30% от тежко COVID болните развиват венозни тромбози

Проф. д-р Лъчезар Гроздински е ангиолог и председател на Националното дружество по ангиология и флебология. В момента работи като началник на Клиниката по ангиология и флебология в Аджибадем Сити Клиник сърдечно-съдов център. Има специализации в Англия и САЩ - Харвард. От 1981 до 1989 г. е асистент, старши и главен асистент в сектора по ангиология към Националната кардиологична болница.

- Проф. Гроздински, как COVID-19 уврежда сърдечно-съдовата система и какви промени настъпват със съдовете и сърцето след вируса?

- COVID-19 е странен вирус. Той засяга както белия дроб и белодробните структури като алвеоли, така и малките и големите съдове на тялото. Освен възпалителен белодробен процес паралелно с това се развива един макро- и микроваскулит, тоест възпаление на съдовете. Когато се засягат малките съдове от възпалителния процес, се стига до активизиране на съсирващата система на човека - най-вече на тромбоцитите и някои от кръвосъсирващите фактори. Това предизвиква тромбози на мястото на възпалението на малките или по-големите съдове. Това е васкулитът, а когато тези микротромбози са в белия дроб, на практика се блокира възможността кислородът да преминава в кръвта. Тоест ние можем да подаваме кислород, но той не може да стигне до кръвта и човек изпада в състояние на хипоксия. Причината е не само във възпалението и възпалителния процес в алвеолите, който пречи на резорбцията на кислород, но и на микроваскулита. В този смисъл това е много тежка общосъдова и белодробна патология. Споменатите усложнения са при по-тежките форми на Covid-19. От друга страна, този васкулит може да се развие във всички съдове на тялото и когато се развие в малките съдове на мозъка или сърцето, или черния дроб, панкреаса или бъбреците, може да причини от дискомфорт до състояние на мозъчен инсулт, при засягане на сърдечния мускул да предизвика миокардит, който да протича със сърдечна недостатъчност или ритъмни разстройства. При засягане на микроциркулацията в бъбреците от микротромбози може да се развие тежка бъбречна недостатъчност. При засягане на панкреаса може да се развие диабет. Всичко това е поради засягане на микроциркулацията на малките съдове. Освен малките съдове COVID-19 засяга и големите съдове. Тогава при засягане на вени може да се развият венозни тромбози в долни крайници или в мозъка, които протичат много тежко. Ако не се лекуват адекватно, венозните тромбози в крайниците могат да причинят белодробни емболии, като част от тях са много тежки, дори смъртоносни. Установено е, че 20-30% от тежко болните в интензивни отделения с COVID-19 развиват венозни тромбози, а около 1/3 от починалите от COVID-19 са загинали вследствие на белодробни емболии. Освен макроциркулацията на вените може да се засегнат и артерии и да се развият артериални тромбози. Те могат да предизвикат инсулт, инфаркт или тромбози на периферните съдове на долните крайници. Подчертавам, че тези усложнения не се случват в леките форми на COVID-19. Ако се получат при лека форма, то оплакванията са дискретни. В среднотежките и тежките форми на вируса трябва да се извършва диагностика за евентуални промени в съдовете от ангиолог и адекватно да се лекува. Ако пораженията не се лекуват своевременно, може да унищожат пациента или да причинят по-късно сериозни проблеми. Лечението на COVID-19 в острата фаза, в средно тежките и тежките случаи задължително включва антикоагуланти, тоест кръвосъсирваща терапия, която пречи на тромбоцитите да се слепват и кръвосъсирващите фактори да образуват микро- или макротромбози. При някои тежки случаи, когато има масивни тромбози по цялото тяло, се стига до консумативен синдром, при който изчезват кръвосъсирващите фактори и наред с тромбози става и хеморагия, тоест кръвоизливи. Лечението дори в по-тежките фази може да включва фибринолитична терапия, за да се отпушат артериите.

- Може ли да се прави връзка между ваксините и възникването на тромботични процеси?

- Не за всички ваксини се прави такава връзка. За Pfizer и Moderna няма публикувани данни за тромботични процеси за разлика от препарата на AstraZeneca. Макар и много рядко, при нея има случаи на съдово-тромботични усложнения със засягане - запушване на вени на мозъка или белодробни емболии, или хеморагични усложнения следствие на тежка редукция на тромбоцитите. Това са много редки усложнения, като се има предвид, че вече са извършени над 25 милиона ваксинации с AstraZeneca, но все пак са усложнения, които понякога са тежки и смъртоносни, затова не бива да ги подценяваме. В този смисъл, докато се изясняват нещата, много страни забраниха или ограничиха прилагането на AstraZeneca. Повечето от усложненията са настъпили при по-млади хора, особено при жени. Доскоро забрана имаше в Канада, Германия, Франция. В Швейцария и Америка досега не е разрешена тази ваксина.

