От в. Живот и здраве:

Животът на близо 300 души с хепатит С зависи от старта на новата терапия


С д-р Радин Цонев, началник-отделение „Гастроентерология“ в Токуда Болница София, разговаря Микаела Въжарова

-Д-р Цонев, публикуваме случай с ваш пациент, заразен неизвестно как и кога с вирусен хепатит С, изживял ужаса и на болестта, и на неуспешното лечение, след което е включен в програма за ново лечение и спасен. Къде е България на общата хепатологична карта и какво могат да очакват като лечение заразените тук?

-Случаят е показателен, че е наложително да бъде направено още много за скрининга, който и у нас, и по целия свят куца, заразените постоянно се увеличават. Показателен е какво може и не може днес медицина в битката с „тихия убиец“, както и за това как би трябвало да мисли и действа администрацията, когато медицината прави революции. У нас над 100 000 души са с хепатит С, много от тях не знаят. Такъв е случаят и с конкретния пациент. Изключително важно е да можем да диагностицираме заразените. Имаме, образно казано, една фуния, в която годишно могат да бъдат „хванати“ около 1000 души. Каква е епидемиологията на хроничните вирусни хепатити у нас, каква е картината – в различните градове, области, етноси… тези въпроси стоят. С конкретни данни можем да планираме правилно и поведение, и лечение, и парите за него.

При максимален обхват на скрининга за 2 години и половина можем да обхванем значителен брой хора с хроничен хепатит С. Що се отнася до лечението: досега в България с интерферон базирани терапии се лекуват 350-400 души годишно. Започнахме с конвенционален интерферон, беше почти преди 20 години. През 1999 влязоха първите комбинирани терапии с рибавирин, последваха пегилираните интерферони от 2001 г., с бавно действие, резултатност - до 50%, много по-щадящо натоварване на организма на пациентите. Първата малка революция. Последваха и други иновативни комбинирани схеми. В „ерата на интерфероновото лечение“ след 2011-а в България вече имахме над 60 до 70% успеваемост в лечението на хепатит С.

От 2014-а за света, а за България от 2015-а са възможни иновативните безинтерферонови терапии – постижение, което е и ще остане като забележителна революция, способно да връща живот на много иначе обречени болни. Лечението бе одобрено по ускорена процедура първо в САЩ в края на миналата година, после и в Европа – януари т.г. Това се прави само за лекарства с огромно значение за общественото здраве. Получихме шанса да го приложим у нас за 70 от около 400 определяни като „трудни пациенти“, в рамката на т.нар. програми по благотворителност, осигурени от фармацевтичните компании - производители. След първия тримесечен курс на приложение обобщихме резултатите - почти 100-процентова добра резултатност при всички болни, вирусът на хепатит С вече не се открива в организма на пациентите. За болните с цироза терапията продължава 6 месеца.                             

-Т.е. можем да говорим категорично за потвърдено и у нас пълно излекуване?

-Да, категорично. Стъпвайки на резултатите, предадохме на МЗ общ списък с 300 пациенти, за които лечението с безинтерферонов режим е наложително и животоспасяващо. Сред тях има и с напреднала цироза, и с придружаващи заболявания, други, при които прилаганите и финансирани от държавата лечения не могат или не бива да бъдат прилагани. Там влизат и ХИВ позитивни, болни с кръвни заболявания, противопоказани на стандартната терапия, с автоимунни заболявания, таласемии, хемофилии, тромбоцитопения, хора с карциноми, със заболявания на щитовидната жлеза. Всички пациенти са внимателно подбрани от комисия от доказани експерти в областта на гастроентерологията. 

-Европейската чернодробна асоциация прие във Виена нов консенсус с препоръка за лечение на всички нелекувани пациенти с хроничен хепатит. Какви възможности дава този консенсус?

-Във Виена се формулира консенсус, че новото безинтерфероново лечение трябва да се осигурява препоръчително на всички пациенти с вирусна инфекция хепатит С. Това важи както за нови нелекувани пациенти, така и за лекуваните, но без успех. С това би трябвало да се съобразяват медицинските органи, здравните системи,  респективно всички държави. Лечение с интерферон се допуска само там, където няма достъп до новите терапии.

