Все по-ясно става, че затлъстяването е един от най-големите рискови фактори за тежко протичане на COVID-19, особено сред по-младите пациенти

Това споделя доц. д-р Лъчезар Лозанов, началник на Отделение по Ендокринология и болести на обмяната в Болница Токуда, във видео. Гледайте тук:

Наскоро публикуваните данни от Ню Йорк, САЩ, показват, че сред хората под 60 години затлъстяването е два пъти по-вероятно да доведе до хоспитализация за COVID-19 и значително да увеличи възможността за попадане в интензивно отделение. Освен по-напредналата възраст, затлъстяването с BMI (Индекс на телесна маса) по-голям от 40 кг / m2  се среща най-често като съпътстващо състояние при хоспитализирани за COVID-19, което увеличава риска от лоша прогноза повече от 6 пъти. 
Междувременно ново френско проучване също показва висока честота на затлъстяване сред пациентите, приети в едно отделение за лечение на COVID-19. Освен това тежестта на заболяването нараства с увеличаване на Индекс на телесна маса.
Диабетът се наблюдава при 40% от смъртните случаи, затлъстяването в 25%, хроничното бъбречно заболяване - при 23% и сърдечните проблеми в 21%. Пациентите с индекс на телесна маса по-голям от  35 кг / m2 имат повече от 7 пъти повишен риск от достигане до механична вентилация, в сравнение с тези с ИТМ по-малък от 25 кг/ m2 . Смята се, възпалението, наблюдавано при затлъстяване, повишава риск от тежко протичане на COVID-19, медиирано от фибринови натрупвания в кръвообращението, които “блокират преминаването на кислород през кръвта” и може да обясни защо механичната вентилация е по-малко успешна при тези пациенти. Затлъстяването се характеризира и с нарушения на имунния отговор и хронично възпаление. Освен това затлъстелите лица имат променена динамика на белодробна вентилация. С намалени диафрагмални екскурзии и чест синдром на сънна апнея. 
Тези фактори, наред с други, могат да обяснят настоящите резултати и да подчертаят важността на внимателно наблюдение на хората със затлъстяване и COVID-19. 
Захарният диабет може да бъде независим рисков фактор за бърза прогресия и лоша прогноза на COVID-19. Чрез няколко известни пътя, но и възможен нов: Директно увреждане на Лангерхансовите острови на панкреаса. Наблюдението е, че диабетиците имат значително по-голям риск от тежка пневмония, освобождаване на редица ензими от увредените тъкани, със силно неконтролируеми възпалителни реакции и хиперкоаголантно състояния, свързани с нарушения метаболизъм на глюкозата. Също така биомаркерите им са показали по-силно изразена цитокинова “буря”, предшестваща бързо влошаване на COVID-19. Някои автори съобщават, че тежестта на COVID-19 при диабет може да бъде “скрита” зад първоначално по-леко изразени симптоми на инфекцията със SARS-CoV-2, а това може да доведе до животозастрашаващо забавяне при осигуряване на необходимата грижа, което в крайна сметка води и до по-лоша прогноза. Наблюдаваното драматично въплъщаване на контрола на кръвните захари при хоспитализираните диабетици от тип 1 и тип 2 поставя въпроса, че освен стресът и инфекцията, като фактори за това може да е налице директна цитотоксична реакция на вируса върху инсулин произвеждащите клетки на панкреаса и причиняване на инсулинов дефицит. 
Необходими са бързи и ефикасни бъдещи изпитвания, за да се дадат ясни отговори, основани на точни доказателства.

 

Доц. д-р Лъчезар Лозанов e началник на отделението по Ендокринология и болести на обмяната в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Има две специалности- „Вътрешни болести” (1999 г.) и „Ендокринология” (2002 г.). Активно работи ехография на щитовидна и околощитовидни жлези. Участва в научно-изследователска дейност в областта на ендокринологията, съставяне на научни помагала за специализиращи лекари, ръководител на български и чуждестранни специализанти. Има сериозни интереси в изучаване и лечение на наднорменото тегло, затлъстяването, заболяванията на щитовидната жлеза и захарния диабет. Член е на Българското дружество по ендокринология, на Асоциацията по ендокринни хипертонии и на Европейското дружество по изучаване на захарния диабет (EASD).