Доц. д-р Иван Стайков: Синдромът на неспокойните крака върви заедно с безсънието!*

Над 300 хиляди в България имат този проблем

Доц. д-р Иван Стайков има придобита специалност по неврология, научна степен доктор по медицина от Медицинския факултет при Университета в град Берн, Швейцария, присъдена научна и образователна степен доктор в София. Има редица придобити международни специализации по неврология.

От 2006 г. и до момента е началник на Клиниката по неврология към МБАЛ “Токуда болница - София”. Научните интереси на доц. д-р Стайков са насочени към мозъчно-съдовите заболявания, интервенционалната неврология, спешната и интензивна неврология, мултипленната склероза, болестта на Алцхаймер.

- Доц. д-р Стайков, често ли се среща в България заболяването, известно като синдром на неспокойните крака?
- Синдромът на неспокойните крака спада към т.нар. нарушения на съня - голяма група заболявания, чиято диагностика се развива активно през последните години в световен план. За съжаление това заболяване често е пропускано или грешно диагностицирано. Симптомите имат циркаден (денонощен) ритъм и се проявяват главно при почивка, вечер и през нощта. Пациентите описват неразположенията като сърбеж, болка, мравучкане, крампи, затопляне. Обикновено се засилват между 23 ч. и 1 ч. след полунощ, и намаляват или изчезват през втората половина на нощта. Специфичното неврологично заболяване се причислява към двигателните нарушения на съня и често пъти води до безсъние, дължащо се на неприятните усещания. Наблюдава се зачестяване на оплакванията при бременни жени, пациенти с бъбречна недостатъчност и ревматоиден артрит. Жените обикновено са по-често засегнати от мъжете. Вероятно в България има над 300 000 засегнати от това заболяване.

- Кои са характерните признаци, по които може да се постави диагнозата?
- Четири са признаците, които подсказват диагнозата. За синдрома на неспокойните крака трябва да се мисли при: непреодолимо желание за движение на крайниците, произтичащо от неприятните усещания в краката, главно подбедриците, и по-рядко в ръцете (едностранно или двустранно). Частично или напълно подобряване след движение, като разходка, масаж, изпъване на крайниците, йога. Някои пациенти съобщават, че започват да масажират краката си, други танцуват, само и само да облекчат изключително неприятното изтръпване или мравучкане. И наистина, след това донякъде им олеква. Този циркаден (денонощен ) ритъм на поява на оплакванията е третият критерий. Сетивната симптоматика започва или се усилва по време на почивка.

- Кой е най-сигурният метод за диагностика?
- Клинично диагнозата се поставя въз основа на типичната анамнеза и неврологичния статус.
Съществуват международни скали за оценка на тежестта на заболяването. Златният стандарт за диагностициране на този синдром е полисомнографското изследване, което се провежда в лаборатория за изследване на съня. Необходими са и 
допълнителни лабораторни изследвания за изключване на свързани със синдрома на неспокойните крака други заболявания.

- Какво представлява това изследване?
- Това е изследване, което се прави през нощта и обхваща параметри като движение на очите, сърдечна дейност, наситеност на кислород в кръвта, хъркане, дихателни паузи. При него се следят периодичните движения на крайниците по време на сън и се изчислява съответен индекс. Освен диагностично полисомнографското изследване служи за индивидуализиране на съответното лечение, както и за проследяване на ефекта от него. А то е ефикасно и след него пациентите споделят с облекчение, че спят пълноценно за първи път от много години - някои са страдали десетилетия. Един от основните мотиви пациентите да се обърнат към личния си лекар е тежкото безсъние през първата половина на нощта.

- Лечението води ли до пълно излекуване и колко продължава?
- Проблемът е чисто неврологичен, а ефектът от лечението в повечето случаи настъпва бързо. В клиниката имаме голям опит с много пациенти, а броят на засегнатите от синдрома е голям. Тези с по-тежка форма може да преживяват кошмара всяка нощ. При по-леките форми мъките се повтарят 2-3 или 4-5 пъти седмично.

Заболяването е с тенденция за влошаване с напредване на възрастта. Съществуват две клинични форми - идиопатична (първична) и симптоматична (вторична). При първата не могат да се открият други заболявания като причина за болестта. Най-често срещаните симптоматични форми са при бъбречна недостатъчност, при пациенти на хемодиализа, по време на бременност.

Често се среща и при полиневропатия, ревматоиден артрит, при недостиг на желязо и на неговия прекурсор феритин.

- Възможно ли е синдромът на неспокойните крака да доведе до по-сериозни заболявания?
- Да, възможно е да доведе до сериозно изразено безсъние с всичките последствия на това страдание.

- Според изследователи от Университета “Джон Хопкинс” синдромът на неспокойните крака се причинява от липса на протеин, необходим за усвояването на желязото в организма. Съгласен ли сте с това мнение?
- Етиологията и патофизиологията на RLS е много сложна, роля играят различни фактори. Най-новото обяснение на причините на заболяването се дава от т.нар. желязо-допаминов модел. Ниските стойности на желязо в мозъчно-ликворната субстанция вероятно предизвикват дисфункция на допаминергичната система, което стои в патофизиологичната основа на RLS.

- Какво лечение прилагате при синдрома на неспокойните крака?
- Индикация за медикаментозно лечение е нарушаването на качеството на живот на пациентите в резултат на изразена сетивна и двигателна симптоматика, както и нарушенията на съня. Лечението, което може да се приложи, зависи от вида на заболяването, както и от полисомнографския анализ. В голяма част от случаите симптомите се потискат и хората се чувстват добре. Важно е различните медикаменти да се дозират правилно.

Състоянието може да се влоши от кофеин, алкохол, тютюнопушене, които субстанции би трябвало да се избягват няколко часа преди лягане. Необходимо е да се поддържа хигиена на съня, която включва определен ритъм на лягане и ставане. Спалнята е необходимо да бъде по възможност тиха, с нормална температура, без телевизор или компютър. Да се избягва хранене няколко часа преди лягане и др.

Разпространява се погрешно твърдение, че прекаленото движение може да влоши състоянието на болните. Това не е вярно, дори е точно обратното. По-скоро обездвижването провокира неприятните усещания. Ето защо те се появяват при продължителен полет със самолет, седене неподвижно в кино или театър, гипсиране на крайник.

Милена ВАСИЛЕВА


* Източник: https://www.blitz.bg/article/36566