Какво е затлъстяване?
Затлъстяването е хронично заболяване, при което в организма се складира излишна енергия под формата на мазнини, в резултат на превишаване на енергоприема. Това изисква доживотен контрол от мултидисциплинарен екип от специалисти, тъй като е свързано с висока честота на животозастрашаващи заболявания.
В клиничната практика е прието затлъстяването да се определя на базата на индекс на телесна маса (Body Mass Index, BMI), представляващ съотношението на теглото в кг към ръста в м2 (кг/м2). Според СЗО затлъстяването се дефинира при BMI ≥ 30 кг/м2 и бива три класа:
- Клас I - BMI от 30 до 34,99 кг/м2
- Клас II – BMI от 35 до 39,9 кг/м2
- Клас III – BMI > 40 кг/м2
Един от начините за лечение на затлъстяването е хирургичният. Той е обект на т.нар. бариатрична хирургия (от гръцки bar, baros – тегло). Тя използва следната номенклатура на затлъстяването:
- умерено затлъстяване - BMI от 30 до 34,99 кг/м2
- тежко затлъстяване - BMI от 35 до 39,9 кг/м2
- болестно (морбидно) затлъстяване - BMI над 40 кг/м2
- свръх затлъстяване – BMI над 50 кг/м2
- свръх-свръх затлъстяване – BMI над 60 кг/м2
Според последните статистически данни на СЗО над 1,5 млрд. от възрастното население е с наднормено тегло (BMI > 25 кг/м2), като приблизително по 200 млн. от двата пола са със затлъстяване. През последните десетилетия съществува тенденция в световен мащаб тази честота да се увеличава непрекъснато, като все по-често се засяга и подрастващото население. В България около 1,5 млн. души са със затлъстяване, като по този показател страната ни се нарежда на едно от водещите места в Европа.
Прекомерното натрупване на мастна тъкан може да бъде предимно в долната част на тялото (ханша и бедрата) и се нарича гиноидно (женски тип, крушовидно) затлъстяване или в абдоминалната област и особено перивисцерално – андроидно (мъжки тип, висцерално, ябълковидно) затлъстяване.
Болестното затлъстяване се проявява най-често с редица хронични заболявания, свързани с теглото, които водят до значително намаляване качеството на живот и дори инвалидизация. То се асоциира с т.нар. метаболитен синдром, който се дефинира като наличието на централно затлъстяване, съпроводено с най-малко два от следните показатели:
- високи нива на триглицеридите (>1,50 g/l) или наличие на специфично лечение
- понижаване на нивата на HDL-холестерола ( < 0,40 g/l при мъжете и < 0,50 g/l при жените) или наличие на специфично лечение
- повишаване на артериалното налягане (>130/85 mmHg) или наличие на лечение за високо кръвно налягане, диагностицирано по-рано
- хипергликемия на гладно или диагностициран по-рано захарен диабет тип 2
Лечението на затлъстяването трябва да бъде:
- глобално
- мултидисциплинарно
- дългосрочно
Целта на лечението на затлъстяването е:
- редукция на телесното тегло за дълъг период от време
- повлияване на придружаващите заболявания
- подобряване качеството на живот на пациентите
То бива няколко основни вида:
- диетичен режим
- физическа активност
- поведенческа психотерапия
- медикаментозно лечение
- бариатрична хирургия
Най-често се прилага комбинация от всички мерки.
