Благодарствено писмо от Теодора Стоянова

Здравейте!

Дълго отлагах това писмо, защото исках да намеря най-силните думи на признателност към Токуда болница за помощта, която ми оказаха толкова хора в нея в най-тежкия период от живота ми. Давам ви всички права да редактирате изложението ми както намерите за добре, тъй като вълнението, когато се върна към този период не ми дава възможност да се изразявам най-добре. И така, това е моята история в Токуда болница:

 През пролетта на 2010 г. майка ми имаше редица оплаквания и бе погрешно диагностицирана в редица други болници. През юни в голяма степен случайно попаднахме в Токуда болница за второ мнение и д-р Радин Цонев от Вътрешно оттделение диагностицира карцином на стомаха и незабавно я насочи за оперативно лечение към Първа хирургична клиника. Там екипът на доц. Кирил Драганов извърши необходимата операция и започна процесът по възстановяване. Още тук почувствах, че това е болницата на която мога да се доверя и предпочетох последващата химиотерапия да се проведе тук и няколко месеца в отделението по Хематология под ръководството на д-р Орешков продължи лечението й. Паралелно с това, майка ми получи тромбоза с която няколко месеца се бори д-р Минкова от Отделението по съдова хирургия. Междувременно се оказа, че майка ми има метастази и разви карциноматоза на менингите и синусите, поради което грижите за нея пое д-р Симеонова от отделението по Неврология. Когато за кратко на Бъдни вечер се опитах да я прибера и да се грижа за майка си в къщи, тя изпадна в кома и след като Центърът  п  > о спешна медицина в града в който живея, отказа да ни окаже помощ с аргумента, че е онкологично болна отново открих помощ в болница Токуда, като екипът на д-р Симеонов от отделението по реанимация направи всичко възможно да подобри състоянието й. След това грижите за нея отново пое отделението по неврология под ръководството на доц Стайков и лекуващия лекар д-р Симеонова, които въпреки ясното очакване за фатален в край, в никакъв момент не се отказаха от грижите за нея. През цялото време специалистите от Кръвната банка под ръководствотo на д-р Алова проявяваха пълно разбиране и отзивчивост в случаите на необходимост от спешни кръвопреливания.

Това са сухите факти и кратката хронология за моите и на майка ми 6 месеца и 6 отделения в Токуда болница, а зад тях е безмерната ми признателност не само за професионализма на тези лекари, но и за човещината, която вложиха в грижите за майка ми и за разбирането, което проявиха към мен във всеки момент. Зад сухите факти са и всички незабравими за мен моменти в които доц. Драганов се грижеше за нас не само, докато бяхме в Първа хирургия, но и ни помагаше с насоки и съвети във всеки следващ момент, за д-р Минкова, която не само лекуваше майка ми, но и искрено съпреживяваше с нас всяко подобряване и влошаване, за д-р Орешков, който не само прилагаше химиотерапията, но и влагаше всички възможни грижи, тя да съхрани възможно най-добро общо състояние по време на тези въздействия и да откликва на тревогите ни и да ни разбира във всеки момент. Зад хронологията остава и безкрайната човещина, която проявиха д-р Орешков и д-р Симеонова на Бъдни вечер и Коледа, когато всички отделят ц  я  > лото внимание на семействата си, а те вместо това, не спираха да се чуват с мен в опитите ми да ми помогнат да направя всичко възможно, майка ми да стигне жива до реанимацията в Токуда. Всички тези лекари проявиха не само професионализъм, но и много лично отношение и пристрастие в работата си и въпреки, че загубих майка си, съм им признателна, че ми подариха още 7 месеца с нея и че положиха всички усилия тя да изпитва минималния възможен дискомфорт от болеста си. 

Не искам да остане скрита зад фактите и хронологията безкрайната ми благодарност и към всички ръководителите на тези отделения и всички лекари в тях, за които не беше важно дали са пряко лекуващи лекари на майка ми, а действаха екипно и не се дистанцираха от никакъв ангажимент по лечението й, както и безкрайната ми благодарност към десетките медицински сестри, лаборанти и санитарки, които постоянно бяха заети в грижи за майка ми и чийто труд и лични усилия бяха незаменими, макар че несправедливо често остават анонимни. Безкрайно съм бл  а  > годарна и на ръководството и всички служители на болницата, включително медицинските секретари и на всички служители от Токуда хоспитал сървис, които невидимо, но перфектно осигуряват съпътстващата организация на лечението и грижите болницата да е символ на спасение, каквато несъмнено е за много пациенти и близките им от цялата страна. Искрено се надявам болницата да бъде не само символ, но и да се превърне в модел и пример за подражание на здравеопазване в страната ни, защото със сигурност още много пациенти и близките им имат нужда от това!

Честит професионален празник на всички и дано ми простят всички хора от болницата, към които благодарността ми не беше поименна, но чиито професионализъм и човечност промениха живота ми и останаха в сърцето ми!      

Теодора Стоянова