Опасни ли са нуклеарномедицинските изследвания
Опасни ли са нуклеарномедицинските диагностични методи за пациента и кога трябва да се прилагат
Нуклеарната медицина е високотехнологична медицинска специалност, която използва радиофармацевтици за диагностика и лечение. Радиофармацевтиците са комбинация от радионуклид и биологично активна съставка(кит), която предопределя тяхното биоразпределение. Те нямат фармакологичен ефект, а се използват за онагледяване функцията на изследвания орган. Радиофармацевтиците се аплицират в тялото на болния, натрупват се избирателно в изследвания орган и излъчват йонизираща енергия, която се регистрира от сложни, високотехнологични апарати, които ги преобразуват в образ, в зависимост от функциата на изследвания орган в човешкото тяло. Източник на тази йонизираща енергия е радионуклида. В нуклеарната медицина се използват радионуклиди с ниска енергия и кратък период на полуразпад. Целта е да се получи качествен образ като облъчването на болния е възможно най-ниско. Основен принцип в нуклеарната медицина е ALARA (As Low As Reasonably Achievable) - облъчването трябва да се доведе до възможния разумен минимум. Йонизиращата енергия причинява облъчване на човешкото тяло и се характеризира с т.н. еквивалентна доза, която отчита предадената на тялото енергия в зависимост от вида на тази енергия и се измерва в Сиверт (Sv).
Човек живее в околна среда, в която съществува естествен радиационен фон, който се формира от космическото лъчение, радиоактивните елементи в почвата, въздуха и водата и дори в нашето тяло. От него всеки от нас получава годишно доза до 2 mSv. При нуклеарномедицинските изследвания се използват малки дози, десетки хиляди пъти по-малки от тези, които могат да предизвикат сигурни тежки здравни ефекти. Във всички останали случаи рискът е свързан с възможни късни редиационни ефекти и има вероятностен характер. При най-разпостраненото нуклеарномедицинско изследавне - костната сцинтиграфия например болният получава доза 4,0 mSv. За сравнение един пушач, който изпушва 20 цигари на ден получава годишна доза 5,3 mSv, дозата от рентгенова компютърна томография (CT) на гръден кош, корем и таз е 18 mSv.
Облъчването се ограничава при спазване на два основни принципа:
- Обосноваване на всяко изследване- специалистът по нуклеарна медицина преценява необходимо ли е да се проведе дадено изследване и колко често може да се повтаря то.
- Постигане на оптимален резултат при минимално облъчване- специалистът по нуклеарна медицина спазва изискванията на стандартите, определя най-ниската възможна доза на радиофармацевтика за съответния пациент и го инструктира да приема голямо количество вода след изследването за да изхвърли бързо от тялото радиоактивността чрез урината.
Нуклеарномедицинските методи водят до облъчване на болния, което е много ниско, ако се спазват правилата на добрата клинична практика. Диагностичната информация от нуклеарномедицинските методи обаче е уникална, защото те са единствените функционални образни методи.
Единствените противопоказания за провеждането им са бременност и кърмене.
