Сънната апнея е причина за всяка 5-а катастрофа*

От 15 до 20% от автомобилните инциденти в света се дължат на заспиване зад волана. А най-честата причина за това е обструктивната сънна апнея. Най-новите проучвания на това дихателно нарушение по време на съня показват, че то повишава 2-2.5 пъти риска от исхемичен мозъчен инсулт.
До какви други беди може да доведе това страдание, обяснява неврологът и специалист по медицина на съня доц. д-р Иван Стайков, д.м., началник на Клиниката по неврология на МБАЛ "Токуда Болница София".

- Какво всъщност е сънят?
- Въпреки че около 1/4 до 1/3 от живота на човек преминава в сън, медицината на съня е била пренебрегвана в продължение на столетия. Като сравнително нов клон от медицинската наука медицината на съня се разви динамично през последните 20-30 години.
Разстройствата на съня и бодърстването са едни от най-честите проблеми във всекидневието.
Физиологично се различават два вида сън: сън с бързи очни движения и сън с не бързи очни движения. Последният се състои от четири стадия. Отделните стадии на съня имат определена последователност и продължителност в настъпването си и формират пълен цикъл на съня, който нормално продължава около 90 минути. По време на нормалния нощен сън се регистрират 4-5 цикъла. Сънят започва с повърхностен сън (първи и втори стадий) и продължава с дълбок сън (трети и четвърти стадий). След четвъртия стадий следва сън, по време на който настъпват сънищата.
- Какви разстройства на съня различава медицината?
- Според международната класификация на сънните разстройства нарушенията на съня могат да бъдат разделени на четири основни групи и наброяват 84 вида. Дисомниите са една от четирите основни групи и представляват нарушения, които засягат продължителността, целостта, дълбочината и качеството на съня. Това са най-често срещаните нарушения на съня и бодърстването и включват заболявания като обструктивна сънна апнея, синдром на неспокойните крака, психофизиологична инсомния, нарколепсия и др.
Разстройствата, свързани със заспиването и поддържането на съня, се наричат инсомнии, а заболяванията, водещи до повишена сънливост, са хиперсомнии.
- Какво представлява обструктивната сънна апнея?
- Синдромът на обструктивна сънна апнея (ОСА) представлява спиране на дихателния поток за определено време през нощта и настъпват пробуждания с чувство на недостиг на въздух и паника от невъзможност за дишане. Това е най-честото нарушение на дишането, настъпващо първично по време на сън. Това е и най-често срещаната хиперсомния. Характеризира се с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток. При клинично значимите форми обикновено се установяват повече от 20-30 апнеи или хипопнеи на час.
Апнеите и хипопнеите водят почти винаги до събуждане, с последващо възстановяване на дихателния поток. Тези повтарящи се събуждания накъсват съня и нарушават особено дълбоките му фази.
- Какви са симптомите?
- Това са хъркане, апнеични паузи (спиране на дишане по време на сън - обикновено се отбелязват от партньора в леглото), изразена дневна сънливост, неотморяващ сън, събуждане с чувство на задушаване и паника от невъзможност за дишане.
- Кой страда от това състояние?
- Засяга около 4% от мъжете и 2% от жените на средна възраст. Синдромът на обструктивна сънна апнея се среща по-често при мъже с наднормено тегло. Дори в лека форма наднорменото тегло често е рисков фактор, който спомага за появата на ОСА. Редуцирането на телесното тегло под медицински контрол спомага за подобряване на симптомите само при леките форми на сънна апнея. Други фактори, които служат като катализатор на заболяването, са физическата назална обструкция, недостатъчно активната щитовидна жлеза и прекомерното количество мастна тъкан около шията и врата.
Сънната апнея се среща и при жените в период на менопауза.
Важно е да се знае, че около половината от пациентите страдат от повишено кръвно налягане, а около половината от болните с мозъчен инсулт имат дихателно нарушение по време на сън.
Сънната апнея се среща толкова често, колкото астмата, но в много от случаите остава недиагностицирана.
- Влияе ли и как на здравето и на качеството на живот?
- Последствията от недиагностицираната сънна апнея са краткосрочни и дългосрочни. Към първите се отнасят събуждане със сърцебиене и/или главоболие, събуждане с чувство на задушаване и паника, неотморяващ сън; нарушение на концентрацията и вниманието, изразена дневна сънливост, която често става причина както за голяма част от катастрофите, предизвикани от заспиване зад волана, така и за трудови злополуки, депресия, раздразнение, невъзможност за запаметяване на информация, увеличаване на теглото. Всичко това води до нарушено качество на живот.
Настъпващите по време на дихателните паузи кислородни десатурации могат да доведат до късни сърдечносъдови усложнения. Обструктивната сънна апнея има прогресиращ характер и е един от доказаните рискови фактори  за сърдечносъдови заболявания. Нелекувана може да доведе до сърдечни заболявания, артериална хипертония, както и нарушен глюкозен толеранс с последващо развитие на захарен диабет, сексуална дисфункция. Това дихателно нарушение на съня повишава 2-2.5 пъти риска от исхемичен мозъчен инсулт. Установено е, че е независим рисков фактор за мозъчен.
- Защо?
- Предполагаемите механизми са системно повишаване на кръвното налягане, хронично нощно снижаване на мозъчния кръвен ток, увреждане на кръвоносните съдове, засилване на атеросклеротичния процес. Обикновено пациентите имат и други рискови фактори за мозъчен инсулт, като повишено кръвно налягане и затлъстяване. Настъпващото по време на дихателните паузи снижаване на кислорода в кръвта (десатурация) може да доведе до късни сърдечносъдови усложнения.
- Как се установява заболяването?
- Диагностицирането на ОСА се извършва в специална лаборатория по медицина на съня. Такава е разкрита към Клиниката по неврология на МБАЛ "Токуда Болница София". Преди изследването е необходимо да се проведе първоначален преглед към неврологичната поликлиника на болницата.
Методът за диагностика е нощната респираторна полиграфия, която се провежда със специална апаратура и под контрол на специалисти в лабораторията. Респираторната полиграфия ще потвърди или отхвърли диагнозата.
По време на съня се отчитат кислородна сатурация (наситеност на кръвта с кислород), въздушен поток, сърдечна честота, торако-абдоминални усилия. Изследването се провежда в две нощи - диагностична нощ, последвана при доказване на заболяването, от терапевтична нощ. След диагностициране на синдрома на обструктивна сънна апнея се провежда т.нар. терапевтична нощ, когато пациентът спи със СРАР маска, която процедура представлява подаване на въздух под повишено налягане при спонтанно дишане. След провеждането на изследването ще се определи тежестта на заболяването.
- НЗОК плаща ли за това изследване?
- Изследването не се поема от здравната каса в България и не е необходимо направление от личния лекар.
- Какво е лечението?
- Основното (и единственото сигурно) лечение е подаване на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез апарат, снабден с назална маска. Приспособяването към СРАР е най-доброто лечение при средно до тежко изразена ОСА. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под леко повишено налягане през назална маска. Това води до изчезване на апнеите и хипопнеите. Налягането, необходимо за всеки пациент, се определя с автоматични СРАР-устройства (титриране със СРАР) в лабораторни условия. Продължителността на лечение зависи от степента на изразеност на сънната апнея. Комбинацията от СРАР маска с редукция на телесно тегло, спирането на консумацията на алкохол, прекъсване употребата на сънотворни средства значително подобряват състоянието на пациента.

*Източник: в. Дума