Ромина:
“Пластичната хирургия променя животи и връща надеждата, когато си на дъното”
В разцвета на младостта, когато животът ѝ е изпълен с щастие, безброй възможности и мечти, съдбата я изправя пред живтозастрашаващо изпитание. Нелеп инцидент ѝ нанася 40% изгаряния по тялото, основно в областта на шията, деколтето и ръцете.
Това е историята на Ромина Танева - история за силата, издръжливостта и вярата въпреки предизвикателствата. За това как една жена, преживяла изключително тежък инцидент, нанесъл огромен удар върху живота и самочувствието й, успява да тръгне по пътя на възстановяването и да изгради нова, по-силна версия на себе си.
Ромина е на 34 години от град София, работи като бизнес асистент в IT компания. В края на 2021 г. претърпява много тежки изгаряния, причинени от внасящата по-рано уют в дома ѝ биокамина.
„Това, което си спомням, е, че бях в пламъци, както по филмите съм виждала да горят хора, така изглеждах и аз. Паниката е много силна и не знаеш какво да направиш. Сама загасих огъня от себе си, за щастие експлодиралото вещество (биоетанол) се изпари и спря да гори. Притокът на адреналин е много силен и в този момент изобщо не си даваш сметка какво се случва с теб. Много ме болеше и непрекъснато питах как е лицето ми“, спомня си Ромина. Във фаталната вечер на гости ѝ е нейна приятелка, която се обажда на 112. Идва полиция, пожарна, линейка.
„Когато си отворех очите, виждах огън пред себе си...“
Следват два месеца в реанимация, интубация, медикаментозна кома, борба с инфекции. „Имах два много тежки сепсиса, застрашаващи живота, преодолях ги. Беше много страшно. Дълго време нямах представа какви са пораженията по тялото ми. След два месеца на легло рехабилитаторите започнаха да ме изправят, да се уча наново да ходя - с проходилки, с помощ. Мислех си, че повече никога няма да проходя, да спортувам. Не можех да си вдигна ръката, да си завъртя главата.
Дойде и близката среща с огледалото. Белезите все още не се бяха формирали. Виждаха се само червенини, от които не можех да се позная. Стряскащо е. Казах си, че това е краят, че никога повече няма да мога да се покажа пред хора нито да живея живота, който съм живяла преди това. Бях в момент, в който имах всичко, което искам, напълно щастлива. Радвах се на постиженията, приятелите, семейството си.“
Ромина преминава през различни етапи - гняв, отричане, силна апатия, сълзи - всеки ден и по всяко време. „Единственото, което ме крепеше беше, че аз ще преодолея всичко, ще се събера, колкото и време да ми коства“, сподели тя.
„Имаш избор - да се съвземеш или да потънеш още повече“
Ромина е спортист. До 20-годишна възраст се занимава професионално със синхронно плуване, а след това спортът винаги е неизменна част от живота ѝ. На него отдава упоритостта, която и помага в този тежък момент, в който не може да се движи. Въпреки болките тя не спира да полага усилия. Прави различни упражнения, с които започва още на леглото в болницата, за да възвърне предишното си състояние и мускулния си тонус.
По дългия път на възстановяването, който продължава до момента, среща д-р Александрос Лафчис, началник на Отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
„От първата минута знаех, че той е моят лекар, и че ще ми помогне. В началото не вярвах на никого, съмнявах се, че нещата ще се оправят. След първоначалната ни консултация д-р Лафчис веднага състави план за моето възстановяване в следващата една година. Точно това исках да чуя в този момент. Д-р Лафчис ми даде да разбера, че живот има и след това и дори може да е хубав. Безкрайно благодарна съм му, че ми върна движението и самочувствието“, сподели Ромина и добави, че изчакват подходящия момент, в който ще продължат интервенциите.
С вяра и търпение се връща към себе си
Две години след инцидента Ромина отново работи, довършва образователните курсове, започнати преди него, дори плува и спортува всеки ден. „Пластичната хирургия променя животи и връща надеждата, когато си на дъното. Благодарение на нея аз възвърнах обема на движение на рамото си. Тя е много повече от поставяне на силиконови импланти“, посочи Ромина.
Нейното послание към всички момичета, които от суета или липса на самочувствие прибягват до излишни операции, е, да се фокусират върху личностното си развитие. „Никой не е перфектен. Всеки е уникален посвоему. С ежедневни усилия всеки човек може да изглежда достатъчно добре. Красотата на жената не е в перфектния външен вид, а в нейната енергия и излъчване“, посочи още Ромина.