Една пациентска история: от забременяването, през раждането и неонатологичната грижа

Автор: Нина Чолакова

Казват, че за да отгледаш дете “е нужно цяло село”. При някои жени, за да го създадеш, износиш, родиш и отгледаш в първите важни дни от живота му, е нужно дори повече от това.

Такава е и моята история. Стартирах с репродуктивно лечение при екипа на д-р Мефтуне Шефкетова. Те бяха единствените, които успяха да открият няколко дребни, но съществени проблема, които ми пречеха да постигна забременяване по естествен начин. За тези, които се страхуват от процедурите по асистирана репродукция, ще кажа, че всички митове за болката от инжекциите, хормоналния дисбаланс, повишаването на теглото и други странични реакции са силно преувеличени. Когато една процедура се съобрази с конкретния пациентски казус и състояние, страничните реакции са на практика минимализирани. Важно е обаче да се подходи с любов и търпение, защото процесът може да отнеме време. За щастие, при мен нещата се случиха бързо. Още след първата асистирана репродуктивна процедура бях бременна – и то с две бебета.

Знаех, че с моята физиология и грацилна структура тази бременност няма да е от най-спокойните и продължителни, затова се насочих за проследяване към д-р Сузана Нашар и екипа ѝ. Тук не мога да не споделя и безценната помощ на д-р Иван Сигридов, от когото научих колко важна е холистичната подготовка преди забременяване, вътреутробното развитие на бебето и неговата изключителна връзка с майчиния организъм, която далеч не е само физическа, а и психологическа. Жените с високорискова бременност бих посъветвала да се следят изкъсо още от самото начало и да опитат да бъдат позитивни. Не е лесно да живееш в страх, че винаги нещо може да се случи, но с доверие в правилния лекарски екип критичните моменти могат да се контролират успешно.

Избрах Токуда и заради едно от най-добрите неонатологични отделения в България. При многоплодна бременност рискът от преждевременно раждане е по-висок и е оправдано да се премисли вероятността бебетата да се родят преди термина. Така се случи и с мен. Родих в осмия месец. И отново, благодарение на отличната симбиоза между екипите на д-р Нашар и д-р Масларска, бебетата ми се родиха живи. Просто бяха по-мънички и незрели, за да можем да си отидем веднага вкъщи.

След раждането имах две опции - да се прибера, докато бебетата се лекуват в болницата или да остана при тях в една от специално създадените семейни стаи в отделението по неонатология (които впрочем ги няма никъде другаде в България). Избрах второто, защото за мен беше важно да бъда до децата си, за да не губим така ценната следродилна връзка.

Този почти едномесечен престой беше един от най-трудните, но ценни уроци по майчинство и грижа. Пред очите ми бебетата преодоляваха отделните етапи на лечението – „научиха се“ да дишат сами, да регулират температурата си, да преминат от хранене със сонда към хранене от шише. Няма да крия, че това е сериозно изпитание за психиката на всяка майка. Тръбите за интубация, системите в тези малки телца, пищящите пулсоксиметри, усещането за безпомощност. Освен това в условията на пандемия свижданията от външни лица бяха забранени, което на практика ме лиши от пълноценното присъствие на най-близките ми. Лекарите и сестрите от отделението по неонатология се превърнаха в моето семейство за този период. Те бяха до мен на всеки етап – спокойно и търпеливо ми обясняваха какво се случва и какво следва за децата ми. Когато бебетата бяха изведени от интензивния сектор и дойдоха в семейната стая, сестрите нагледно ми дадоха ценни съвети за гледането – от повиването, през къпането, храненето, гимнастиката до начина, по който да продължа да се грижа за тях и вкъщи.

Ако не бях преживяла всичко това, може би никога нямаше да разбера, че работата на тези хора е и тяхно призвание. И е толкова трудна. Да успееш да направиш здраво човече от 500-грамово бебе (толкова ми казаха, че е бил най-малкият им пациент) – това е изкуство на живота. Д-р Масларска е създала отделение без еквивалент в страната ни – наред с физическото лечение на недоносените деца, се мисли и за тяхното емоционално и психическо състояние. На бебенцата тук се провежда специална светлинна терапия и им се пускат класически музикални произведения, които доказано понижават стреса при новородените. Освен това видях как всяка сестра се стреми заедно със стандартните грижи, да полага и специално внимание, за да запълни майчината липса при бебенцата, чиито родители не могат да останат с тях в отделението.

Да, може би аз нямах най-големия късмет със забременяването, не изкарах най-леката бременност и не успях да гушна децата си веднага след раждането, но получих възможно най-добрите грижи за мен и бебетата ми, за което съм благодарна. Разбрах, че не съм сама. 1 от 4 двойки в България има репродуктивни проблеми, почти 97% от близнаците се раждат преждевременно (преди 37 г.с.) и у нас всяка година в неонатологията постъпват над 6000 бебета.

Знам, че много от вас, които четат това, попадат в някоя от тези статистики. Важно е да успеем да ги променим към по-добро за нашата страна и първата крачка е информираност на пациентите и доверие в правилните лекари. Аз избрах Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Изборът ми беше продиктуван от факта, че тук са събрани едни от най-добрите специалисти в репродуктивната сфера, родилната помощ и неонатологичната грижа. Към това трябва да прибавя и високия клас апаратура, интегрирания подход между отделенията и най-вече – отношението и лечението на пациентите, което е строго индивидуално и персонализирано. Не сбърках.