Диагностицирането на диабета при децата и започването на лечението са спешни*

* Източник: сп. 9 месеца

Захарният диабет се характеризира с повишено ниво на кръвната глюкоза. Причините са дефект в инсулиновата секреция, дефект в инсулиновото действие или съчетание от двете. В детска възраст доминира захарният диабет тип 1 (около 90% от случаите). Той е автоимунно заболяване, при което антитела към структури на бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин, унищожават тези клетки. Заболяването се изявява, когато по-голямата част от тях (80-90%) са унищожени от автоимунния процес с последваща недостатъчност в секрецията на инсулин, обяснява д-р Галина Попова, детски ендокринолог от Болница Токуда.

Автоимунният процес преди изявата на диабета може да продължи месеци и години. Изявата може да се провокира от инфекции, стресови ситуации. Проучва се значението на въвеждането на глутенови храни преди 4- и след 7-месечна възраст, както и дефицитът на витамин D.

Инсулинът е жизненоважен хормон, транспортиращ глюкозата от кръвта в клетките, за които тя е основен енергиен източник. При недостиг на инсулин кръвната захар се повишава, а клетките „гладуват". В резултат на повишената кръвна глюкоза и отделянето на глюкоза в урината се изявяват симптомите на диабета - по-често и по-обилно уриниране, включително и нощно време (с поява на нощно напишкване), и съответно повишен прием на течности. При първоначално повишен апетит, а по-късно намален се установява отслабване на тегло. Кожата и лигавиците са сухи, появяват се ранички в ъглите на устните, генитални инфекции, нарушено зрение. При напредване на процеса и при поява на кетони в урината и кръвта се забелязват отпадналост, сънливост, коремни болки, повръщане, ацетонов дъх. В по-голямата част от случите от появата на признаците до търсенето на лекарска помощ минават около 4 седмици.

Важно е при забелязване на описаните признаци родителите веднага да потърсят лекарска помощ, за да се предприеме своевременно лечение с инсулин, съветва ендокринологът. Така ще се избегнат крайните фази при влошаването на диабета, свързани с животозастрашаваща кетоацитоза. При поява на кетони е необходимо спешно лечение, без да се изчаква повторение на резултатите на следващия ден. Родителите трябва да уведомяват лекаря при увеличено количество на урината, прием на големи количества течности и отслабване на детето. Често те намират други обяснения за тези прояви, което забавя диагнозата. Свързват отслабването с израстването на детето, физиологичното израстване на височина не е свързано с отслабване, а с увеличаване на теглото.

Диагнозата се поставя лесно с изследване на кръвна глюкоза и глюкоза и кетони в урината. Повишаването им в съчетание с наличието на симптомите на диабета еднозначно поставя диагнозата и изключва вероятност от грешка. Диагностицирането и започването на лечението са спешни и не търпят отлагане във времето.

Диабет тип 1 се изявява след 6-месечна до младежка възраст.

Диабетът в кърмаческа възраст може да се изяви бързо и да достигне до тежко увреждане в рамките на дни. Важно е бързо поставяне на диагнозата и насочване към ендокринологични центрове с опит в лечението на диабета при кърмачета.

При кърмачетата до 6-месечна възраст се среща неонатален захарен диабет. Той е свързан със засягане на един-единствен ген (моногенен диабет). Неонаталният диабет е рядко заболяване -1:400 000 раждания. Продължават да се установяват генни дефекти като причина за моногенните форми на диабет, които определят и спецификата на лечението.

Захарният диабет тип 1 се изявява след 6-месечна Дo младежка възраст. Със започване на пубертета има повишен риск за изява. През последните години в много страни зачестява диабетът с диспропорционално, по-значимо увеличаване при деца под 5-годишна възраст. Описана е сезонност с пик на новооткрития диабет през зимните месеци.

При захарен диабет тип 1 наследствеността не е честа. Родител с диабет има в 2-4% от случаите.

При жени с диагностициран диабет е Важно бременността да е планирана.

При недиагностициран и нелекуван гестационен диабет, както и при бременни с вече диагностициран, но недобре лекуван диабет има предразположение към засягане на плода - повишено тегло при раждане, тежки хипогликемии в неонаталния период, вродени аномалии от страна на нервната и сърдечно-съдовата система. Затова е необходим скрининг при бременните за кръвна глюкоза. При жени с диагностициран диабет е важно бременността да е планирана - във време, когато контролът на диабета е оптимален, и кръвната глюкоза да се поддържа в нормални граници по време на цялата бременност.