-Значи вече не медицината, а администрациите трябва да кажат „да“ за спасението на огромен брой хора и проблемът е сведен до финансов…

-Абсолютно. Финансов е и на осъзнаване, правилно осмисляне на държавноадминистративно ниво. Няма как да не се коментира темата цена, но колкото повече пациенти влязат в едно лечение, толкова повече пада цената. Ако успеем да включим 1000 – 1500 пациенти на година, друг ще е разговорът. И интерфероновото лечение в началото бе прескъпо. Но извън разговора за терапевтичните аспекти и пари има и друго и то e истински важното: новото лечение на вирусен хепатит С отваря възможността за ликвидиране на епидемиологични огнища на инфекцията. Светът получи шанса вирусът да бъде ликвидиран.

Изповед на един пациент, за когото животът започва наново 

Да убиваш с бюрокрация и безразличие… е повече от престъпление

Беше 2012 г., отидох да дам кръв. За приятел. Направих го. Но ми се обади човек от кръвопреливния център и ми съобщи: не можеш да си кръводарител, заразен си с хепатит С.  Изключено, някаква нелепа грешка! Нямаше от какво да е. Една казарма и една зъбна операция съм имал дотук по-извънредно… Това е.  Животът ми иначе, на човек малко преди тридесетте, бе, казвам го без смущение, като сбъдната американска мечта в България. И исках пак тук да продължа. Професионална реализация, шанс и позиция, изключителна среда, невероятна съпруга също с кариера, две прекрасни деца, здраве, спорт, пътувания, ипотека – само нормални неща и нови планове, куп мечти.  Направих все пак повторно изследване – в Токуда, при д-р Радин Цонев. Диагнозата се потвърди. Всичко се срина. Биопсията на черния дроб установи и начална фаза на увреждания, агресивно развитие на вируса, наложително лечение. Започна се по известните и плащани у нас интерферонови схеми. В някои случаи терапията работи, организмът я приема с повече или по-малко усложнения, но при мен не се получи. Разбих се напълно, сърце, анемия, хормоните ми се разбутаха до безобразие. И нищо като вирусологичен отговор…  Който иска, нека опита да влезе в моите обувки – нищо от моя живот не можеше да бъде като преди. Живееш с ужас, с болка, само в страх и за себе си, и за всеки до теб. Пазейки при всяко свое движение вкъщи стерилна чистота. Заспивайки всеки път и с мисълта, че вече никого не можеш да целунеш и че си… смъртен. До 2014-а бях вече в пълен емоционален срив, нищо от мен като личност не беше останало. 

И тогава дойде нов ужас. Разбрах, че мога да бъда спасен, че медицината е открила терапията. Че по света вече я прилагат. Че оттук нататък дали аз и други стотици като мен в България ще живеем зависи не от лекарите, а от някаква бюрократична машина. Научих, прочетох и лекарите ми потвърдиха – новата терапия ликвидира вируса завинаги. Видях го и с очите си. Момиче с хепатит С,  с тежка цироза и чудовищни коремни изливи, на което оставаха няколко месеца живот, получи шанса за това лечение… И днес е жива, вирусът в нея е ликвидиран. Разказа го и документално, във филм… своето възкръсване.

Още не ми се вярва, но преди няколко месеца и на мен се случи чудото. Бях изтеглен в програма за същото лечение в България, с още дузина като мен, за които алтернативно лечение няма. На финала съм на третия месец от лечебния курс, работя, живея нормално, мисля трезво, усещам се здрав, в тонус, отново имам мечти, вярвам. Вече имам и първото потвърждение от изследванията – няма вирус, още преди края на терапията. Още няколко месеца и ще бъде потвърдено окончателно, че съм излекуван. Сравнено с това, е дребно, смешно, комично да удариш дори милион в  лотарията.                                                                                                            
Знам, не е фантастика да се мисли, че до 2020-а тези хапчета под една или друга форма ще са  дори в аптеките в квартала. Но дотогава колко хиляди  тук няма да са доживели спасението… Ако и нашата държава не чуе, не разбере, не намери решение и бюджет. Спешно. Разбирате ли, става дума за една от медицинските революции на века и никоя бюрокрация няма право да се прави на сляпа и глуха.