Епилепсия - диагноза и лечение
Епилепсията е едно от най-често срещаните неврологични страдания в света - установява се при 50-70 случаи на 100 000 от общата популация и пациентите с епилепсия в света са над 50 милиона. Зясяга всички възрасти, като заболяемостта е най-висока в детска възраст и при възрастните над 60 г. Има голямо медико-социално значение и поради: спецификата на симптомите /непредвидимост и внезапност на епилептичните пристъпи/, което нарушава качеството на живот на пациентите; все още съществуващата стигма; по-високата смъртност всред тези болни; натоварването на болния, семейството, обществото с разходи и др.
При повечето от случаите прогнозата е добра – ефект от антиепилептичната терапия се постига при 70% от случаите, като при някои свобода от пристъпи може да е налице и след постепенно изтегляне на лечението.
Основен симптом на епилепсията са епилептичните припадъци, които се дължат на свръхмерни разряди на нервните клетки на мозъка. При парциалните припадъци тези разряди остават локализирани, а проявите зависят от района от който възникват. Могат да причиняват двигателни, сетивни, вегетативни или емоционални краткотрайни преходни симптоми, като при парциалните прости пристъпи съзнанието е съхранено, а при парциалните комплексни е нарушено. При последните пациентът е по-скоро с променено съзнание – той е буден, с променен поглед, неподвижен или извършващ автоматични движения, неадекватни на ситуацията. Припадъците могат да бъдат и генерализирани /големи/, които започват внезапно - пациентът пада, наблюдава се тонично-клоничен гърч, посиняване, хъркащо дишане, стискане на зъбите и нерядко прехапване на езика. В тези случаи е често погрешното поведение на близките да правят опит да отварят насилствено устата на пациента. При други случаи се наблюдава само краткотрайна загуба на съзнание /абсанс, малък припадък/ с втренчване, понякога с примигване. При миоклоничните пристъпи се наблюдават внезапни неволеви трепкания, обикновено симетрични, на ръцете с изпускане на предмети и по-рядко на краката с подкосяване и внезапно падане.
Съществуват различни епилептични синдроми, които се характеризират не само с вида на епилептичните пристъпи, но и с възрастта на възникване, наличие или липса на наследственост, на неврологични симптоми, различна електроенцефалографска находка (ЕЕГ), промени в невроизобразяващите изследвания и др. Лечението и прогнозата при тях са различни.
При 20-30% от пациентите с епилепсия, въпреки лечението не се постига контрол на припадъците. Причината за неуспеха не винаги е медикаментозна резистентност. Възможно е припадъците да не са епилептични (неразпознати психогенни пристъпи или синкоп, който може да бъде конвулсивен, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение и др.), или припадъците и епилептичнияj синдром да са разпознати погрешно (някои от антиепилептичните медикаменти могат да агравират отделни епилептични синдроми), дозата на медикамента да е недостатъчна или комбинацията на медикаменти да е неподходяща (съществуват взаимодействия на медикаментите свързани с техния метаболизъм). В тези случаи е необходима редиагностика и преразглеждане на терапията.
Точната диагноза е условие за успешно лечение. Съвременната диагностика на епилепсията изисква на първо място клиничен опит. Изследване всред лекарите в Австралия показва голям процент на грешки при демонстрация на видео на епилептични и психогенни припадъци, като все пак грешките при невролози са по-малко (Senevirate et al, Epilepsia, 2012, 53,e63-66).
Нерядко е налице погрешна интерпретация на ЕЕГ- нормална за детска възраст реакция на дълбоко дишане се дефинира като “пароксизмална активност” и се назначава лечение включително и при липса на клиника на епилептични припадъци. Характерна за идиопатична генерализирана епилепсия находка се оценява като “промени с огнищно начало” и се включва медикаментозно лечение, което влошава състоянието.
Важно значение, особено при случаите с резистентни парциални епилепсии, има качествената МРТ (магнитно резонасна томография). Компютърната томография (КТ) е с по-малка чувствителност и много от причините за епилепсията могат да бъдат пропуснати. При около 8% от случаите се налага оперативно лечение. Често е необходима невропсихологичната оценка, генетична консултация, контролни изследвания на морфология и биохимия на кръвта, на серумни нива на антиепилептичните средства и др. според необходимостта. Този комплексен подход може да се осигури от болница, която разполага със съответната съвременна апаратура и специалисти в тази област.
