Храненето, стресът и навиците изменят гените ни

Промените се предават на поколението ни

Автор: д-р Мефтуне Шефкетова, началник на Център за Асистирана репродукция, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда

Програмирано ли е всичко в нашия организъм? Гените, които са ни дали прародителите ли определят какви ще бъдем, или ние можем да променяме някои аспекти?

Отговори на тези въпроси ни дава епигенетиката - наука, която надгражда генетиката и се опитва да разгадае тайните ѝ. Едновременно с това епигенетиката повдига нови въпроси, за които все още няма отговори.

Дългогодишни проучвания показват, че ние не можем да развием целия потенциал на гените си. Кои гени ще бъдат развити зависи от нас самите - от това каква храна консумираме, в какво обкръжение живем, какви послания даваме на децата си още от вътреутробното им развитие.

Нашият епигеном се променя под въздействие на сигнали, които могат да идват от самата клетка, от съседни клетки и от заобикалящата ни среда. Това означава, че чрез начина си на живот - пушене, злоупотреба с алкохол и наркотици, здравословно хранене, спортуване - самите ние може да променим активността на нашите гени.

За разлика от генетичната еволюция, за която са необходими векове, епигенетичната може да претърпи промени за няколко десетилетия. Още по-интересното е, че тези промени се предават в поколенията.

Учените стигат до извода, че външната среда има влияние още от вътреутробното развитие.

Любопитно е, че не само майките предават по наследство начинa си на живот. Бащите също трябва да внимават - техният спортен режим, начин на хранeне и навици също оказват влияниe върху гените и здравето на децата им.

Aнглийският генетик Маркус Пембри провежда и анализира резултатите от анкета и стига до извода, че колкото по-рано пропушат бащите, толкова по-застрашени от затлъстяване са синовете им.

Според други проучвания, нивата на стрес на бащата, натрупани преди зачеването, може да причинят развитие на диабет в поколението му.

Все повече доказателства сочат, че много от хроничните заболявания при потомството могат да бъдат резултат от предшестващо влияние на околната среда.

Диетата има значително влияние върху човешката епигенетика и може да повлияе риска от заболяване и умствените способности на човека.

„Мислете за генома, като за инструкция за всичко, което е възможно, но епигенетиката е начинът, по който се четат тези инструкции. Епигенетиката е за интерпретация и разбира се - има много различни начини за тълкуване на тези инструкции и е от значение кога се тълкуват”, обяснява д-р Пол Хърд от Лондонския университет „Кралица Мери”.

На този етап повечето от изследванията в тази насока се правят с животни, но те хвърлят много светлина върху влиянието на различните фактори върху нашите гени.

Пчелите например са уникални с това, че всички имат една и съща ДНК последователност, но се диференцират в три различни насоки - работници, търтеи и царици. Според проучванията тази диференциация е направена още в ранен стадий и вероятно зависи от това с каква храна се хранят ларвите. Резултатите от изследване за връзката между диетата на пчелата и модификациите и експресията на ген „Царица“ сочат, че в пчела Царица се превръщат пчелите, хранени с пчелно млечице, произведено от други работни пчели. Това вещество е достатъчно силно, за да повлияе епигенетично. Изследването показва, че всички пчели се раждат с потенциал да се развият в „Царица“. Тяхната диета засяга хистоновите модификации и потиска тази способност.

На пръв поглед малки и незначителни наши решения и действия играят важна в нашия и този на нашето поколение живот. Така че трябва да внимаваме с изборите, които правим за себе си.