Aa
Лицево-челюстна хирургия

Заболявания на долночелюстните стави

Заболявания на долночелюстните стави

Долночелюстната става е чифтна, изгражда се от костни, хрущялни и съединителнотъканни структури. Разположена е непосредствено пред ухото и е в пряка връзка с дъвкателната мускулатура. Понася изключително тежки и продължителни натоварвания.

Долночелюстните стави се поразяват от възпалителни заболявания (артрити), дегенеративни заболявания (артроза), травми, частични размествания (сублуксация) и изкълчване (луксация).

Едни от най-честите нарушения във функцията на долночелюстната става са в резултат от разместванията на вътрешните й елементи и най-вече - ставния диск. Той поема несъответствията между ставната главичка на долната челюст и ставната ямка на слепоочната кост. Осигурява плавното движение. При отслабване на ставните връзките, остри или хронични травми (при неправилна захапка), диска може да не се придвижва заедно с долната челюст, а да заеме неправилна позиция. Появява се шум (чува се пукане или прищракване), болка и дори невъзможност за отваряне или затваряне на устата.


Пациент с дискова луксация на дясната долночелюстна става  и ограничение в отварянето на устата до 2 см.

Лечението на тези ставни заболявания е медикаментозно, физиотерапевтично и изисква щадящ режим. Понякога се пристъпва към миниинвазивна хирургия – артроскопия и артроцентеза на долночелюстната става, а в много тежки случаи и към открити хирургични методи – артропластика (създаване на нова става).

При изкълчване (луксация) на ставата  долната челюст може да остане в трайно неподвижно положение. То налага спешна консултация със специалист по Л.Ч.Х. и наместване (репозиция).

В случаите на имунологично обусловени заболявания, като ревматоидния артрит например, лечението се поема от специалисти ревматолози.

Едни от най-тежките заболявания на долночелюстната става е анкилозата (срастване на ставната главичка със ставната ямка). Може да бъде едностранна или двустранна. Наблюдава се най-често при деца, в резултат на родови травми, от общи септични инфекции или се пренася по съседство. Води до невъзможност за отваряне на устата, неразвитие на долната челюст и долната лицева трета. Настъпват тежки функционални и естетични проблеми, които се задълбочават с растежа.

                                  
Дете с едностранна анкилоза                    Дете с двустранна анкилоза на
                                                                               долночелюстните стави с характерното ,,птиче лице”.

Лечението на анкилозата е хирургично. При деца трябва да започне възможно най-рано след откриването й. Считаме, че след премахване на костния блок ставата трябва да се изгради, като се използва собствен костно-хрущялен трансплантат със запазен растежен център.

        
Анкилоза на долночелюстната става лекувана  чрез трансплантат със запазен растежен център – преди и след лечението, проследен по време на растежа – случай на доц. Джоров

При възрастни пациенти анкилозата е най-често в резултат на травма (недиагностицирани счупвания на ставната главичка) или системни заболявания. За тяхното лечение могат да бъдат използвани и изкуствени стави.