Д-р Шефкетова и екипа ѝ помогнаха на двойка да сбъдне своето коледно чудо

След много трудности и болка, мечтаното бебче на Преслава и Росен е на път да изпълни сърцата им с любов

Здравейте,

Казвам се Преслава и съм на 37 години от гр. София. По професия съм фризьор. Щастливо омъжена съм за Росен, с когото се запознахме през лятото на 2011 г. и лудо влюбени веднага заживяхме заедно. Тогава бях на току-що навършени 30 години и вече исках да имаме деца, затова не се забавихме с решението си и започнахме опити за бебе.

Не съм предполагала, че може да имаме проблем в създаването на деца и че това ще се превърне в мисия на нашия живот. Изминаха 2 години без никакъв положителен резултат. Всеки месец беше очакване и надежда и пак очакване... и така цели 7 години.

Съдбата не винаги ни дава наготово това, което искаме и което много семейства приемат за даденост. А то не е!

През тези години на опити и борба за дете преминахме през различни емоции и перипетии, за да осъществим нашата най-голяма мечта. Мечтата да станеш родител и да дадеш на света част от себе си, да чуеш детски плач и в своя дом, да чуеш думичката „мамо“ с цялата чистота и искреност, на която е способно само едно невинно дете!

Доста често се гневях на съдбата и опитвайки се да преборя тъгата, гнева и безпомощното си състояние, се обръщах към Бог и към психолози, с които да изговоря случващото се.

Беше много трудно.

Със съпруга ми много пътувахме, за да успеем да се откъснем от мъката, която беше в сърцата ни. Трябваше ни известно време да открехнем душите си и да заговорим за помощ извън брачното ложе. Решихме, че е време да потърсим специалист, репродуктивен лекар, който да ни помогне да си имаме рожба.

През пролетта на 2014 г. беше първият ни преглед и консултация. След редица изследвания и ежемесечни проследявания, докторът не установи проблем, нито в мен, нито в съпруга ми. Направихме инсеминация, която бе неуспешна.

През октомври 2016 г. стартирахме първия си опит чрез инвитро процедура. Толкова силно вярвах, че ще успеем и бях на мнение, че щом не става по старомодния начин, чрез инвитро със сигурност ще стане. Бях толкова наивна и вярвах, молех се, бях една безкрайна надежда.

Дойде време за пункцията на яйцеклетки. Докторът извади 12 бр. Казах си, че това е прекрасно и сме напът към успеха. От 12 яйцеклетки се оплодиха 2 ембриона, които трансферираха.

Лошата новина дойде с отрицателния тест за бременност. Опитът ни беше неуспешен.

Коментарът на доктора бе - “Лошо качество на яйцеклетките, в следствие на хиперстимулация на яйчниците”. Препоръчаха ни 3-4 месеца почивка, преди да се впуснем в следващ опит.

Около месец по-късно забременях спонтанно, по старомодния начин от съпруга ми. Заслепена от щастието да видя двете черти на теста за бременност, въобще не подозирах, че това е поредният удар които ще понесем. На прегледа се видя, че бременността е извънматочна и последва операция за премахване на еднатата ми фалопиева тръба, заедно с плода. В един момент мечтата ни изглеждаше така близо, а в следващия неимоверно далеч.

Стабилизирах се бавно и след време решихме да пристъпим към втори инвитро опит.

Отново неуспех. Ембрионите спряха развитието си и никой нямаше обяснение защо се случва така.

Започнахме да правим всякакви изследвания в търсене на причината за поредния неуспех. Нямахме доказан проблем и не знаехме защо не идва така желаното бебче.

Във времето започнах да чета много, да се интересувам от всичко свързано с репродуктивното ни здраве. Изключително много бяха безсънните ми нощи, изпълнени понякога със сълзи, а понякога с непреодолимо желание за намиране на решение и справяне с проблема.

Вглъбени в този проблем, със съпруга ми изгубихме много приятели, които по една или друга причина се отдръпнаха от нас. Дори родителите ни изпитваха неудобство да разговарят с нас за пътя, по който минаваме в борбата за бебе.

Случи се и да загубя работата си, която толкова обичам. Често отсъствах от работното си място, лутайки се по болници и кабинети, по лаборатории и прегледи. Това, че останах без работа, вече ме докара до ръба. Имах спешна нужда да спася себе си, защото щях да полудея.

Болката в емоционален план е в пъти по-силна от физическата, затова реших да си помогна. Записах се и започнах да посещавам женски практики, танци, медитации.

Това ми помогна да се успокоя и се случи така, че забременях два пъти спонтанно от съпруга ми. И поредните удари. И двата пъти бяха така наречените „биохимични бременности“, при които хормона на бременността расте, но изходът е спонтанен аборт още в ранен етап на бременността.

