Д-р Валери Гелев, началник на Клиниката по Кардиология, д-р Васил Трайков, началник на отделението по Инвазивна електрофизиология и кардиостимулация, доц. Димитър Николов, началник на Клиниката по Кардиохирургия, д-р Ивайла Желева, инвазивен кардиолог и колегите им - лекари и мед. сестри представиха Болница Токуда на най-големия форум по интервенционална кардиология

От 17 до 20 октомври, в хотел РИУ Правец се проведе IX Национален конгрес по интервенционална кардиология, в който с много активно участие с доклади, случаи на живо, дискусии и моделиране на сесии, взеха лекари и мед. сестри от Клиниката по Кардиология на МБАЛ Токуда. 

По традиция форумът събра доказани специалисти от всички сфери на кардиологията от цял свят. 

Кардиолозите от страната и чужбина се обединиха около мнението, че интервенционалната кардиология е единствен шанс за високорискови пациенти с множество придружаващи заболявания

На конгреса бяха представени резултати и данни за опита на кардиолози от България и света. Дискутираха се както постигнати резултати, така и конкретни техники, използвани от специалистите у нас. За целта бяха представени случаи на живо от болници в София, сред които от Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, Хасково, Пловдив и Варна.

Акцент в лекциите и дискусиите бяха високорисковите пациенти, които не подлежат на друга опция за лечение, освен с методите на интервенционалната кардиология, тъй като рискът от операция при тях е безкрайно висок. Това са пациенти, които имат комплексни заболявания като лявокамерна дисфункция, тежки съдови или клапни заболявания, белодробна недостатъчност, нестабилна хемодинамика и ритъмни нарушения, слаба циркулация на кръвта. 

„Комплексните болни, които са докладвани за високорискови и които досега не можеха да получат лечение чрез хирургична намеса, все по-често получават животоспасяващо лечение с методите на инвазивната кардиология“, каза д-р Валери Гелев, началник на Клиниката по Кардиология на Болница Токуда. Според изнесените данни на конгреса, интервенцията значително подобрява качеството им на живот и затова е оправдана. Тези манипулации се извършват от мултидисциплинарен екип, състоящ се от хирурзи, анестезиолози и други специалисти, в зависимост от придружаващите заболявания на пациента. От скоро тези процедури вече се дефинират като определен подход към тази група пациенти. В Америка този начин на лечение се нарича CHIP (Complex, High risk and Indicated Patients) програма.

Статистиката в САЩ показва, че пациентите с висок риск, които са дефинирани като комплексни, се увеличават. „В болницата в Кливланд, в която аз практикувам и е един от големите медицински центрове в щата Охайо, около 30% от пациентите ни спадат към тази група“, сподели опита си д-р Наир Рави, който беше сред лекторите на конгреса. Характерното при тези пациенти е, че в повечето случаи при тях се налагат по-сложни и дълги процедури, използването на по-специфични устройства, стентове и пр., което оскъпява процедурата. „При нас повечето пациенти имат допълнително доброволно осигуряване, което покрива разходите за такъв тип лечение“, каза още д-р Рави.

Проф. д-р Диана Трендафилова представи резултати от извършени ендоваскуларни процедури за  замяна на клапа на сърцето (TAVI), от всички катеризационни в България. Според статистиката, за период от 6 години, откакто тази методика се прилага у нас, са извършени около 500 процедури с над 99% успеваемост. „За съжаление, 70% от индикираните за транскатетърна клапна аблация, не я получават, поради невъзможност за реимбурсация от НЗОК.“, каза проф. д-р Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център. Здравната каса може да поеме 250 пациенти за година, а според изследване, направено в България, броят на нуждаещите се е около 1600. 

Свързани отделения