Д-р Магда Йонева: "Антимикробната резистентност е ескалираща глобална заплаха, която се очаква да причини повече смъртни случаи от тези на рак"

В навечерието на Европейския ден на антибиотиците – 18 ноември и Световната седмица на антибиотиците (18-24 ноември), д-р Магда Йонева, началник на лабораторията по Микробиология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда разяснява някои от aктуалните въпроси, относно използването на антибиотици и глобалната заплаха от антибиотична резистентност:

Кога и как трябва да се използват антибиотици?

Антибиотиците са уникална лекарствена група, ефективна само и единствено при бактериалните инфекции! Лекарят е този, който може да разпознае признаците и да различи бактериалната от вирусна или друга инфекция! Само той предписва необходимата дозировка и продължителност на лечение съобразно инфекцията и индивидуалните особености на пациента!

Защо антибиотиците не работят срещу вируси?

Антибиотиците са конструирани по начин, който да въздейства върху определени части на бактериалната клетка. Техният механизъм на действие не работи при вирусите, тъй като имат различна от бактериите клетъчна структура. Таргетите върху които антибиотиците се прицелват, за да унищожат бактериите липсват във вирусната клетка. Например пеницилините разрушават клетъчната стена на бактериите вследствие на което те умират, но при вирусите такава липсва!

Как възниква антибиотичната резистентност?

Всъщност антимикробната резистентност е естествен защитен рефлекс на бактериите. Основен фактор за насърчаване на антимикробна резистентност е безразборната употреба на антибиотици. В нашето съвремие тя представлява глобален здравен проблем с монументални размери. Според едно от многото проучвания антимикробната резистентност е ескалираща глобална заплаха, която се очаква до 2050 г да причини повече смъртни случаи от тези на рак.

Кои бактерии са най-резистентни към момента в България и по света?

Всички бактерии могат да придобият резистентност към антибиотиците, но заради продължителното и агресивно лечение с антимикробни средства в болниците, именно болничните бактериални изолати са най-често високо резистентни. Инвазивните диагностични и лечебни методи, близкото съжителство на пациентите и болничното обслужване са предпоставки за лесното разпространение на възникналия механизъм на резистентност между повече пациенти и дори могат да доведат до вътреболничен взрив от MDR (мултирезистентни бактерии).

Възможно е и здрави хора да са носители на резистентни бактерии най-често в чревния тракт, но поради здравата си имунна система те не се разболяват, а са източник на разпространение на тези бактерии. Друг източник на високо резистентни към антибиотиците бактерии могат да бъдат животните и техни продукти, заради широкото и неконтролирано приложение на антибиотиците при отглеждането им.

В България както и по света се проследяват следните микроорганизми като носители на висока резистентност: мултирезистентни грам /-/ бактерии от групата на ентеробактерии, Псевдомонас и Ацинетобактер, както и мултирезистентните грам /+/ коки – С. Ауреус, Пневмококи и Ентерококи.

Какъв е правилният подход за използване на антибиотици?

Стратегическият резерв от антибиотици бързо намалява и трябва да бъде запазен чрез разумна употреба, строга регулация и допълване с нови средства за борба с бактериите, устойчиви на много лекарства.

Антимикробните средства трябва да се използват за лечение само на пациента, за когото са предписани! Не се използват от друг човек по презумпция или ако са изостанали. Унищожаването им се извършва по специален ред, така че да не се разсейват в околната среда.

Как можем да се преборим с антибиотичната резистентност? Какво е бъдещето на борбата с резистентните бактерии?

Шест са областите за контрол и решение на този проблем както следва:

• Минимизиране употребата на антибиотици, за да се ограничи появата на антибиотична резистентност.
• Добри практики за измиване на ръцете, за да се ограничи предаването на резистентни на антибиотици микроорганизми, които могат да се появят в болницата или да влязат с нов пациент.
• Система за идентифициране и изолация на всички нови пациенти, които могат да носят важен патоген, устойчив на антибиотици. Това може да се постигне чрез бързи методи за доказване носителството на такъв вид бактерии и възможност за изолиране на пациентите до получаване на резултата.
• Локален мониторинг на антибиотичната резистентност и наличие на местни указания за емпирична терапия, както и за периоперативна профилактика.
• Проследяване консумацията на антимикробни средства, която да се свързва с местните модели на резистентност на антибиотици.
• Специализирани електронни платформи за антимикробно управление, за да имат успех усилията за оптимизиране на местната употреба на антимикробни средства.

Антимикробната резистентност е глобална обществена здравна криза. Необходими са глобални, координирани усилия за запазване на ефективността на наличните в момента антимикробни средства, за предотвратяване на инфекции, когато е възможно, за създаване и внедряване на нови тестове за откриване на резистентност към лекарства и за създаване на нови антимикробни средства. Ако не се предприемат значителни глобални действия, рискуваме напълно да навлезем в т.н. „след антибиотична ера“.