Лъчетерапия и радиохирургия

Планиране на лъчелечение

Планирането на лъчелечението е сложен процес, който се състои от следните етапи:

  • клиникобиологично планиране,
  • анатомотопографско планиране,
  • дозиметрично планиране
Планиране на радиохирургия

Радиохирургичните процедури изискват специфична преценка и планиране в зависимост от вида на тумора и индивидуалните особености на пациента. Обикновено се прави еднократно облъчване, но понякога се налага т.нар. фракционно облъчване (на няколко сесии).

В отделението по Лъчелечение и радиохирургия се извършват следните взаимосвързани дейности по планиране на терапията на пациентите

Видове планиране:

Клиникобиологичното планиране

Представлява разглеждане на всички налични данни и изследвания за пациента и вземане на решение за вида лъчелечение (дефинитивно, предоперативно, следоперативно и др.)

Често, клиникобиологичното планиране започва още при разглеждането на пациента на клиничен комитет, специализиран в лечението на даденото онкологично заболяване. Там присъстват специалисти от различни области (хирург, лъчетерапевт, химиотерапевт, патолог, рентгенолог, и др.) и се взема решение кои методи на лечение да бъдат приложени и в каква последователност.

При решаването на тази отговорна задача, често се налага да се проведат допълнителни изследвания. Те могат да се назначат, както от комитета, така и от лекар лъчетeрапевт.

Раковото заболяване е динамично развиващ се процес, при който лечението може коренно да се промени в зависимост от разпространението. При наличие на промяна в състоянието, при което е взето решението на комитета, лъчелечението може да бъде отложено или дори заменено с оперативно, лекарствено или симптоматично лечение.

Анатомотопографското планиране

Представлява изготвяне на анатомо-топографски срез или обемен анатомотопографски план.

На него са означени както зоната/зоните на облъчване и необходимата за лечението доза, така и зоните на критичните органи и максималната допустима доза за всеки от тях.

Така изготвеното задание се предава на физик за дозиметрично планиране. (изчисление на най-доброто разпределение на дозата, броя на необходимите за това полета и геометричните и физични параметри за всяко поле).

От съществено значение е позата на болния, която трябва да е максимално комфортна и лесно възпроизводима. Планирането завършва с маркиране на кожата на координатна система, която да осигурява идентичността на позата при планирането и облъчбането. При необходимост се изготвят обездвижващи приспособления и маски.

При обеменото анатомотопографско планиране, изборът на поза и маркировката са идентични с тези при планиране в една равнина. Разликата е, че облъчвания обем и критичните органи се задават в поредица от срези, разположени последователно, на разстояние, не по-голямо от 1 см. По този начин, значително се повишава точността и качеството на планираното лъчелечение.

Този начин на планиране е особено полезен при тумори, разпложени близо до критични органи и/или разположени в учасък на тялото с неправилна форма.

За всеки пациент се изготвят индивидуални анатомотопографски планове, като се спазва следната процедура:

На “симулатор” или лазерна координатна система към скенера за планиране (виртуален симулатор) се избира най-подходящата поза и се маркира координатната система на пациента.

  • Пациента се поставя в същата поза на спирален скенер, центрира се скенера по координатната система на пациента и апарата се нулира.
  • Скенира се избрания участък с необходимата гъстота на срезите.
  • Така получените данни се изпращат по електронен път в планиращата система.
  • Очертава се външния контур на тялото.
  • Очертават се критичните органи.
  • Очертава обема, който желаем да облъчим.
  • Маркира се центъра на координатната система (референтна точка).
  • Обработения по този начин обемен анатомотопографски план, се изпраща по електронен път в дозиметричната част на планиращата система.

Дозиметричното планиране представлява:

  • След изготвяне на обемен дозиметричен план, се маркира изоцентъра (точката,  която трябва да съвпадне с центъра на координатната система на апарата за облъчване).
  • Има схеми, при които се маркира отделно входна точка (центъра) на всяко планирано поле.
  • Проверява се светлинната проекция на полето върху кожата.
  • При необходимост (напр. ако има оловни защити вътре в полето) се правят контролни (верификационни) рентгенови снимки, гамаграфии или “beam eye view”(система за наблюдение по време на самото облъчване).

При необходимост се провеждат  “in vivo” дозиметрични измервания вътрешно или върху пациента за верифициране на дозиметричния план или определяне на дозата в критични органи.