Д-р Александрос Лафчис:
“Безопасността на пациента е на първо място”
Какво включва специалността пластично-възстановителната хирургия, с какво се отличава отделението, което ръководите в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда?
Обучението за придобиване на специалността е най-продължително. В нея се включват няколко сегмента. Първият и най-голям е реконструктивната хирургия, в който влиза и микрохирургията, а тя е най-развиващият се сегмент от пластичната хирургия в момента. Вторият сегмент са изгарянията, а третият, може би най-малък, но в същото време най-известен-естетичната хирургия. Той обхваща по-лицеприятни неща, а всички обичат да гледат лицеприятни хора, лицеприятни резултати и лицеприятни състояния. Никой не обича пациенти с изгаряния.
Как избрахте пластично-възстановителната хирургия?
Защо пациентите избират отделението в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда?
Мисията ни с д-р Виолин Петров е да предложим медицинското обслужване и грижи съобразни с най-високите изисквания и световни стандарти при отлични условия и оборудване.
При нас в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда пациентът може да се чувства спокоен, защото може да разчита на сигурността на голямата многопрофилна болница и уюта на малката клиника. Екипът ни е усмихнат и добронамерен, подхожда отговорно и с грижа.
А имате ли роля във възстановителния процес след това?
Разбира се. Когато един пациент избере нас, той остава наш пациент за цял живот. Ние трябва да сме винаги до него във всяко едно състояние. Този човек ни се доверява и ние трябва да отговорим на неговите очаквания. Затова казах, че е важно и психическото състояние, тъй като има и хора, които имат странни очаквания от лекаря си, с които ние не можем да се съобразим.
Какъв е Вашият екип в отделението?
В отделението работим с д-р Виолин Петров. Той е един от моите учители с огромен опит в областта на пластичната хирургия, онкохирургията,коремната хирургия. Работим с много млади хора, отдадени на професията. Сестрите ни също са млади, усмихнати и добронамерени. Въпреки цялата натовареност от работа, пациенти и състояния, с млади хора се работи наистина лесно - те са усмихнати, възприемат трудностите по различен начин, амбицирани са. Те ще станат по-добри пластични хирурзи от нас, живеят в различна епоха, имат много информация, получават я много по-лесно, отколкото по наше време. Всички лекари от екипа ни постоянно специализиарат в чужбина, виждат как се работи там. Много държа на това.
Кои са основните принципи на естетичната хирургия и защо много операциии и процедури попадат под един общ знаменател, а не бива да е така?
Основният принцип на хирургията и на медицината е свързан с безопасността и здравето на пациента. Вторият принцип, който спазваме, е да правим само това, от което пациентът наистина има нужда и да не променяме хората и тяхната индивидуалност, а да им помагаме да си върнат самочувствието особено след претърпени тежки травми. Да бъдат отново себе си. Затова говорихме и за подхода, който трябва да бъде индивидуален. Не можем да правим неща, чиято цел е да променят изцяло един човек.
Кои са основните принципи на естетичната хирургия и защо много операциии и процедури попадат под един общ знаменател, а не бива да е така?
Основният принцип на хирургията и на медицината е свързан с безопасността и здравето на пациента. Вторият принцип, който спазваме, е да правим само това, от което пациентът наистина има нужда и да не променяме хората и тяхната индивидуалност, а да им помагаме да си върнат самочувствието особено след претърпени тежки травми. Да бъдат отново себе си. Затова говорихме и за подхода, който трябва да бъде индивидуален. Не можем да правим неща, чиято цел е да променят изцяло един човек.
Как гледате на белезите?
От медицинска гледна точка белегът е естествен процес, т.е. това е резултат на времевия процес и е неизбежен. Има ли скалпел, има и белег. Много хора си мислят, че когато се прави пластична интервенция няма белези - няма такова нещо. Ние можем да правим белезите почти невидими или максимално естетично издържани, но белегът е нещо неизбежно, когато се намеси хирургията.
