25 май - Международен ден за заболяванията на щитовидната жлеза

Тиреоидните заболявания имат важно медико-биологично значение. Те водят до нарастване на сърдечносъдовите заболявания и атеросклерозата, а от там до повишаване на смъртността. При децата обуславят непълноценно нервно-психическо развитие, а при жените в репродуктивна възраст водят до намаляване на раждаемостта поради стерилитет, спонтанни аборти и аномалии на бременността.

Според няколко проучвания, 10-12% от населението на страната има нарушена функция на щитовидната жлеза. От тях 4-6% са с хипотиреоидизъм, 2-3% с тиреотоксикоза, а над 5% са с доказан тиреоидит на Хашимото. Честотата на възлестите гуши е 23-24%, а ракът на щитовидната жлеза около 4.8/100,000 случаи за една година. Преди въвеждане на профилактиката с йодирана сол тези цифри са били значително по-високи.

Болестите на щитовидната жлеза засягат близо 1 милион българи, като тук не се включват случаите с леки, неизявени и недиагностицирани форми. Възрастовото разпределение е неравномерно. В по-високите възрастови групи честотата нараства до 20%, преобладава намалената тиреоидна функция – хипотиреоидизъм.

Външните фактори са от съществено значение за появата на тиреоидните заболявания. На първо място е значението на йода. Йодният дефицит, както и йодният излишък, могат да доведат до появата на гуша и нарушения в хормоналната секреция. Прилагането на нейодирана готварска сол поставя в риск населението, особено децата и бременните, за изява на сериозни нарушения в развитието и психо-интелектуалния капацитет на бъдещите поколения.

За изявата на хормонални разстройства в щитовидната жлеза голямо значение има стресът, както и наличието на хронични и вирусни инфекции. Тютюнопушенето увеличава риска за такива нарушения с 10-12%, особено в детско-юношеска възраст. Храненето е от съществено значение, като приемът на някои храни, гладуването или затлъстяването също увеличеват риска от тиреоидни заболявания.

За щастие, при навременна диагноза тиреоидните заболявания са преодолими и в много случаи могат да бъдат излекувани. Изключително важна роля за това има йодният прием, тъй като йодът е основна съставна част на хормоните на щитовидната жлеза, определящ тяхната активност и секреция. Ранната диагностика е решаващ фактор за своевременно лечение, отлагане на евентуалните усложнения и постигане на оптимално качество на живот на пациентите.