Исхемична болест на сърцето
Какво е исхемична болест на сърцето
Исхемичната болест на сърцето (ИБС) представлява засягане на съдовете на сърцето, по-точно на неговите артерии. Тя е тясно свързана с атеросклерозата, при която съдовете се променят - най-често се стеснява луменът (просветът) им и може да се стигне до тяхното запушване.Това нарушава кръвотока към мускула на сърцето (миокарда), което е свързано с появата на различни симптоматики. Самата дума исхемия означава недостатъчно снабдяване на тъканите с кислород.
Кои са рисковите фактори
Причините за атеросклерозата не са известни, но се знаят някои рискови фактори за нейното възникване: артериална хипертония, диабет, тютюнопушене и дислипидемия (нарушение в обмяната на мастите в кръвта, особено на холестерола и триглицеридите). Ако те са налични, рискът от атеросклероза, а оттам - и от ИБС, се увеличава. В съдовете започват да се натрупват отлагания, които се оформят в плаки. След като достигнат определен обем, те започват да растат навътре към съда и постепенно запушват лумена му. Това се случва във всички артерии - на сърцето, мозъка, крайниците, бъбреците. Когато се засегнат сърдечните, се появява ИБС.
Плаките могат да се развиват плавно и да засилват симптомите на болестта, но могат да настъпят и остро - да се разкъсат и съдържанието да се излее в кръвоносния съд, което предизвиква тромбоза. Възможно е самата плака да нарани повърхността на съда и да се образува тромбоза, която води до остро запушване на съда - инфаркт.
Двата пола се засягат еднакво от атеросклерозата и ИБС, но характерното при нежния пол е, че женските полови хормони имат протективно действие. Затова при мъжете започваме да мислим за тези заболявания след 45-50-годишна възраст, а при жените - около 10 години по-късно, след настъпване на менопаузата. Болестта зачестява с напредване на възрастта, но тя не е изключение и при млади хора, особено при такива, при които има комбинация от рискови фактори - например диабет и тежко протичащи дислипидемии, които са генетично обусловени.
Какви са симптомите
ИБС може да протече както безсимптомно, така и с най-драматичната изява - внезапна сърдечна смърт. С други думи, човек може да има множество прояви на атеросклероза със стеснения и запушвания на съдове, но да няма никакви симптоми и в същото време първата проява да бъде внезапната сърдечна смърт.
В този широк спектър най-честата проява на ИБС е стенокардията или така наречената гръдна жаба - появата на болка в гърдите, която най-често е провокирана от физически усилия и емоционално натоварване. Обикновено тази болка е зад гръдната кост, на широка площ, която обхваща зоната към лявата ръка, челюстта, гърлото. Тя е постоянна, с продължителност 5-10 минути. При хроничната форма на стенокардия болката преминава или се облекчава от покой, помага и хапче нитроглицерин под езика. Болката може да бъде и атипична - само в ръката, в лакътя, като изтръпване на лявата ръка, аритмия, може да е съпроводена с болки високо в стомаха. Задухът, недостигът на въздух е сигурен признак за стенокардия.
Острият коронарен синдром (инфаркт или прединфарктно състояние) е доста по-драматична болка, която протича внезапно, съпроводена е с гадене, повръщане, изпотяване. Тя продължава и в покой, трае по-дълго време. При всички случаи болка, която се появява за първи път и продължава над 5-10 минути, както и по-силната, получена при нисък праг на натоварване и по-продължителна, е тревожна и трябва да се потърси лекарска помощ. Така може да се изключи остър миокарден инфаркт или веднага да се реагира с методите на инвазивната кардиология, за да се възвърне проходимостта на запушения съд. Целта е да се спаси мускулът на сърцето и да се запази функцията му, а това може да стане, ако се вземат спешни мерки в рамките на 6 до 12 часа. В първите 6 часа може да се помогне най-много на сърдечния мускул, ако се възстанови кръвоснабдяването му. Тогава последиците от инфаркта не са така фатални.
Консервативното (медикаментозното) лечение на ИБС включва контролиране на рисковите фактори - артериалната хипертония, диабета и повишения холестерол, но то върви успоредно с промяна в начина на живот, отстраняване на вредните навици, диетата. Може да се съчетае с медикаменти, повлияващи конкретните оплаквания. Третият начин на лечение, прилаган от кардиолозите, е инвазивният, наречен реваскуларизация или преодоляване на запушванията на съдовете. Това преодоляване може да стане или чрез преминаване на стесненията или запушванията (дилатиране и поставяне на стентове), или чрез байпас (заобикаляне на запушването) при напреднала степен на заболяването.
Кое е позволено и кое - забранено
Болният трябва да обсъди с лекуващия го кардиолог какво и как може да прави. Първо трябва да поговори с него за режима, който да спазва, включително хранителния. Второ, трябва да си изясни какви натоварвания е позволено да има. Те се препоръчват, и то горещо, стига да не са екстремни и да са съобразени с конкретното състояние на човека. Разбира се, не в острия стадий на инфаркт, но като цяло редовните натоварвания са много полезни. Те влияят благотворно както върху самата сърдечно-съдова система, така и върху рисковите фактори. В тази връзка са разрешени и натоварванията, свързани с правенето на секс.
Не се препоръчва приемането на анаболи от хора, които ходят на фитнес, но те не са желани и при здравите. Изкачванията на голяма надморска височина, полетите със самолет са допустими, стига болестта да не е много напреднала.
Тютюнопушенето, особено при наличието на висок холестерол, е сериозен рисков фактор и трябва да се избягва, както и прекомерната употреба на алкохол. Да се ограничат храните, богати на животински мазнини - най-вече свинското месо, пълномасленото мляко, тлъстите солени колбаси, яйцата, кашкавалът. Много полезна е рибата заради омега-3 мастните киселини, които действат благотворно върху обмяната на холестерола. Телешко и пилешко могат да се ядат, както и много плодове и зеленчуци. Полезни са чаша-две червено вино.
