Артериални аневризми (АА)
Какво е АА ?
АА е ограничено разширяване на диаметъра на всички слоеве на артериалната стена с повече от 50% спрямо диаметъра на прилежащата непроменена артерия. Аневризмите обикновено са двустранни и засягат различни артерии, като най-чести са на задколянната артерия. Особена група на редки АА са аневризмите на мезентериалните (коремните) и бъбречните артерии.
Какви са проявите на АА?
В част от случаите, когато засегнатите артерии са разположени дълбоко между мускулите, АА могат да бъдат асимптомни и да не се диагностицират дълго време. АА се диагностицират случайно при образно изследване по повод периферна артериална болест (ПАБ), при установяване на пулсиращо разширение в крайниците или клинични прояви на притискане на околоните вени и нерви.
Основните усложнения на АА са:
периферната дистална емболизация от аневризмалния сак (малки тромби, които се откъсват от аневризмата и запушват края на артериите, в резултат на което пръстите посиняват и много болят), тромбоза на аневризмалния сак (запушване на разширението на артерията, което води до остра исхемия на крайника) или разкъсване на аневризмата ( води до остра кръвозагуба, което е особено опасно при аневризми на коремните артерии).
Какво да правим, ако имаме подобни оплаквания?
При подобни оплаквания или съмнение за АА трябва да бъдете прегледани от ангиолог или съдов хирург. Чрез цветно-кодирана дуплекс сонография (ЦКДС) се диагностицира разширението на артерията, нейната големина, местоположение и наличието на тромби в сака. Преди оперативната намеса се извършва компютъртомографска ангиография или ядреномагнитна ангиография, които позволяват неинвазивно изобразяване на артериите преди и след аневризмата, наличието на колатерален (обходен) кръвоток, което е необходимо на съдовия хирург за планиране на най-подходящата интервенция.
Основното радикално лечение на АА е оперативното – байпас между здравите части на артерията със завързване на аневризмалния сак в двата края или неговото изрязване. Нов съвременен неинвазивен метод при някои аневризми (например на коремните артерии) е безкръвното изолиране на аневризмалния сак с покрит стент или стенграфт, като се запазва кръвотокът в съда.
Проследяване:
На пациентите се препоръчва клинично и ЦКДС проследяване през 3-6 месеца от ангиолог или съдов хирург, което е изключително важно за цялостния лечебен процес.
