Рискови фактори и поведение при инфаркт

Рискови фактори и профилактика

Има две основни групи рискови фактори, които водят до повишаване на опасността от сърдечно-съдов инцидент и те са фактори, които можете да промените и такива, на които не можете повлияете:

Основните рискови фактори, които могат да доведат до инфаркт, които могат да бъдат ограничени от самите Вас, контролирани или лекувани са:

• Тютюнопушене
• Високи нива на холестерол в кръвта
• Високо кръвно налягане
• Липса на физическа активност
• Затлъстяване и наднормено тегло
• Захарен диабет
• Стрес

Главните рискови фактори за инфаркт, които не могат да бъдат променени са:

• Наследственост
• Напредването на възрастта  или остаряването

Близо 85% от хората в света, които загиват в следствие на сърдечни заболявания, са на или над 65 годишна възраст.

•  Мъжкият пол

Мъжете са подложени на по-висок риск от инфаркт в по-ранна възраст и по-често, в сравнение с жените.

Затова е препоръчително хората, при които са налице контролируеми или не рискови фактори да посещават кардиолог поне веднъж годишно за консултация и профилактиране на риска от сърдечно-съдов инцидент.

Симптоми и поведение при инфаркт

Най-разпространеното и животозастрашаващо спешно сърдечно заболяване е инфарктът на миокарда. Той настъпва поради недостиг на кислород  към сърдечния мускул. В резултат на това миокардът се уврежда и част от тъканта му загива. 

По-голямата част от инфарктите се причиняват от кръвни съсиреци или откъснати атеросклеротични плаки, които запушват коронарните артерии. Ако кръвообращението не се възстанови максимално бързо – настъпват необратими промени, които водят до тежки увреди, инвалидизация, дори смърт.

Ето защо е важно да познавате симптомите, за да можете да потърсите навременна и качествена медицинска помощ:

Симптоми на инфаркт

Най-типичните симптоми на инфаркт включват:

• Болки в гърдите, определяни като усещане за стягане, натиск или притискане;
• Болка в други части на тялото (обикновено в лявата ръка, към врата или челюстта)
• Затруднено дишане
• Гадене
• Повръщане
• Нарушен сърдечен ритъм
• Студена пот
• Прималяване
• Панически страх

Наблюдава се и разнообразие от други симптоми:

• Болки високо в корема
• Болка в горната част на гърба
• Общо неразположение

• Миокардният инфаркт може да протече и безсимптомно

Важно! Симптомите могат да бъдат с различен интензитет и в различни комбинации, но независимо от това е добре да се направи консултация с лекар!

Поведение при инфаркт

Ако се съмнявате, че Вие или някой около Вас получава инфаркт, не се бавете, а незабавно се обадете на Бърза помощ на телефон 112. Времето до започване на инвазивното лечение е от изключителна важност и всяка минута забавяне увеличава риска от смърт или инвалидизиране.

Болница Токуда е включена в графика за поемане на спешни сърдечни състояние и денонощно 7 дни в седмицата, 365 дни в годината има пълна готовност да окаже навременна и съвременна медицинска помощ. Предоставяме услуга за транспорт с линейка от дома до Болница Токуда, спешна оценка на състоянието и животоспасяваща интервенционална процедура. Денонощно на тел: 02/403 4150 можете да се свържете с нашите спешни екипи. Ако живеете в близост до болницата, винаги можете да пристигнете директно в Неотложно звено, което работи денонощно и се намира в дясната част на сградата на Болница Токуда.

Лечението на инфаркт е напълно безплатно за здравноосигурените пациенти и се извършва по клинична пътека на НЗОК.

Конкретен лекарски подход при инфаркт

Основната цел е да се направи реваскуларизация - възстановяване на кръвотока в запушената артерия. Причината за инфаркта е усложнена плака, която руптурира (къса се) или се образуват фисури и върху тях се наслагва тромб. Понякога нашите съдове не могат да се справят с него, той пречи на нормалното кръвообращение, стига се до исхемия на тъканта. Трите правила за възстановяването на кръвотока са това да стане бързо, пълно и трайно. Бързо, защото исхемията, която предизвиква този процес, унищожава миокардните клетки. Те имат определен живот и могат да останат живи до около 6 часа. След 12-ия час почти нищичко не остава от тях и ефектът от лечението е почти нищожен. Затова възстановяването на кръвотока трябва да стане колкото се може по-рано. Начините за възстановяване на кръвотока са два. Първият е медикаментозно възстановяване чрез фибролитичната терапия, която продължава да има своето място,ако се направи най-късно до третия час от началото на инфаркта. Втората опция е механичното възстановяване на кръвотока или първична ангиопластика. С помощта на катетър се стига до засегнатото място, преминава се през стеснението с т.нар. „водач”, на мястото се раздува балон и се поставя стент. Това позволява на момента да се възстанови нормалното кръвообращение, а ефектът е наистина траен и добър. Първият метод – фибринолизата, има предимства и недостатъци. Плюс е, че тя може да се направи навсякъде - в линейката, на място или на село. По този начин пациентът получава много бързо помощ. Коронарографията (първичната ангиопластика) все пак трябва да се направи в център, в който има възможност за това – тоест трябва да има катетеризационна лаборатория и екип специалисти, които са на разположение 24 часа в денонощието. Със създадена такава организация, чрез която в рамките на един час пациентът да може да бъде обработен. Това в лекарските среди се нарича „време, врата, балон”.

Недостатък на фибринолизата е, че дори да се използват най-добрите препарати, съществува опасност от повторно запушване на съда няколко часа по-късно. Процентът, при който се случва,  не е никак малък - 50-60%, а при някои медикаменти - дори повече. Друг много сериозен недостатък на фибринолизата е високата честота на мозъчни кръвоизливи. Това е нещо много сериозно, с много неприятни последици за болните. Честотата на мозъчните кръвоизливи при фибринолизата е около 10 пъти по-висока от тази при първичната ангиопластика Около 2% са мозъчните кръвоизливи след фибринолиза, което не е никак малко. Дискусията първична ангиопластика или фибринолиза се води от много време. В началото изследванията даваха предимства на фибринолизата, но това беше във времето, когато нямаше стентовете от ново поколение, които сега се използват. През 2001 г. излиза едно голямо проучване, чийто метанализ категорично поставя първичната ангиопластика на първо място, като по-ефективна терапия. Предимствата са по редица показатели -  по-ниска смъртност, по-малко повторни миокардни инфаркти, включително и по-добра икономическа ефективност. Това е лесно обяснимо. Когато дойде пациент с инфаркт, обикновено има засегнати и други съдове. В момента на извършването на първичната ангиопластика става ясна цялата картина при болния и лекарят знае какво да прави по-нататък. При над 70% от болните, лекувани с фибринолиза, в рамките на една година след това се налага извършването на коронарография.