Имунопрофилактика
Ваксинопрофилактика
Едно от най-големите постижения на медицинската наука и практика през последното столетие е установяване на успешен и траен контрол върху редица инфекциозни заболявания, донесли в миналото смърт ,инвалидизация и страдание сред милиони деца. Изразходвани са много средства и са положени много усилия, за да се създадат безопасни и високоефективни ваксини и организация за тяхното приложение. Това предпазва не само отделният индивид, но и цялото общество. Това е най-знаковия и въздействащ пример за първична профилактика на заболяванията. Предпоставки за изграждането и развитието на съвременните имунизационни програми са:
- Налице са безпорни доказателстава, че ваксинопрофилактиката е най- сигурното средство за ограничаване разпространението на инфекциозните заболявания, до пълното им изкореняване. Примери за това са вариолата и полиомиелита .За по-малко от 200 години чрез открития от Едуард Дженер метод за ваксинация срещу вариола през 1982 година е постигната ерадикация на вариолата в световен мащаб. В рекордно кратък срок за около 50 години след създаването на полиомиелитната ваксина светът е ограничил заболяването и е пред ерадикация на едно от най- жестоките заболявания причиняващи инвалидазация и смърт.
- Имунизациите са пример за висока икономическа ефективност на медицинските дейности. Ерадикацията на вариолата струва около 300,000,000 милиона долара, а годишните разходи за лечение са 25,000,000 милиона лева.Ерадикацията на полиомиелита е оценена на около 2,000,000,000 долара изразходвани за около 25 години, което е равно на ежегодните разходи за лечение. Разходите за лечение на един случай на морбили е между 200 и 500 долара, докато разхода за имунизацията на едно лице е 1 долар.
Успешна предпоставка за развитие и приложение на националните имунизационни програми е създаването и - Успешно изпълнение на разширената програма на СЗО. Чрез нея се координират и обединяват усилията на отделените страни в борбата с ваксинопредотвратимите инфекции.
Създава се организация за непрекъснато усъвършенстване и разширяване на националните имунизационни календари и въвеждането на все по-модерни, безопасни и ефективни ваксини. България е сред първите страни, които въвеждат универсална ваксинация срещу хепатит В от 1992 г. От 1960 г. са въведени комбинираните ваксини срещу дифтерия, тетанус, коклюш.
От 1992 г. се извършва имунопрофилактика с тривалентна ваксина за морбили, паротит, рубеола от 13 месечна възраст. От 2010 г. е въведена петвалентна ваксина и са включени ваксинациите за Hemophilus influenza и Str. рneumoniaе. Всичко това става в период на по-голямо движение на групи хора между отделни страни и континенти и много по-висок риск от пренасяне на заболявания както вътре, така и извън страната. Всичко това не може да бъде самодейна дейност на отделен лекар, здравно заведение или държава. Изискват се планирани и координирани усилия. - Въвеждат се все по-нови или усъвършенствани ваксини отличаващи се с по-малко постваксинални реакции, универсалност и имуногенност. Разчита се на моногкомпонентините ваксини, които опростяват приложението на имунизационния календар.
Прилаганите ваксини в България се делят на следните групи:
- Живи (атенюирани - с отслабена вирулентност) - те имитират естествената инфекция и предизвикват дълготраен имунитет. Най-често са еднодозови, но има и двудозови, например ротавирусните.
- Инактивирани (убити) - те са по-слабо ефективни от живите ваксини и затова са необходими няколко дози за дълготраен ефект.
- Токсоидни (токсин се превръща чрез инактивиране в токсоид) - дифтерия и тетанус.
- Полизахаридни - за да се повиши имугенността полизахаридната съставка е свързана с белтъчен носител, играещ роля за дълготрайна имунна памет. Такива са ваксините за пневмокок, менигокок и хемофилус инфлуенца.
- Рекомбинантни – изолират се определени повърхностни антигени на бактериите и вирусите. Определените гени, които детерминират тяхното развитие се вграждат в генома на бактерии, дрожди или клетъчни култури, произвеждащи голям брой повърхостни антигени. Те след пречистване се включват в състава на рекомбинатните ваксини. Такива са ваксините срещу хепатит В и папилома вирус.
- Адювант - помощни вещества. Той е комбинация между имуномодулатор и носител. Медиира и потенцира антигенното присъствие. Такава е адювантната система AS04 осигуряваща мощен и дълготраен имунитет.
Имунен отговор при кърмачето
Децата в ранна кърмаческа възраст са способни да генерират клетъчен и хуморален имунитет след едновременно приложение на няколко ваксини. Приблизително 90% от кърмачетата генерират активен защитен отговор след приложението на първата серия ДТК (безклетъчна ваксина), ваксина срещу хапатит В, пневмококи, HIB, и инактивирана полиомиелитна ваксина, прилагани между 1 и 6 месец от раждането.
За да се преодолее невъзможността на кърмачето да генерира Т-независим, В-клетъчен отговор, полизахаридните ваксини (хемофилус инфлуенце и пневмококова) се свързват с белтъци, дифтериен токсоид, мутантен дифтериен токсин, тетаничен токсоид, които ангажират Т-хелперите. Така преминаването от Т-независим към Т-зависим имунен отговор позволява на В-лимфоцитите да разпознаят конюгатните ваксини. Поради това нерядко при кърмачетата конюгатните ваксини индуцират имунен отговор, който е значително по-мощен от този след преболедуване от инефекцията.
Съвременните изследвания не подкрепят хипотезата, че приложението на голям брой ваксини претоварва, отслабва или изчерпва имунната система. Обратно, децата в ранна кърмаческа възраст притежават способността да реагират срещу голям брой ваксини едновременно, а съща и срещу други чужди агенти в околната среда. Осигурената от ваксините защита срещу голям брой бактериални и вирусни патогени предпазва срещу отслабване на имунната система и вторични бактериални инфекции, често причинявани от микроорганизмите, срещу които са ваксините.
Д-р Радка Масларска
