Лечение на мозъчни тумори
Съвременното невронавигационно оборудване на Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда е безспорно предимство при лечението на мозъчните тумори
Мозъчните тумори обединяват голяма група заболявания, общото за които е пространство заемащ процес в черепната кухина. Касае се за абнормно, неконтролирано развитие на клетки както от самият мозък, черепно-мозъчните нерви, обвивките на мозъка (менингите).
Поради различни и често неясни причини, или под въздействието на различни външни и вътрешни фактори (радиация, храни, генетични фактори и т.н ), клетките, от които е изграден нашият организъм спират да се делят и развиват нормално. Тази промяна води до образуването на тумор.
Какви биват мозъчните тумори?
Всеки мозъчен тумор е сериозно заболяване с потенциално живото-застрашаващи последствия поради неговият инвазивен и инфилтративен характер в едно ограничено пространство, каквото е черепната кухина.
Приети са различни класификации на мозъчните тумори в зависимост от техния произход, местоположение, обем, ход на протичане и т.н.
Най-общо мозъчните тумори, както и другите тумори в организма, се делят на доброкачествени и злокачествени в зависимост от диференциацията на клетките от които са изградени.
За разлика от другите тумори в организма мозъчните тумори се отличават с една характерна особеност, те се развиват в затворено пространство – черепната кухина. Поради това, че черепната кухина е ригидна много автори приемат, че всички мозъчни тумори са относително злокачествени тъй като човешкия мозък няма къде да “отстъпва” притиснат от тумора.
Друга характерна особеност на тези заболявания е, че дори и малък тумор, разположен във функционално важна зона (двигателни центрове, говорни зони, сетивни зони, черепната основа в близост до черепно-мозъчните нерви и т.н.) може да даде сериозни оплаквания.
Мозъчните тумори биват няколко вида, всеки от които има свои особености. Първични биват тези тумори, които произлизат от мозъчната тъкан, обвивките на мозъка и черепно-мозъчните нерви.
Втората и по-често срещана група са метастатичните тумори или мозъчните метастази, които произлизат от органи и тъкани извън мозъка и го достигат по-кръвен път.
Трета група тумори се тези които прорастват от съседни тъкани и органи (око, ухо, лицеви кости, кожа) и прорастват в (инфилтрират) мозъка.
Развитие на мозъчните тумори
Повечето мозъчните тумори възникват спонтанно. При тях съвременната наука не дава ясен отговор, какво провокира и благоприятства растежа на един тумор.
Хората, живеещи в близост или работещите в радиоактивна среда не показват статистически повишен риск от развитие на мозъчни тумори. Ролята на вирусите като причинители остава условно.
При част от мозъчните тумори съществува фамилна обремененост. Това е доказано при заболявания като централна наврофиброматоза, туберозна склероза, синдрома на Von Hippel-Lindau.
Широко се дискутира имунния дефицит, като рисков фактор. При експерименти със животни е доказано, че някой алкилиращи вещества и полициклични хидрокарбони причиняват мозъчни тумори. Поради това се приема, че работещи в химическата, каучуковата и петролната промишленост са с повишен риск.
Оплаквания и кога да потърсим лекарска помощ
Мозъчните тумори причиняват оплаквания заради притискането на мозъчната тъкан или прорастване в нея или увреда на черепно-мозъчните нерви.
Оплакванията биват различни и са в зависимост от това в коя част на мозъка се развива мозъчния тумор, неговия обем и скорост на нарастване.
Често първите оплаквания се дължат на блокирането на нормалното производство и дренаж на гръбначно мозъчната течност, което води до повишаване на нейното количество в интракраниалното пространство – състояние, наречено хидроцефалия. Подобни биват оплакванията при множество психични и неврологични заболявания.
Прегледът от лекар може да отграничи в коя част е засягането на мозъка, но без адекватна и своевременна образна диагностика не може да се постави диагноза мозъчен тумор.
Обикновеният неврологичен или психиатричен преглед не може да определи дали си касае за мозъчен тумор или друго заболяване на нервната система. Необходима и задължителна образна диагностика при пациента с неврологично или психическо отклонение – Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или Компютърна томография (КТ) с контрастна материя. Често първата среща на пациентите е с очен лекар или ендокринолог, поради смущения в зрението или отклонение в хормоналния баланс на организма.
