Дълбока венозна тромбоза
Дълбока венозна тромбоза (ДВТ)
Какво е ДВТ? Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е медицински и социално значимо заболяване, при което се формира тромб в лумена на вена на дълбоката венозна система. Едно от сериозните усложнения е белодробният емболизъм (БТЕ), който причинява трайна инвалидизация или смърт. Честотата на ДВТ е висока и нараства с възрастта, като по-често са засегнати жените.
Кои са рисковите фактори за ДВТ? Рисковите фактори за развитието на ДВТ са: продължително пътуване със самолет или рейс (т.нар. “синдром на икономичната класа”), строг режим на легло, след различни видове операции (ендопротезиране на стави, счупване на бедрена кост, неврохирургия, коремна хирургия), след травми, злокачествени заболявания, неврологични заболявания с парези и плегии, напреднала възраст, прием на контрацептивни медикаменти, затлъстяване, преживяна ДВТ, фамилна обремененост (тромбофилии), бременност и раждане.
Кога да мислим за ДВТ на крайниците? При новопоявили се: оток на целия крак или само на прасеца (фиг.7); болка в крайника в покой и (или) при движение; болка при докосване над проекцията на тромбозиралата вена; изпъкване на повърхностни колатерални вени; повишена кожна температура; зачервяване на кожата. Тези признаци се установяват в 50% от случаите, останалите 50% са с нетипични или липсващи оплаквания.
Къде да отидем при подобни оплаквания? При наличие на поне един рисков фактор и съмнение за ДВТ трябва да отидете на преглед от ангиолог или съдов хирург, за да се направи цветна компресионна доплерсонография (ЦКДС) на вените на крайниците, който е основният метод за диагностика. С него се вижда съдовата стена и лумена на вената с тромба. При несигурни данни от ЦКДС може да се изследва и кръв за т.нар. Д-димер – продукти, получени при естественото разграждане на тромба от организма (неговата нормална стойност изключва ДВТ). Контрастната спирална компютърна флебография и ядреномагнитната флебография са неинвазивни ренгенологични методи, при които се инжектира контраст във вената и се изследва венозната система на човека. Методите са допълнителни към ЦКДС по отношение на диагностиката на венозни тромбози в долни и горни крайници и методи на избор при илиачни, субклавийни венозни тромбози и тромбоза на горна и долна празна вена.
При диагностициране на ДВТ се препоръчва постъпване в болница и лечение с хепарин (лекарство, които разрежда кръвта) и венотоници (лекарства, които укрепват венозната стена и намаляват отока и болката). Основният терапевтичен метод на ДВТ е консервативният, който се прилага под наблюдение на ангиолог или съдов хирург, за да се избегнат основните усложнения – БТЕ и постфлебитния синдром (трайно увреждане на вените на крайника, което води до постоянен оток и след време поява на варикозни рани). След преминаване на острия период лечението продължава в домашни условия дълго време с индиректен антикоагулант (напр. синтром - лекарство за разреждане на кръвта, което е на таблетки), венотоник и носене на еластични чорапи с определена компресия. При някои пациенти с ДВТ и противопоказани за лечение с антикоагулант или с повтарящи се БТЕ се поставя вена кава инфериор филър (чадър в долна празна вена), който да улавя откъсналите се тромби от вената на долния крайник, за да не отиде в белия дроб (БТЕ) (фиг.8).
Проследяване. На пациентите с ДВТ се препоръчва ежемесечен контрол на INR ( кръвно изследване, което показва степента на разреждане на кръвта) и клинично и цветно доплерсонографско проследяване на първия и третия месец и след това през 3 месеца от ангиолог или съдов хирург, което е изключително важно за цялостния лечебен процес.