При бебетата, родени големи за гестационната възраст, както и при тези, които са родени малки, има повишен риск от наднормено тегло и респективно захарен диабет в бъдеще, особено при рискови групи.

Захарният диабет тип 1 в детска възраст е най-чест във Финландия - 60:100 000 деца. В азиатските страни е значително по-рядък, например в Япония е 2:100 000 деца. За България честотата е 8-10:100 000 деца за различни райони (2000 г.). Честотата на диабета в детска възраст в световен мащаб нараства с 3-5% годишно.

Диабетът тип 2 се изявява най-често по Време и след пубертета.

Освен най-честия в детска възраст захарен диабет тип 1, може да се изявят и други форми – диабет тип 2 и моногенен диабет, който е рядко срещан. При диабета тип 2 и моногенния диабет има наследственост и засягане на няколко поколения в семейството в съответно 80-90% от случаите. Диабетът тип 2 се обуславя от резистентност към действието на инсулина и неадекватната му секреция за преодоляването й и поддържането на нормални нива на кръвната захар. При него е важна ролята на начина на живот, прехранването, повишената консумация на сладки и мазни храни, намалената физическа активност, затлъстяването. Диабетът тип 2 се изявява най-често по време и след пубертета. В детска възраст е с бързо нарастваща честота, но за Европа все още е в рамките на 1-2% от случаите с диабет.

При съмнение по-достоверни са резултатите при изследване на кръвната захар 2 часа след хранене.

За латентен диабет говорим, когато все още няма изява на големите признаци на диабета, но вече има начални метаболитни нарушения. При рискови групи е уместно скриниране. Кръвна глюкоза на гладно под 5,6 ммол/л е норма; от 5,6 до 6,9 ммол/л - нарушен глюкозен толеранс; над 7 ммол/л - захарен диабет. За стойностите 2 часа след натоварване с глюкоза при орално глюкозно обременяване съответно нормални са нива под 7,8 ммол/л; между 7,8 и 11,1 ммол/л е налице нарушен глюкозен толеранс; при стойности над 11,1 ммол/л - захарен диабет. При повишени стойности е необходимо веднага консултиране с лекар. При съмнителни случаи по-достоверни са резултатите при изследване на кръвната захар 2 часа след хранене, отколкото на гладно, препоръчва д-р Попова.

Опасни ситуации и усложнения

Закъснялата диагноза на диабета при новооткрити случаи е свързана с тежко състояние на диабетна кетоацидоза, чието лечение е продължително, тежко и рисково, независимо от неговата коректност. При недобро лечение на вече диагностициран диабет са налице рискове от остри усложнения, каквито са диабетната кетоацидоза и опасно ниското ниво на кръвната захар (хипогликемия). За избягването им е необходимо добро обучение на родителите и детето, стриктно инсулино- и диетолечение, адаптиране на дозата и системен контакт с медицинския персонал. При продължителен, дълготрайно лош контрол с поддържане на висока кръвна глюкоза е налице риск от поява на късните усложнения на диабета, свързани с очите, нервите, бъбреците и сърдечно-съдовата система, които влошават и застрашават живота на пациента, алармира лекарката.

Прехранването, обездвижването и затлъстяването са решаващи за зачестяването на диабет тип 2 в детска възраст.

За профилактиката и лечението е решаваща промяната на начина на живот - хранене, физическа активност и намаляване на теглото. При невъзможност за справяне с това или при напреднал процес се включва медикаментозно лечение. През последните години опитът при деца с наднормено тегло с активно скриниране и промяна в стила на живот показва добро повлияване, нормализиране на ранните нарушения и предотвратяване на задълбочаването в посока на диабет тип 2.

При диабет тип 1 лечението е единствено и задължително с инсулин. У нас възможностите за това са еднакви с тези по света по отношение на качество и вид на инсулиновите препарати, инжекционни средства, писалки, инсулинови помпи, средства за контрол на кръвната глюкоза - глюкомери, сензори. Инсулинолечението е неотменно за контрол на диабета с поддържане на близки до нормалните нива на кръвната захар. Всякакви алтернативни методи за намаляване и преустановяване на инсулинолечението могат да влошат състоянието и да са фатални за детето.

С добър контрол диабетът се превръща в състояние, а децата са практически здрави с добро качество на социалния и професионалния живот.