Българската урология е в крак със световните постижения

Интервю на д-р Калоян Давидов, началник отделение „Урология” в МБАЛ "Токуда Болница София" във в. Живот и Здраве

Българската урология е в крак със световните постижения

С д-р Калоян Давидов разговаря Петър Галев

Д-р Калоян Давидов е завършил медицина през 1994 г. в МУ – София. През 2000 г. взима специалност „Урология”. От завършването си до постъпването в МБАЛ „Токуда Болница София” е работил в УМБАЛ „Александровска”. Той е ученик на националния консултант по трансплантации и именит специалист в онкоурологията проф. Петър Панчев. В МБАЛ „Токуда Болница София” е от самото начало. Специализирал е неколкократно в болниците на д-р Токуда в Япония. Преминал е обучение в Университетската болница в Хелзинки, Финландия, за извършване на минимално инвазивно лечение на простата със Зелен лазер. Има специализации в Аденбрук, Кеймбридж, за лазерна енуклеация на простата и в Лайпциг за урологична лапароскопия. Ръководител е на Клиниката по урология в японската болница. От ноември 2014 г. е и медицински директор на МБАЛ "Токуда Болница София".

-Д-р Давидов, през последното десетилетие някои области на медицината като инвазивната кардиология и лечението на редица злокачествени заболявания отбелязаха сериозен напредък, има ли с какво да се похвали урологията?

-В нашата специалност за много кратко време няколко водещи български центъра успяхме да се изравним със световните стандарти по урология. Безспорно съвременните тенденции са основно в сферата на ендоскопската урология. Прилагането на миниинвазивни методи, когато те са показани от медицинска гледна точка, носи редица ползи най-вече за пациентите. Затова в нашата клиника се опитваме да правим не по-малко от 70 на сто от операциите чрез точно тези съвременни методи. 

-Какво конкретно печели пациентът, когато е опериран ендоскопски?

-На първо място е много по-малката оперативна травма, без клинично значима кръвозагуба. Това предполага значително по-бързо възстановяване, с минимизирана следоперативна болка. По-активните пациенти още на следващия ден слизат да си вземат вестник във фоайето на болницата. Възможността за ранно раздвижване е сред превантивните мерки срещу постоперативния тромбоемболизъм. А едно залежаване при по-възрастни пациенти води и до други негативни ефекти като опасност от белодробни инфекции и обостряне на подлежащите хронични заболявания. За работещите ни пациенти не е без значение силно скъсеният период, в който се налага да отсъстват по болест.

-А за самия оператор кой тип интервенция е по-лесен?

-Трудно е да се даде еднозначен отговор на такъв въпрос. Всяка хирургическа техника изисква определени умения, които се изграждат с годините. Моето поколение хирурзи започна развитието си основно с конвенционалните методи. Рядко голяма операция минаваше без кръвопреливане. С днешна дата най-добре е един уролог да може да извършва еднакво добре и конвенционалните класически операции, и ендоскопските. Определено работата с новата техника изисква допълнителен опит, различен тип сръчност и постоянно обучение и усъвършенстване. Но за нас е важно да прилагаме при всеки конкретен пациент този тип лечение и операция, които са най-подходящи за неговото заболяване и общо състояние. Затова екипът ни работи и по двата метода. Но в урологията по света все повече като златен стандарт се утвърждават ендоскопските методи.

-Може ли обаче съвършената техника да компенсира някакви дефицити в уменията на лекаря?

-В никакъв случай! Водещото начало в лечебната дейност, включително в хирургията, си остават познанията и уменията на специалиста. Няма как недобре подготвен лекар да се справя благодарение на техниката. Тя улеснява много работата ни, в това няма спор, но основните инструменти си остават мозъкът и ръката на хирурга.

-Известно е, че освен операциите на простатата и пикочния мехур ендоскопски може да се оперират и бъбреците, включително и при рак, правите ли го?