Неврохирурзите в Болница Токуда рутинно използват съвременната невронавигация при операциите на мозъчен тумор.
Кои симптоми ни подсказват, че трябва да потърсим лекар:
- Главоболие. Особено когато го определяме като различно от обичайното. То е трудно преминаващо с конвенционалните обезболяващи медикаменти. Силно сутрешно главоболие. Главоболие което причинява “скованост” във врата.
- Гадене и повръщане. Характерно е по-често сутрин.
- Личностови промени – обърканост, липса на адекватност в обичайни ситуации. Емоционална лабилност и/или свръх-реактивност. Нарушена памет и способност за адекватна преценка и пресмятане Епилептични припадъци, появили се наскоро, без връзка с алкохол или употреба на наркотици.
- Промени в говора. Често пациентът не намира думата или не можете да я изрече.
- Промени в зрението. Двойно виждане или отслабване на зрението. Разлика в големината на зениците или падане на един от клепачите.
- Промени във вкуса и обонянието.
- Парези и парализи на различни мускулни групи – често на лицевата мускулатура или по хеми- тип т.е на половината тяло.
- Абнормен тремор или рязка загуба на сръчност.
- Обща отпадналост или сънливост.
- Изтръпване на ръка или крак или на половината тяло.
- Промени в менструалния цикъл или изтичане на течност от гърдите.
- Напълняване или промяна в номера на обувките и шапката която носите. Промяна във формата на лицето.
Как се диагностицира тумор в мозъка?
Три основни диагностични процедури поставят диагнозата мозъчен тумор.
- Клиничен преглед. Прегледът най-вече е неврологичен, но може да включи или се допълни от специализирано изследване на очите, слуха или хормоните. Най-често пациентъг първо попада при личния си лекар или при невролог. Не редки са и случаите при който близките на пациента го завеждат на преглед при психиатър.
2. Образна диагностика
- Ядрено магнитен резонанс. Най-често напълно достатъчен за поставяне на диагнозата. Високо информативен за лекаря и без лъчево натоварване за пациента.
- Компютърна томография с контрастно усилване. По-старо, но напълно надеждно изследване при поставяне диагнозата мозъчен тумор.
- В арсенала на образната диагностика като предшестващи лечението или като част от него могат да се включат – мозъчната ангиография и ултразвука.
3. Хистологична диагноза
Патолозите изследват тъканите, взети от хирурзите, под микроскоп и със специална методика на оцветяване на клетките. Хистологичната диагноза дава информация за степента на злокачественост на тумора и до голяма степен предопределя прогнозата. Често преди същинската операция и при диагностични затруднения чрез биопсичния метод може да се постави хистологичната диагноза т.е какъв е тъканният произход на тумора.
Тясно свързана с диагнозата е и прогнозата на заболяването. Прогнозата е многофакторно обусловено, но сърцевината й се поставя от това дали се касае за злокачествен или доброкачествен тумор и какво е разположението на този тумор. В голям степен прогнозата зависи и каква част от тумора е отстранена по-време на хирургическата операция. Допълнителни фактори са възрастта на пациента и здравословното му състояние.
Често пренебрегван остава един важен момент, това е доверието между пациента и лекаря и доколко пациента и близките съдействат на екипа от лекари, който извършва лечението.
Най-чести мозъчни тумори
Глиоми
Това са едни от най-честите първични мозъчни тумори, произлизащи от астроглиалните клетки на мозъка. Тези тумори са с различна степен на злокачественост, като се развиват в мозъчните полукълба най-често без рязка граница от здравата мозъчна тъкан. С особено неблагоприятна прогноза и трудно подаващ се на лечение е мултиформения глиобластом.
Мозъчните метастази
Това са тумори, които достигат до мозъка по кръвен път от други тъкани и органи в организма. Честотата им нараства с нарастване на онкологичните заболявания. Не редки са случаите, когато едно “раково” заболяване започва с мозъчен тумор. В тези случаи лечението и диагностиката на мозъчния тумор ни довеждат до откриване на първичния тумор в бял дроб, стомашна чревен тракт, отделителна система и т.н. С особена злокачественост се отличават метастатичните тумори от меланом т.е тумор, произхождащ от пигментните клетки на кожата.