За мен белег е от една страна медицинското обяснение, но от друга, като мисля от чисто човешка гледна точка за мен белегът е свързан със спомен. Подходът към белезите също е много индивидуален. И тук пак идва това, което говорихме за мотивацията, защото много хора влизат в кабинета, без да осъзнават, че от операцията ще им остане белег. Дори имахме наскоро един такъв случай, в който пациентът ми каза: „Толкова е напреднала медицината - може ли без белег?” Не, не може без белег.
Белезите са това, което ни отличава. Дори и споменът да е неприятен, човек пак може да си извади поука от случилото се и белега, който му е останал. Понякога той е нужен, за да ни приземява, да ни подсеща - напр. за нещо страшно, което сме преживели. По този начин да ни вдъхва вяра, самочувствие, че сме се преборили. Аз много пъти казвам на пациентите: „Самата природа ти оставя белег и това е пъпът - за да те подсеща, че имаш майка и че си дошъл отнякъде.”
Какво е красотата? Къде хората могат да я видят? Могат ли да я разпознаят?
Философията се опитва да даде отговор на това какво е красиво чрез естетиката. Естетиката означава точно това - философски да се анализира какво е красиво и какво не. Аз имам малко по-анархистични възгледи. Привърженик съм на Епикур и на неговата философия - идеята, че какво човек възприема за красиво, е на базата на неговите преживявания, възприятия, неговата индивидуална визия, която се базира на неговите потребности, които трябва да осъзнава добре - предизвикват ли му болка и страдание, имат ли смисъл или не, или са потребности, които го карат да се чувства истински щастлив. Много хора си мислят, че са щастливи от нещо, но като го анализират, виждат, че то предизвиква повече страдание и болка, отколкото удовлетворение. Тук идва Епикур, който казва, че трябва да анализираш всичките си потребности, за да видиш дали наистина имаш нужда от тях или не - карат ли те да се чувстваш щастлив или не. И ако те карат да се чувстваш щастлив, привидно ли е или не е, защото в неговата философия основната идея е човек да страни от болка и страдание. Душевно, най-вече.
Красотата за мен е нещо индивидуално, като разбира се, се опитваме да го вкараме в някакви философски норми. Ако говорим за изкуство, съм фен на тотално авангардното изкуство. Смятам, че изкуството трябва да еволюира. Човекът също, но ментално, а не външно. Защото външната еволюция, която се опитваме да наложим с този изкуствен вид, не е еволюция, а деволюция.
Всяка еволюция води до революция - въпросът е дали тази революция ще бъде полезна или пагубна за обществото. Защото имаме много такива примери. И те са на базата на някаква еволюция.
Как гледате на белезите?
Колкото по-красиво е едно момиче, толкова по-ниско самочувствие има. При нас идват красиви жени, които нямат нужда от операции. Ние се опитваме да им обясним, че това е глупаво.Чуваме много абсурдни неща. Например да си коригираш бюста, защото всичките ти приятелки имат силикон. Такъв човек няма нужда от силикон, а от правилна самооценка. И така се развиват комплекси.
Когато наистина има нужда, проблем, например при нас идва дама над 50 години, не си харесва бръчките, торбички под очите, защото преди ги е нямало, иска да си върне самочувствието. Този пациент е достатъчно мотивиран и има логични очаквания. Тази жена не очаква, че ще изглежда както на 20-годишна възраст. Но една девойка на 19 години с перфектен бюст, която иска да си сложи силикон, просто защото другите имат, това не е нормално.
Къде се срещат изкуството и медицината?
Медицината от древността се е смятала за изкуство. Неслучайно Хипократовата клетва е към бог Аполон, който е покровител на изкуствата. Изкуството е необятно, но има една константа и тя е истината. Науката и изкуството се обединяват в истината. Колкото и да се променят възгледите, рано или късно тя излиза наяве. Така че, това е първото, в което се обединяват. В пластичната хирургия има основни принципи, които следваме, след което творим - като с цветовете. Винаги започваш на чисто платно и от теб зависи какво ще сътвориш.