-В последните шест месеца от над 20 извършени при нас операции по повод злокачествени заболявания на бъбрека само две са били отворени. Но ставаше въпрос за много напреднали, инвазирали в околните органи и големи кръвоносни съдове тумори, които изискваха намесата на мултидисциплинарен екип. Работихме със съдови и коремни хирурзи, дори в единия случай имахме готовност за включване на екстракорпорално кръвообращение, както се прави при сърдечните операции. В нашия случай това не се наложи, но може би тук е мястото да отбележа, че е изключително важно големите урологични операции да се правят в центрове, в които бързо може да се реагира чрез различни специалисти и апаратура при всякакви възможни предвидени и непредвидени усложнения. 

-Ако човек се яви при вас с много напреднал бъбречен тумор, това чий пропуск е – на самия пациент, на личния лекар, на здравната система…

-Много труден въпрос! От една страна, всички знаем как българинът не обича да ходи на лекар с парадоксалното обяснение „да не ми намерят нещо“. Ами нали точно затова трябва да отидеш профилактично на лекар, ако има нещо, да ти го намерят навреме? От друга страна, нямаме стройна система за профилактика. А за конкретното заболяване – то понякога е доста коварно и не се открива лесно. Но за нас повод за гордост не е колко големи тумори сме отстранили успешно, по-скоро повод да се гордеем е колко тумора на бъбрека под 3 см сме открили. Защото тогава една ендоскопска операция е напълно възможна, можем да действаме щадящо и за органа, и за пациента, като премахнем само тази половина на бъбрека, в която е злокачественият процес. Това е така наречената парциална резекция. След такава интервенция качеството на живот е напълно съхранено, а дългосрочната прогноза е много благоприятна. Скоро предстои конгрес на Българското урологично дружество, на който ще представим опита на нашата клиника в този тип операции по лапароскопския метод. Резултатите наистина са впечатляващи!

-Можете ли да си позволявате тези операции от чисто финансова гледна точка?

-Ние сме длъжни да предоставим на нашите пациенти възможността да направят информиран избор как да бъдат оперирани, като се запознаят с предимствата и недостатъците на всеки метод. Българската урологична школа от дълги години е на много високо равнище и винаги е възприемала световните постижения в много кратки срокове. За пример мога да посоча това, което моят учител в урологията проф. Петър Панчев въведе като рутинен метод, а именно трансуретралните резекции при заболявания на пикочния мехур и при аденом на простатата. Чрез този метод са спестени отворени операции и много дни болничен престой на десетки хиляди пациенти! 

-Ако прословутият туморен маркер PSA (простатно специфичен антиген) e повишен, това означава ли рак?

-Това е тъканен, а не туморен маркер! Важно е той да се изследва профилактично при мъжете над 50 г., но високият резултат в никакъв случай не е присъда! Но е повод за консултация с уролог и проследяване. Дори и да се окаже рак, при някои форми на заболяването с ниска степен на злокачественост и по преценка на лекаря отново може да не се предприема радикално лечение, а просто да се следи процесът. Това е едно от най-добре изследваните и статистически познато заболяване. На базата на комплексни изследвания и преценка можем добре да предвидим как би се развило при даден пациент. Затова призовавам мъжете да не се въздържат от преглед при уролога. 

-Много мъже се страхуват, че една операция на простатата ще сложи край на сексуалния им живот, това вярно ли е?

-Ако става въпрос за отстраняване на доброкачествен аденом, категорично не е вярно. Винаги казвам на пациентите, че сексуалните им функции след операцията ще бъдат същите както преди интервенцията. Дори и по-добри, защото самочувствието на един мъж, който може нормално да уринира, е много по-добро, а това се отразява и на интимния живот. Неприятният ефект, който понякога може да настъпи след тотално отстраняване на простатата при аденом, е така наречената ретроградна еякулация. Тя не засяга качеството на сексуалния акт, но понякога е неизбежно последствие въпреки усилията на хирурга да я предотврати.

-Много Ваши колеги се оплакват от недофинансиране на дейността, която извършват, как е в урологията?

-Урологията не е от галениците на здравните институции. Миниинвазивните методи например изискват сериозна инвестиция за закупуване и поддръжка на апаратура и обучение на екипи, но след това резултатите са отлични и се оказва, че по-скъпото в крайна сметка излиза по-евтино на системата. Да не говорим за чисто човешкия ефект – несравнимо по-бързо и лесно възстановяване, спестени болки и дълги отсъствия от работа. Но трябва някой да оцени това и да се вземат съответните решения.