- Какво е вашето обяснение, защо се получава така при ваксината на AstraZeneca?

 - Мога да споделя мнение, което не е подкрепено с научни доказателства. Според мен под някаква форма се получава един вид имитиране на усложнение от COVID-19, тоест това не е някаква алергична реакция от ваксината. Това е имитация на COVID-19 заболяване. Не мога да кажа защо се получава така.

- Могат ли да се ваксинират хората със сърдечно-съдови проблеми и има ли значение с каква ваксина?

- Лично аз не препоръчвам да се имунизират срещу COVID-19 пациенти с тромбофилия, атеросклероза, пациенти, които са прекарали венозни тромбози или белодробни емболии. Не го препоръчвам предвид риска от развитие на тромби след ваксинация, който, макар и рядко, го има. При някои пациенти, при които се прави тази ваксина, може да се прилага тромбоцитен антиагрегант. Например да се приема аспирин за една седмица, за да се попречи евентуално на слепването на тромбоцитите.

- Ускорява ли COVID-19 атеросклеротичните процеси?

- Никой не знае това със сигурност, тепърва ще говорим за постковиден синдром, който протича със засягане на белодробната, съдовата и нервната система, както и други структури в организма. Доколко хората ще се възстановят от тези поражения, е въпрос на изследвания, които тепърва предстоят. Трудно е да се каже, но логиката показва, че тъй като вирусът е много съдовоактивен, тоест много тромбогенен, протича с васкулити, логично е да се предположи, че той ще увеличи риска от атеросклеротични тромбози и усложнения - инфаркт, инсулт, периферни тромбози.

- Кое е най-страшното, което досега вие видяхте от този вирус?

 - Имал съм няколко случая с пациенти, прекарали венозни тромбози и белодробни емболии след COVID-19, няколко случая с артериални тромбози. Често има неврологични симптоми - тръпнене, дискомфорт, влошаване на паметта и концентрацията. Това са феномени, които вдействителност настъпват след COVID-19. Тези, които са преживели COVID-19, рядко имат много тежки поражения. Мисля, че с времето повечето ще се възстановят. Проблемът е там, че макар и малък процент от хората загиват от COVID-19 и за съжаление ние нямаме ефективно лечение. Единственото спасение от тази епидемия е да се ваксинираме, а докато се доберем до ваксините, да спазваме мерките. Да слагаме маски, да спазваме дистанция, защото вирусът е много заразен. Хората, които подценяват вируса, дълбоко грешат, тъй като няма никаква гаранция как ще го изкарат. Много на пръв поглед здрави хора, дори и млади, загиват от COVID-19, без да има ясно обяснение защо едни го кaрат по-леко, други по-тежко.

- Минаха първа, втора, а сега е трета вълна? Как се отразява пандемията на хората със сърдечно-съдови заболявания?

 - Пандемията се отрази негативно върху пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Блокажът за ходене по болници влоши състоянието на хората със сърдечно-съдови проблеми. Особено тези с атеросклероза, при която няма радикално лечение и се изисква периодично клинично наблюдение или наблюдение с апаратура. Те останаха без медицински контрол, който не може да се извършва от джипитата. От друга страна, стресът, който всички преживяха и продължават да преживяват, не се отразява никак добре на атеросклерозата и на сърдечно-съдовите заболявания и най-вероятно след като свърши пандемията, което се надявам да е до края на годината, след това ще берем плодовете на икономическата, социалната и на сърдечно-съдовата криза, на постковида. Най-вероятно сърдечно-съдовите заболявания ще се увеличат.

 - Фитнесите бяха затворени. Хората малко или много се обездвижиха през това време, това повлия ли на сърдечно-съдовата им система?

 - Фитнесите не са полезни, тъй като често с тях се злоупотребява. Имал съм много пациенти, които боледуват след фитнес. Обездвижването не е хубаво по принцип за организма. Умереното движение е препоръчително. В цялата ситуация има хубави страни, които трябва да се знаят. Едното е, че много мощно се разви вирусологията. Това е много ценно. След това се разви ваксинологията, ако мога така да се изразя, вече се произвеждат изключително бързо РНК ваксини. Това ще спаси човечеството и в бъдеще от тежки пандемии. Десетки милиони хора са загинали в миналото например от една вариола, както и от други тежки инфекции. В този смисъл развитието на ваксинологията е изключително ценно, плюс това се развива цялата концепция за клетъчна терапия, която може би е бъдещето на медицината. Има и други недиректни за медицината позитиви. Например правителствата разбраха, че не е лошо да внасят повече пари за медицина, за развитие на вирусология, ваксинология и т.н., отколкото да се купуват самолети и ракети. Заплахата за човечеството от вируси е по-сериозна, отколкото атомното оръжие и ракети. В този смисъл политиците вече разбират за какво става дума, което ще се отрази на бъдещото разпределение на бюджетите.

Интервю за в. Монитор