Методи за асистирана репродукция

Асистираната репродукция включва няколко основни похвата:

• Интраутеринна (вътрематочна) инсеминация (Intrauterine insemination, IUI) – представлява процедура, при която с помощта на тънък и гъвкав катетър се поставят във влагалището на входа на шийката на матката или в самата матка на жената малък обем изолирани основно подвижни сперматозоиди от общата семенна течност на партньора. Семенната течност се довтечнява, а сперматозоидите се пречистват в стерилни лабораторни условия, преди да се заредят в катетъра. Процедурата се прилага при наличие на проводимост на маточните тръби и резултат от спермален анализ в норма или с леки отклонения. При сексуален контакт част от сперматозоидите успяват да достигнат до фалопиевите тръби, където се осъществява оплождането. Целта на инсеминацията е да увеличи броя сперматозоиди, които достигат до фалопиевите тръби и да се увеличи шансът за оплождане. Възможно е да се използва нативна (свежа) отделена партньорска семенна течност или замразени донорски проби със сперматозоиди от сертифицирана криобанка. Вътрематочната инсеминация е по-малко инвазивна и по-евтина опция в сравнение с ин витро оплождането. Инсеминацията не изисква пункция на фоликули за добиване на яйцеклетки и обща упойка, както при ин витро процедурата. Интраутеринната инсеминация отнема само няколко минути и включва минимален дискомфорт. Лекуващият лекар проследява продължителността на цикъла на жената и спрямо момента на овулацията й преценява кога е най-подходящо да се извърши процедурата. Инсеминирането на обработената семенна течност се извършва няколко часа преди или след овулацията. Възможно е поставянето на инжекция с човешки хорионгонатотропен хормон с цел правилно определяне времето на овулация, както и провеждане на инсеминацията при естествен или стимулиран цикъл. След въвеждането на подготвения обем от изолирани подвижни сперматозоиди във влагалището или маточната кухина е препоръчително жената да остане в легнало положение за петнадесет минути, за да се увеличи шансът за настъпване на бременност. Техниката не е препоръчителна при жени с тежки заболявания на фалопиевите тръби, инфекция на таза или средна до тежка ендометриоза.

• Инвитро оплождане – техника, която протича в няколко етапа и може да се осъществи чрез различни методи:
  • Хормонална стимулация: В този първи и най-важен етап се използват подкожни инжекции, чиято доза е строго индивидуална и зависи от яйчниковия отговор. Стимулацията трае около 10-12 дни и се извършва под строг лекарски контрол. Когато яйцеклетките са готови, е необходима една финална инжекция, която се поставя в точен час и спомага узряването им.
  • Оплождане при спонтанен цикъл: за разлика от класическата инвитро процедура в случая липсва стимулация. Проследява се естественият цикъл на жената, като целта е да се аспирира яйцеклетката преди спонтанната овулация.
  • Пункция на фоликули и обработката на яйцеклетки: При този етап яйцеклетките се изваждат от яйчниците на пациентката, докато тя е под краткотрайна венозна упойка, в присъствието на анестезиолог. Процедурата се осъществява посредством аспирация на фоликулите под ултразвуков контрол. Аспиратите се предават в ембриологичната лаборатория, където яйцеклетките се изолират и подготвят за оплождане. След като пациентката се събуди, прекарва 2-3 часа в болницата и е готова да възстанови нормалния си ритъм на живот. След пункцията може да има слабо генитално кървене, което да е придружено с болки ниско в корема.
  • Класическо инвитро оплождане (In Vitro Fertilization, IVF): представлява метод, свързан с процес на предварително селектирани подвижни сперматозоиди и съвместното им инкубиране в културална среда с яйцеклетка при лабораторни условия, най-близки до естествените, с цел да се увеличи шансът за осъществяване на оплождане. Сперматозоидите сами преодоляват слоя от кумулусни клетки около яйцеклетката и достигат до обвивката й, като целта е оплождането да се осъществи спонтанно (максимално близо до естественото). На 18-я час от процеса яйцеклетката се проверява за характерните признаци за настъпило оплождане. Методът се използва при добри спермални показатели на партньора и не се препоръчва в случаи на тежък мъжки фактор (намалена концентрация и/или подвижност на сперматозоидите) или неуспехи при предишни ин витро процедури.
  • Инжектиране на сперматозоид в зряла яйцеклетката (Intracytoplasmic Sperm Injection, ICSI): методът представлява директно инжектиране на един сперматозоид във вътрешната среда (цитоплазмата) на яйцеклетката, преодолявайки всичките й обвивки, с помощта на специализирана техника и под микроскопски контрол. Важен показател за осъществяването на ICSI процедура е степента на зрялост на яйцеклетките. Получените яйцеклетките след яйчникова фоликулна пункция се обработват и подготвят за процедурата, като единствено зрелите яйцеклетки се оплождат със сперматозоиди чрез съответната техника на инжектирането им. На следващия ден се отчита дали е настъпило оплождане. ICSI техниката се прилага, когато причината за безплодието е свързана със силно изразен мъжки фактор – намален брой на сперматозоидите в еякулата (олигозооспермия); наличие на сперматозоиди с намалена подвижност (астенозооспермия) и/или лоша морфологична оценка (тератозооспермия); вазектомия; наличие на антиспермални антитела; пълна липса на сперматозоиди (азооспермия), при което се извършва пункция или биопсия на надсеменника или тестиса; в случаи на ретроградна еякулация или частичо запушване на семепроводите; или ако оплождането по класическия метод не дава резултат.
  • Култивиране на ембриони: този етап протича, след като се установи оплождане. При сливането на яйцеклетката и сперматозоида се получава предимплантационен ембрион, който се отглежда в специална хранителна среда в продължение на 3 до 6 дни. Ежедневно се следят условията, в които ембрионът се развива и се определя неговото качество.
  • Ембриотрансфер: това е последният и най-приятен етап от процедурата. Най-подходящо е да се осъществи на 3-я или 5-я ден от култивирането на ембрионите. Избират се ембриони (един или два) с най-добра морфологична характеристика, очаквайки да са с най-висок имплантационен потенциал. Взимат се със специален катетър и под ултразвуков контрол се поставят в матката на жената. Процедурата е безболезнена и напомня усещането при вземане на цитонамазка. Когато има повече ембриони с добро качество, те могат да бъдат замразени и съхранени за последващ ембриотрансфер при неуспех или да се използват за постигане на следваща бременност.