Aa
Съдова хирургия

Хронична артериална недостатъчност на крайниците

Хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК)

Какво е ХАНК и колко често се среща? ХАНК е стесняване или запушване на артериите на долните крайници, в резултат на което към мускулите на засегнатия крайник се доставя по-малко кислород отколкото е необходимо. В около 90% от случаите е проява на атеросклероза. Друга причина е болестта на Бюргер. Мъжете боледуват по-често от жените, като честотата се увеличава с напредване на възрастта, особено след 70 години. Около 30% от болните стигат до критична исхемия, като при част от тях се налага ампутация на засегнатия крайник.

Кои са рисковите групи за ХАНК?

- Възраст под 50 години със захарен диабет (ЗД) и поне един рисков фактор (тютюнопушене, дислипидемия, повишено артериално налягане или хиперхомоцистеинемия)
- Възраст от 50 дo 69 години и ЗД или тютюнопушене
- Възраст над 70 години
- Оплаквания от болки в мускулите на долните крайници при движение или исхемична болка в покой
- Известна атеросклеротична болест на коронарни, мозъчни или ренални артерии

Какви са проявите на ХАНК? Симптомите зависят от стадия на заболяването. В най-лекия стадий на заболяването се наблюдават нехарактерни симптоми – изтънена кожа на стъпалата, намаляване на окосмяването на крайника. 

Симптоми на ХАНК са: повтарящи се оплаквания от умора, схващане и болка на мускулите на долните крайници, свързани с физическо натоварване и преминаващи в покой; промяна в цвета (блед) и понижаване на кожната температура на засегнатия крайник; импотентност (при запушване на края на коремната аорта - т.нар. Синдром на Лериш).

Предампутационното състояние се характеризира с трудно лечими ранички по стъпалото, постоянна болка в покой, засилваща се при заемане на хоризонтално положение на крайника и облекчаващо се в седнало, гангрена.

Какво да правим, ако имаме подобни оплаквания? При наличие на такива оплаквания трябва да отидете на преглед от специалист ангиолог или съдов хирург.  Той ще ви попита за Вашите оплаквания, ще Ви прегледа, ще Ви направи доплерсонографско изследване, в резултат на което ще установи кои артерии са запушени и  ще Ви назначи подходящото лечение ( медикаментозно, ендоваскуларно или оперативно). В случаите, когато се планира интервенция, се налага по-нататъшно уточняване с контрастно изследване – ангиография. Съвременните ренгенологични методи са компютъртомографска ангиография и ядреномагнитна ангиография, които позволяват неинвазивно изобразяване на големите съдове чрез венозно инжектиране на контрастна материя и дават добра информация на съдовия хирург да вземе решение за най-подходящия за дадения пациент вид на лечението – ендоваскуларно (безкръвно) (фиг.1), хирургическо (байпас или тромбектомия) (фиг.2) или хибридно (комбинация от двата вида).

Проследяване. Пациентите с ХАНК трябва да променят своя начин на живот, за да се намалят рисковите фактори за атеросклероза (спиране на тютюнопушенето, лечение на повишеното кръвно налягане, кръвната захар, холестерола и триглицеридите, редовна физическа активност). Извършването на регулярно проследяване на пациентите с атеросклероза през 3 месеца от ангиолог или съдов хирург е изключително важно за цялостния лечебен процес.