Менингиоми
Това са най-често доброкачествени тумори, произлизащи от мозъчните обвивки с бавен темп на нарастване и добре отграничени с капсула от мозъчния паренхим. Поради бавното им развитие често биват открити късно, когато се достигнали големи размери. Трудностите при лечението на менингиомите възникват не то тяхната хистологична природа, а от разположението им. Те често са разположени в черепната основа до жизнено важни структури на мозъка.
Аденоми на Хипофизата
Тумори произлизащи от хипофизната жлеза и са едни от най-честите тумори на централната нервна система. Проявяват се с хормонални и зрителни смущения.
Невриноми
Тумори, произхождащи от черпно-чозъчните нерви, по-точно от техните шванови обвивки. Най-често доброкачествени и разположени по черепната основа. Най-често дебютират с пареза на лицевата мускулатура, загуба на слух или очедвигателни смущения.
Лечение на мозъчни тумори
Лечението на мозъчните тумори, както и на всички останали тумори особено на злокачествените е комплексно и екипно. Лечението на туморите не може да бъде самоцел на отделен специалист. Пагубно е пациента да отиде и да се довери на специалист който му казва – аз ще излекувам вашия тумор.
Най-често комплексното лечение обхваща – неврохирургическа операция, лъчелечение, химиотерапия, рехабилитация и ресоциализация.
Неврохирургична операция
За да достигне до тумора неврохирургът изрязва част от черепа – краниотомия или трепанация. В края на операцията се извършва пластично възстановяване на черепните кости. По време на операцията се използва операционен микроскоп за по-внимателна и щадяща работа върху здравия мозък, както и различни образни методики които подпомагат по пълното и по атравматично отстраняване на тумора – невроновигация, интраоперативна ултразвукова диагностика, ендоскопия.
Мозъчен тумор преди оперативната интервенция
Ехографски образ на мозъчния тумор по време на оперативната интервенция
Снимка след неврохирургичната операция, на която се вижда пълното отстраняване на мозъчния тумор и минималната травма на черепа.
Различните методики се използват самостоятелно или в съчетание с цел отстраняването на тумора в максимално допустими граници, без да навредим на здравата мозъчна тъкан. Хирургичното отстраняване на тумора се счита за най-ефективния метод на лечение. Това важи особено за по-злокачествените тумори, при които, ако туморът не е отстранен в максималния възможен обем, се обезсмисля лъчелечението и химиотерапията. При някой тумори като менигиомите преди извършване на операцията лечението стартира със “запушване” на кръвоносните съдове на тумора. Това става посредством ангиографска рентгенологична техника и различни емболизиращи материали. В процес на научна разработка са и техники на локална химиотерапия.
Лъчелечение
Необходимостта от лъчелечение се решава от онкологична комисия в зависимост от вида и обема на тумора. То е част от комплексното лечение на мозъчните тумори. Съвременната лъчетерапия представлява вид безкръвна операция, където фокусираните рентгенови и гама лъчи “стопяват” мозъчния тумор.
Химиотерапия
Действа върху бързо растящи и бързо делящи се клетки. За съжаление действа и на здравите клетки, като при това лечение могат да бъдат засегнати и други органи и системи.
Много важно съпътстващо лечение, ненасочено пряко към мозъчния тумор, но облекчаващо страданието на пациента, е лечението на мозъчния оток. До оток на мозъка може да доведе както и самият тумор, така хирургическата операция и лъчелечение. Така че терапията против оток но мозъка е задължителна. То се извършва с кортикостероиди. Задължителна при мозъчни тумори е и лечението с антиконвулсанти. Това са лекарствата, които ни предпазват от епилептични припадъци.
Като всяко едно лечение и това на мозъчните тумори може да доведе и до нежелани реакции от страна на организма като алергии, анемия, отслабване на имунитета, стомашно-чревни проблеми. Затова много важно е да се знае, че лекуваме не само мозъчния тумор, а целият организъм на човека.
Най-честият проблем при лечението на туморните заболявания е страхът от непознатото в пациента. Лекарят е длъжен на разбираем за пациента език да го въведе в проблемите за да го привлече на своя страна в борбата със заболяването. Противното означава да загубим болния още преди да сме започнали да го лекуваме.
