Пациентите с клапни заболявания могат да получат най-доброто лечение само в специализиран клапен център

В Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център има пълната палитра на всички специалности, необходими за клапен център. При това колегите имат достатъчно голям опит и активност. Съществуват и болници, в които се твърди, че имат клапен център, но там 99% от процедурите са открито хирургически и едва 1% са минималноинвазивни или ендоваскуларни. Това все още не е клапен център. 

Истинският клапен център дава пълната палитра от доказани различни възможности за лечение на професионално ниво. Така че пациентът не е принудително подлаган само на едностранчив тип лечение. Например, ако в лечебното заведение доминира кардиохирургическата открита интервенция, пациентите да получават само такова лечение.

Когато императивно се прилага само кардиохирургия, това не е клапен център, защото липсва индивидуализираният подход – изборът на най-подходящото за този пациент лечение. Само когато наред с откритата кардиохирургия, със същия голям опит и добри резултати, се прилагат още миниинвазивна торакоскопска хирургия и ендоваскуларна терапия, това вече може да се нарече клапен център.

Когато един екип се занимава само и единствено с лечението на една клапа, също не може да става дума за клапен център. Екип на Сърдечно-съдов център има опит не само с най-популярното катетърно лечение на аортна клапа (придобило популярност като TAVI), но също и възможности за лечение на митрална и на трикуспидална клапа. При това възможностите в болницата са няколко - за открита кардиохирургия, за мининамалноинвазивна хирургия,и за ендоваскуларно лечение.    

Ендоваскуларно лечение на клапни заболявания

Ендоваскуларното лечение на клапните заболявания имитира операцията на аортна, митрална и трикуспидална клапа. Въпреки че са катетър-базирани, с отдалечен достъп, ендоваскуларните методи се опитват да постигнат отличните резултати на откритата кардиохирургия. Чрез различни изобретения дори механично се имитира хирургическото лечение, но без достъпът до сърцето да е директен (без да се отваря гръдният кош). При ендоваскуларните методи достъпът е през бедрената артерия или вена, с допълнителен достъп през съдовете на ръката. 

Така използваните за лечението катетри, водачи, клипсове и т.н. се доставят до сърцето по ендоваскуларен начин – минават по съдовата система, за да достигнат до таргетната клапа. По този начин интервенцията крие по-малък риск и пациентът се възстановява изключително бързо.

Имплантите за лечение на митрална инсуфициенция се заплащат от НЗОК

През 2022 г. за първи път НЗОК заплаща лимитиран брой митрални импланти. Засега се реимбурсира само така нареченият „митра-клип“. Това е клипсче, което съединява ръбчетата на митралната клапа в зоната, в която тя пропуска. След като се уплътни зоната чрез съединяване ръбовете на митралната клапа, тя спира да пропуска, тоест прекратява се митралната инсуфициенция. 

Всички лекари се надяват, че тези десет бройки „митра-клип“ за цялата страна ще бъдат увеличени. Има условия в следващите няколко години да се увеличава бройката на реимбурсираните импланти. Само така ще може да се развиват и различните методики. Ако все пак останат само 10, няма да е честно за пациентите.  

Що се отнася до катетърното лечение на аортната клапа, в България се набра немалък опит. Имаме пет центъра, които слагат катетърна аортна клапа (ТАVI). На националния конгрес по кардиология бяха представени обобщените резултати за поставянето на ТАVI.

Увеличаващ е броят импланти, което доближава страната до европейския стандарт, въпреки че все още е нужно да наваксваме много. Екипите е тези пет центъра действат добре и клиничните резултати са изключително добри, дори в международен аспект.

Как се лекуват хирургично клапните заболявания

Златният стандарт за лечение на клапните заболявания е с тотално разрязване на гръдната кост. Модерните тенденции в кардиохирургията обаче са насочени към намаляване на хирургичната травма

В клиничната практика вече са на разположение съвременни медицински изделия – иновативни клапни протези, устройства за прикрепване на клапата към съответната сърдечна структура и ендоскопи с 3D-камери. Те позволяват оперативните интервенции да се извършват с по-малък разрез. 

Миниинвазивната кардиохирургия обаче не е дело само на хирурга, а е продукт на целия хирургичен и анестезиологичен екип, който извършва съвместно оценката и мониторинга на състоянието на пациента и гарантира неговата безопасност по време на оперативната интервенция. Работещите в екипа анестезиолози са експерти в извършването на трансезофагеална ехокардиография – наблюдение на сърцето с ехограф през хранопровода на пациента по време на цялата операция.

Това са „очите“ на хирурга по време на минималноинвазивната хирургична процедура. Без експертите в трансезофагеалната ехокардиография този тип хирургия е почти невъзможна. За да се намали още повече хирургичният разрез в Отделението по кардиохиргия към УМБАЛ Сърдечно-съдов център се използва 3D-видеоендоскоп. Чрез него се осигурява визуален достъп до клапата. 

Минималноинвазивни техники, прилагани в Специализирания клапен център в УМБАЛ Сърдечно-съдов център

За хирургичното лечение на отделните клапи се използват различни минималноинвазивни техники, в зависимост от възрастта и съпътстващите заболявания на пациента. Индивидуалният подход е ключът към извършването на оперативните интервенции по най-добрия начин и с минимален риск. 

Достъпът до клапите е различен. За лечение на аортната клапна болест, когато тя е самостоятелно заболяване, използваме два типа оперативни достъпи – горна частична стернотомия и дясна миниторакотомия. Първият и по-често използван достъп е горната частична стернотомия, при която през разрез от около 8 см се сменя аортната клапа. Този минималноинвазивен оперативен достъп е практически подходящ за абсолютно всички пациенти с изолирана аортна клапна болест. Според д-р Асен Келчев, ръководител на Отделението по кардиохирургия, този достъп трябва да се превърне в златен стандарт за лечението на аортната клапа в световен мащаб. 

Вторият достъп е дясна миниторакотомия - малък разрез между второ и трето ребро от дясната страна на гръдния кош. Този достъп е подходящ за по-малка група пациенти. Изборът на дясна миниторакотомия е свързан с разположението на аортата в гръдния кош, визуализирано с предоперативно извършен скенер, както и със състоянието на периферните съдове, хранещи крайниците, и общото състояние на организма. Тази процедура е технически по-сложна.

За нея е нужна специална апаратура и инструментариум, както и специфични умения, които екипът на Отделението по кардиохирургия придобива по време на няколкото визити на водещи чуждестранни хирурзи – д-р Пицис и д-р Костаке. Към момента дясна миниторакотомия за лечение на аортна клапна болест в България се извършва само в УМБАЛ Сърдечно-съдов център. Практически всички пациенти в болницата с изолирано засягане на аортната клапа получават минималноинвазивна процедура за подмяната й.

Минималноинвазивната хирургична интервенция за лечение на митралната и на трикуспидалната клапа е свързана с достъп през четвърто дясно междуребрие, около зърното на гърдата или встрани от него. В зависимост от състоянието на пациента разрезът е между 4 до 6 см. Този достъп се прилага и за лечение на междупредсърдните дефекти, както и при някои тумори на сърцето, което дава въможност пациентите да се възстановят по-бързо и да нямат никакви двигателни ограничения в ранния следоперативен период. За сравнение, пациент със срединна стернотомия трябва да спазва двигателни ограничения, да спи по гръб в продължение на месец и половина.

Научете повече за различните видове кардиохирургично лечение