Персонализирани импланти при протезиране на тазобедрена и коленна стави – иновативен метод в световен мащаб

Стандартните протези са с различни размери и сходна форма, отговаряща на усреднената анатомия на ставата. Не са адаптирани към индивидуалната анатомия на конкретния пациент, затова хирургът адаптира връзките на пациента към протезата, за да осигури стабилност на ставата. При ендопротезиране с персонализирани импланти, протезата се адаптира към индивидуалните специфики на скелетно-мускулната система на пациента.

Всичко по темата за един от най-модерните и актуални методи за ендопротезиране на тазобедрена или коленна стави, от проф. д-р Васил Яблански, дм – началник на Клиника по ортопедия и травматология.

Проф. Яблански, какво представлява този модерен и иновативен метод по своята същност и за първи път ли ще се прилага в страната ни?

Не мога да кажа, че в България ще се прилага за първи път, но методът е иновативен в световен мащаб. При ендопротезиране или смяна на става, или поставяне на изкуствена става, разполагаме с импланти, които можем да сравним с „конфекция“ – различни номера, като за всеки пациент подбираме подходящия номер и имплантираме. В съвремието ни един от най-новите подходи е изработка на имплант за конкретен пациент. Макар и анатомията да е много строга наука, съвсем нормално е и има различни анатомични вариации. Всеки има неговите индивидуални особености, включително в областта на скелетно-мускулната система.

Нека уточня какво представлява процесът по индивидуалното ендопротезиране – правим скенерово изследване на ставата, която ще подменяме, изгражда се 3D модел на база образното изследване, следва проект на протезата и изработка от производителя на стави. Водеща в момента е компания – базирана в Швейцария, чийто инженери въз основа на предоставения скенер подготвят модел на ставата и след наше одобрение я изработват за конкретния пациент. Произведената става пристига с надпис – името на пациента и не може да бъде имплантирана на никой друг.

Какви са предимствата на индивидуализираните тазобедрени и коленни стави пред останалите, които вече са рутинна практика?

От гледна точка на хирургията и ролята на хирурга – когато една става е индивидуално произведена за пациент, позволява да се намали обемът на самата хирургия. По време на хирургията не е необходимо да измерваме размери или позиция на импланта, защото това предварително е направено на база компютърния 3D модел. Така, ние хирурзите знаем още в началото на операцията, че ще използваме конкретен имплант, което ни спестява необходимостта от обширни разкрития или големи достъпи. Хирургията протича по-бързо, което е по-малко натоварване за пациента, но най-значителният принос е, че функцията на ставата се възстановява доста по-добре и в пълен обем сравнено със стандартните импланти, предвид че ставата повтаря анатомията на пациента и не е необходимо мускулите и връзките да се адаптират към новата става. По-скоро самата става е адаптирана към мускулите и връзките на пациента.

Хирурзите, използвайки еволюцията на технологиите, имат възможност да зададат параметрите за изработване на индивидуалната ендопротеза. За колко време се изработва една такава протеза?

Процесът не е бавен. След преглед при лекар-ортопед и заявено желание на пациента за изработка на персонална протеза, още на същия или следващия ден се прави скенер по специфичен протокол за изработване на става, изпращаме го в Швейцария и в рамките на седмица инженери от компанията, която ще изработва ставата се свързват с нас, за да ни предложат модела, който са създали.  След потвърждение от наша страна, до 2 седмици имплантът пристига в болницата. Обобщено, от моментът на преглед при лекаря до самата операция, периодът е около 3-4 седмици.

От какъв материал се изработват персонализираните импланти?

Най-съвременни материали използвани в хирургията, основно от титан, кобалт-хром, имат частично покритие с хидроксиапатит, което допринася за по-доброто врастване на костта. Главите и контактните повърхности се изработват от специална керамика, която не позволява изтриване.

Всички пациенти, на които предстои смяна на тазобедрена или коленна става, могат да се възползват от този нов метод или има пациенти, при които е неприложим?

По-скоро – не. Ако пациентът е подходящ за ендопротезиране, това може да бъде направено. Особено предимство на метода е при пациенти, които имат индивидуална особеност, например поради заболяване на тазобедрената става в детска възраст, са имали операции като остеотомия – корекция на костите за преодоляване на това състояние, или в миналото са имали травма, довела до промяна на формата на костите в зоната на ставата. Такъв тип пациенти са извън стандартната форма на костите на човешкия организъм и са изключително подходящи за ендопротезиране с индивидуален имплант.

Миниинвазивен ли е този метод, проф. Яблански?

Сравнено с използването на стандартни стави, бих казал, че е по-миниинвазивен. Имплантирайки такава става не е необходимо да откриваме всички репери, които използваме за позиционирането й, защото те са зададени от самото компютърно планиране. Бих го определил като по-миниинвазивно, сравнение със стандартна операция.

За какъв период от време се възстановява пациентът?

Вдигаме пациента още в деня на операцията, ако тя е била преди обяд. Престоят в болницата е 6-7 дни, съгласно изискването на НЗОК. Призоваваме пациентите месец след операцията да използват патерици, но оперираният крак да не стои във въздуха. По-скоро да стъпват на него дотолкова, доколкото могат да толерират ниво, на което биха почувствали дискомфорт. Месец след операцията правим контролен преглед и има възможност за отпадане на всякакъв вид помощни средства и връщане към нормален начин на живот.

Правите ли вече този тип операции?

Да, дори аз като хирург мога да изразя задоволство от усещането да се работи с такива импланти. Според мен, това е бъдещето. В „Ортопедия и травматология“ сме едни от пионерите, в контекста на ендопротезирането на големи стави, но подобен подход на лечение навлиза все повече и в други специалности. Смятам, че в недалечно бъдеще, това ще бъде съвсем стандартен протокол при решаване на подобни проблеми.

Интервю на проф. д-р В. Яблански, дм за "Здравето на фокус", БНР - Благоевград