Всеки път ни беше все по-трудно да се изправяме и да продължим напред.

През зимата на 2017 г. стартирахме с трети инвитро опит. Тогава нямахме финансова възможност да заплатим цялата сума и от болницата ни предложиха част от сумата, която не ни достига, да изплатим на вноски.

Започнахме отначало. Стандартните прегледи, инжекции, изследвания, процедури, надежда и вяра, че този път ще успеем.

Уви и този път претърпяхме неуспех.

Останаха ни 2 замразени ембриона и задължението към клиниката, което плащахме всеки месец.

След поредния удар, решихме да сменим болницата и обикаляйки всички „светила“ в асистираната репродукция се преместихме в друга клиника. Преместихме двата замразени ембриона и каквото е останало от надеждите ни за сбъдване на нашата мечта.

През май 2018 г. направихме замразен ембриотрансфер на преместените ембриони. В тях сега беше нашата надежда, че може би точно тези ембриончета ще запълнят празнотата и ще ни донесат така жадуваното щастие…

Резултатът от теста бе положителен, но само за няколко дни. Отново ранен спонтанен аборт.

Бяхме кандидатствали за държавно финансиране и имахме одобрение - бяхме получили заповедта от Държавния фонд за асистирана репродукция.

Тъй като не се отказваме лесно, през юли 2018 г. решихме да направим инвитро опит номер 4.

Докторката бе много внимателна и всичко беше контролирано. Тогава успяха да извадят 6 яйцеклетки и да ги оплодят. С нетърпение очаквахме ембриолозите да се обадят и да ни зарадват, че всички оплодени ембриончета се развиват нормално и че ще направим трансфер на най-добрите.

На 16 юли 2018 г. в деня на годишнината от нашата сватба, бях готова да приема в утробата си нашето бъдещо детенце. Още рано сутринта бяхме в клиниката и очаквах с нетърпение да се направи трансфер.

Почувствах как сърцето и дъха ми спряха, когато видях докторката и ембриолозите да влизат в стаята при мен...

За съжаление на техните лица нямаше усмивки. И шестте ембриона бяха спрели развитието си и трансфер нямаше да има!

Не си спомням какво стана след това - само помня, че не виждах нищо от сълзи.

Двамата със съпруга ми рухнахме, краката ни трепераха от безсилие.

Много дни напред плаках и не знаех вече накъде да поемем.

Докторите вдигаха рамене и ни караха да правим всевъзможни изследвания, търсейки причината за неуспехите.

Според нас, беше ясно, че имаме проблем с качеството на ембрионите и започнахме да мислим за донорски програми. Бяхме готови на всичко. Гл

Спряхме с борбата, вече бяхме толкова изморени, че просто нямахме сили да продължим и да започнем от начало.едахме каталози с характеристики на мъжки донори, но това ме караше да се чувствам зле. Започнах да имам силно главоболие, високо кръвно и световъртежи. Това ме отказа от донорските програми.

Няколко месеца по-късно, съдбата ме срещна с г-жа Ивелина Рускова от Фондация „Мечта за дете“ .

Разказах ѝ нашата история и тя ме свърза с Д-р Шефкетова от Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

Тогава не вярвах на никого за нищо. Бях обезверена и несигурна.

Д-р Шефкетова и Ивелина Рускова ни подадоха ръка да се изправим и да продължим да следваме мечтата си. Докторката виждаше, че бях срината и просто искрено ме помоли да ѝ се доверя и да не се притеснявам за нищо. Някак си отдъхнах от нейните думи и ѝ се доверих на 100%.

Тя е професионалист и има прекрасен екип от акушери и ембриолози. Реших, че ако гледаме в една посока, ще успеем. След няколко прегледа при д-р Шефкетова, отново се появи онзи пламък, който бяхме изгубили само преди няколко месеца.

По време на прегледите и проследяването видяхме, че всичко изглежда много добре и в началото на декември 2018 г. направихме инвитро опит номер 5.

Сега съм бременна в десета седмица, благодарение на д-р Шефкетова и нейния екип.И Коледното чудо се случи. Всичко направиха, както трябва и ембриончето се развива прекрасно.

Чухме сърчицето на бебенцето и след няколко месеца - през лятото очакваме нашето дете.

Тук е мястото да благодаря на фондация “Мечта за дете” и на сдружение “Оренда” за оказаната морална и финансова помощ.

Борбата за дете е един трънлив път, който за съжаление много двойки извървяват. Истината е, че е ужасно трудно да преодоляваш всички физически, психологически, финансови и социални проблеми по пътя за сбъдване на мечтата за дете.

Благодаря на всички качествени хора, които са до нас и ни помогнаха да се преборим в името на новия живот!