Д-р Радка Масларска: Погрешно е при жълтеница на новороденото да се спира кърменето!

Д-р Радка Масларска: Погрешно е при жълтеница на новороденото да се спира кърменето!

 Д-р Радка Масларска е завършила медицина през 1986 г. Има специалности по "Педиатрия" от 1992 г. и "Неонатология" от 2001 г. През 2006 година завършва."Здравен мениджмънт". Преминала е курсове по трансфонтанелна и абдоминална ехография.

Има повече от 25 години стаж като неонатолог, натрупан в клиниките по "Неонатология" на Университетска болница в Плевен и Университетската детска болница в София. В МБАЛ „Токуда Болница София” е от създаването й. Научният интерес на д-р Масларска е в сферата на интензивната терапия, кардио-пулмоналната адаптация и късното проследяване на рискови и високо рискови новородени деца. Има редица публикации и участия у нас и в чужбина в неонатологични форуми.

Участвала е в програмата за обмен на опит в болниците на "Токушукай" в Япония.

- Д-р Масларска, кое е най-важното, което трябва да знаем за организма на новороденото?

За новородено се смята бебето до 28 ден от раждането. Особеното през неонаталния период е, че организмът на бебето се адаптира от вътреутробното развитие към новите условия на живот. В този период почти всички органи и системи претърпяват развитие, като при някои то продължава до края на първата година, както е при белия дроб, мозъчната кора.
 
Заради процеса на адаптиране през този първи месец от живота на бебето много лесно могат да възникнат състояния, които да наложат намесата на детския лекар.

- Кои са отклоненията в здравословното състояние на новороденото, които е възможно да възникнат и e добре родителите знаят предварително, за да потърсят навреме лекарска консултация в случай на необходимост?

Адаптационните прояви са свързани почти с всички органи и системи. Важен показател, по който може да се установи проблем при бебето например е кърменето. Много важно е майката да бъде обучена още в родилния дом как правилно да кърми детето си, да може да преценява дали и достатъчно ли кърма е поело то, да е наясно какви са нормалните изпражнения на новороденото, да се научи да разпознава кога то плаче от глад или някакъв друг дискомфорт или болка.

Ако едно новородено бебе не се храни правилно още в първите седмици и дни може да дадепризнаци на дехидратация, да се отпусне, да стане по-сънливо, да отказва да се храни, пелените да не се пълнят с урина и изпражнения... Тези признаци са и индикация родителите да се обърнат към личния педиатър за консултация.

Проява на адаптация в този период е физиологичната жълтеница. Тя обикновено започва още в родилния дом, като много от новородените се изписват с жълтеница. Това е нормално, но ако жълтеницата се задържа повече от десет дни или пък бебето видимо пожълтява повече, тогава вече трябва да се потърси помощта на специалист. Ако жълтеницата е по-тежка, новороденото трябва да се приеме за лечение, за фототерапия, понякога и за допълнителни вливания или да се регулира режимът на хранене.

В тази връзка се случва майките често погрешно да са съветвани, ако след втората седмица детето остава жълто да спират кърменето, тъй като се знае, че има жълтеница, която се дължи на майчината кърма. Това обаче не е неправилно. В кърмата наистина се съдържат хормони и мастни киселини, но те не са противопоказни за организма на новороденото дори и при жълтеница, у които блокират ензима глюкоронил дехидрогеназа.

Сериозен проблем при адаптацията са проявите отстрана на кожата. Много често при бебетата в първите седмици след раждането или последната седмица от неонаталния период се появяват обриви, които могат да бъдат повече по тялото или повече по лицето.

Когато обривът се появява през първите дни след раждането, майката трябва да знае как да го третира, да разпознава дали този обрив е вследствие на адаптационна реакция или е по-сериозен признак, който да налага лекарствена терапия, да е наясно дали изобщо да го третира.

Например в края на първия месец по кожата се появяват ситни пъпчици особено по лицето. Това е т. нар.„бебешко акне“, което не изисква да се третира с медикаменти. По отношение на този въпрос ролята на медицинските екипи в родилните домове също е много важна. Те трябва да запознаят майката с правилната грижа за поддържане на кожата на пъпчето, на седалището, при евентуална изява на „бебешко акне“...

Един много характерен и спешен проблем, който се появява само при новородените бебета, ехеморагичната болест. Тя може да има ранна изява, в дните след раждането, около третия ден, когато се наблюдава кървене в изпражненията, устата... При това състояние е необходима протекция с фактори на съсирване, които се съдържат във витамин К, това са 2,5,7, 9 фактор. Тези фактори не преминават през кърмата или преминават в недостатъчно количество. Ако бебето само се кърми, към края на първия месец, е възможно отново да се наблюдава кървене. Тогава се говори за късна хеморагична болест.

При късната форма на хеморагична болест проявите не са само от храносмилателния тракт, но може да има и по-тежки усложнения, като мозъчен кръвоизлив. Затова в България вече от години наред е въведена практиката да се прави профилактика с витамин К от родилния дом и на 30-дневна възраст с цел да се избегнат усложненията, въпреки че заболяването се среща сравнително рядко - едно на 25 000 новородени могат да получат тази късна форма на хеморагична болест.  

Признак за хеморагичната болест често е кървенето на мястото на убождане при поставянето на ваксината срещу хепатит В в родилния дом. Често се случва майките погрешно да смятат, че това кървене е усложнение от ваксината, което създава условия за спекулативни настроения. Добре е, за да се избегне действителният проблем успоредно или преди поставянето на ваксината да се прави профилактика с витамин К.

- Състояние при новороденото безпокои родителите. Как е най-добре да се постъпи в този случай, към кого да се обърнат родителите за адекватна помощ?

При подобен проблем съветвам първо да се потърси лекарят, който следи детето. Специалистите, които най-добре познават особеностите в периода на адаптиране организма на бебето към новите условия на живот след раждането, са неонатолозите. Лекуващите лекари насочват родителите точно към тях при проблем съсздравословното състояние на новороденото. Практика е да се търсят неонатолозите в родилния дом, в който е родено бебето. Обикновено в тези отделения има денонощно лекари и родителите и личният лекар могат да получават веднага консултация по телефона за състоянието, което ги притеснява. Ако този проблем не може да се реши по телефона, следва семейството да се отправи за преглед на новороденото в родилния дом или в спешното отделение по адреса на местоживеене.