е подложен на обстойна оценка от страна на лекарите, които преценяват дали отговаря на критериите за подобна интервенция. След това те избират най-подходящата техника, която ще даде най-трайни във времето резултати и която е адекватна на състоянието и начина на живот на пациента. Фактори като тютюнопушене, хронична белодробна болест, наднормено тегло и диабет например са много важни, както и възрастта – при пациенти под 70 години също се цели използването на повече от един артериален графт.

 „Наскоро стартирахме и процедура по включването на нашия център към едно световно ново проучване (ROMA Trial), което има за цел дасе докаже в дългосрочен план (след 10-та година от интервенцията) предимството от използването на две артерии спрямо използването на една артерия и вени. Целим дългосрочна полза с такъв тип операции и най-вече да намалим броя на реинтервенциите при пациенти, които имат комплексно запушване на съдовете“, обясни ръководителят на отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.

 А що се отнася до рисковите фактори за развитие на атеросклероза, които всички трябва да имаме предвид, те са обичайните – пол, възраст и генетична обремененост, както и начин на живот -  тютюнопушене, хранене и двигателна активност.

 Освен пряка връзка с редица онкозаболявания, тютюнопушенето има отношение и към развитието на атеросклероза. Когато към него добавим и липсата на двигателна активност и преяждането, рисковите фактори вече са налице.

 Специалистът препоръчва увеличаване на двигателната активност, тъй като тя е важна за превенцията на развитието на диабет, за намаляването на теглото и оптимизиране на метаболизма. Храненето пък трябва да е целесъобразно, да е балансирано и да е по възможност с минимално количество калории, тоест, да няма прехранване.

 Редовното следене на нивата на кръвното налягане е също важно и ако то е високо (над 140/90), първо е добре да пробваме да го нормализираме с промяна в начина ни на живот, опитвайки се да го върнем в оптимални граници - под 140/90 mmHg. А ако това не помогне – да пристъпим тогава към медикаментозна терапия.

 Д-р Келчев препоръчва на всички на възраст над 18 години да мерят кръвното си налягане при лекар веднъж годишно и ако то е 120/80 – да си създадат навик за посещение при специалист веднъж на пет години. За хора над 50 години задължителното посещение е два пъти годишно, стойностите на кръвното налягане под 130/90 mmHg, като лекарят препоръчва контролирането и проследяването на кръвното налягане вкъщи.