Всичко, което трябва да знаете за железния дефицит: Причини, симптоми и решения

Недостигът на желязо в организма е един от най-често срещаните дефицити в света, засягащ милиони хора от различни възрастови групи и социални слоеве. Той може да има сериозни последици за здравето, включително липса на енергия, отслабена имунна система и в по-тежки случаи - анемия. Въпреки че е широко разпространен, железният дефицит често бива подценяван, остава недиагностициран и нелекуван, което подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността и разбиране на този проблем.

Д-р Веселина Колева, Началник на Клинична лаборатория в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда разказва за различни аспекти на железния дефицит, включително неговите симптоми и методи за лечение и дава съвети, които могат да помогнат за справянето с него.

Често срещан проблем ли е железният дефицит?

В последните години проблемът „Железен дефицит“ се проучва задълбочено и разнопосочно. Дори и без разгърната клинична картина на анемия, железният дефицит се сочи като виновник за намален физически капацитет, влошено качество на живот, по-голяма честота на усложнения и намалена преживяемост при редица хронични болести - сърдечна недостатъчност, онкологични заболявания, гастроинтестинални проблеми и др. По данни, публикувани в престижното медицинско списание Лансет през юли 2023 г. - през 2021 г. 1,92 милиарда души в света страдат от анемия – увеличението е с 420 милиона за последните 30 години; Глобално през 2021 г., 31.2% от жените имат анемия, спрямо 17.5% от мъжете. Половата разлика е по-изразена във възрастта 15–49 години : 33.7% при жените спрямо 11.3% при мъжете. Най-висока честота на анемия - Mali, Zambia, Togo (>50% от популацията). Най-ниска честота на анемия - Iceland, Norway, Monaco (<5% от населението). Водеща причина за анемия през 2021 г. е бил железният дефицит, съставляващ 66.2% от всички случаи, с 825 милиона жени и 444 милиона мъже.

Как да разпознаем кога желязото в тялото ни започва да се изчерпва?

Рискови групи за развитие на железен дефицит са деца и подрастващи; жени в детеродна възраст; пациенти с чревна кръвозагуба – например при паразитози или възпалителни болести по червата. Също така при засилено или продължително гинекологично кървене. Човешкият организъм е създал такава прецизна регулация на желязната обмяна, че при нормални условия само минимално количество желязо да се губи с излющването на чревния епител. Регулацията на желязната хомеостаза осигурява баланс между чревната абсорбция, консумацията на Fe и запасите от него. Дневната загуба на желязо при мъже и жени в менопауза е 1 mg (загуба със секретите и олющените клетки). Нуждите при деца са около 1,5 mg/дневно, при жените в репродуктивна възраст – около 2 mg, a бременните и кърмачките се нуждаят от около 2,5-3 mg желязо на ден. Желязото е есенциален микроелемент, необходим за редица важни процеси в човешкия организъм- основният от които е преносът на кислород и клетъчното дишане. Затова и основната част от желязото в организма се намира я хемоглобина, миоглобина и като запаси в черния дроб и макрофагите.

При какви симптоми е необходимо да предприемем лабораторни изследвания?

В началното развитие на железен дефицит не се наблюдават специфични симптоми, които да насочат към ранното му разпознаване. Често пациентите търсят помощ първо от кардиолог, защото се оплакват от сърцебиене и лесна умора. Студени крайници и повтарящи се инфекции са други често срещани симптоми на железен дефицит. В такива случаи е необходимо да се провери нивото на хемоглобина и желязото в кръвта. Желателно е да се контролира концентрацията на желязо в кръвта и при спазване на строга диета с ограничен прием на храна от животински произход, при обилно менструационно кървене, при кървене от стомашно-чревен тракт или възпаление на червата. Разбира се, нивото на желязо следва да се провери и при някои физиологични състояния, свързани с повишени нужди от желязо като период на бързо израстване, бременност и др.

В какво се състои изследването за железен дефицит и как да "разкрием" скрития?

Критично важно е да можем да разграничим истински железен дефицит от „скрит“ или така наречено заключено желязо. Не винаги е лесно да се установи наличието на истински железен дефицит. За тази цел е нужно освен да се изследва ПКК и серумно желязо, но и ТЖСК или сатурация на трансферин и CRP, за да се разграничи истински дефицит от заключено в тъканите желязо. А защо това е важно, защото терапевтичният подход следва да е различен.

Приемането на желязо чрез добавки не винаги се усвоява и това води до редица усложнения, така ли е?

За съжаление и тук ще отговаря потвърдително. Така е. Резорбцията на желязото е сложен биохимичен процес, който зависи от много фактори - транспортни рецептори, разположени в епителните клетки на дванадесетопръстника и началния отдел на тънките черва, регулаторни белтъци, които оказват влияние върху рецепторите за транспорт на желязо от клетките на чревния епител или железните депа към кръвната циркулация, вида на приеманото желязо. Растителното желязо или така наречено нехемово желязо се резорбира по-малко от 10%, а хемовото (основно от животински произход) между 10 и 30%. Останалото желязо в червата образува различни химични съединения, които в контакт с лигавицата на червата водят до възпаление и редица неблагоприятни клинични симптоми. Странични реакции като гадене, повръщане, запек или диария, черни изпражнения и др. от своя страна са причина за отказ на пациентите от лечение.

А как можем да си набавим желязо по здравословен начин?

Най-добрият източник на желязо са храните от животински произход, или така нареченото хемово желязо. То има различен път на резорбция и се усвоява по-лесно от организма. Съдържа се в месо, черен дроб, рибата и морските храни. Има някои витамини и храни, които спомагат да по-добрата резорбция на желязо – например 25 мг витамин С, приеман с желязо подобрява резорбцията му. Също така някои органични киселини, образуващи се при ферментационни процеси при зеленчуците (кисело зеле, туршии) намаляват количеството на фитатите, които потискат абсорбцията на желязото.

По какъв начин храненето оказва влияние върху количеството на желязото в организма?

Човешкият организъм има изграден много прецизен механизъм за контрол както върху усвояването на желязото, така и върху излъчването на желязото от организма. Причина за тази така балансирана хомеостаза е фактът, че от една страна желязото е незаменим микроелемент за редица жизнено важни процеси в организма, но от друга страна във високи концентрации то може да бъде токсично. Храненето е изключително важен фактор за поддържане на постоянно ниво на желязо в организма. Има редица храни, които подтискат неговото усвояване и други храни или добавки, които стимулират абсорбцията му. Ще се опитам да представя няколко примери в подкрепа на казаното: Например желязото, което се съдържа в растенията е във форма, която трудно се усвоява от организма. В допълнение зърнените храни, някои семена, ядки, зеленчуци, плодове, соя и продукти на соята съдържат фитати (соли на инозитолхексафосфатите), които допълнително инхибират абсорбцията на желязо. Проблем може да бъде и приемът на чай, кафе, какао, спанак и някои подправки (като например риган), които съдържат фенолни съединения. Тези фенолни съединения свързват желязото в храната и намаляват неговото усвояване от организма. Като трети фактор за проблемна резорбция е едновременният прием на мляко и млечни храни, богати на калций – той също се свързва с желязото и намалява неговата бионаличност.

Полезно е с всеки прием на желязо да добавяме и поне 25 мг витамин С. Освен това с по-добра резорбция е желязото от трета валентност - именно то се препоръчва като добавка при лечение на железен дефицит или за покриване на повишени нужди при деца и бременни жени. Друг важен момент е преодоляване на киселинността на стомашния сок и преждевременното освобождаване на желязото от приеманата лекарствена форма още в стомаха. Там то не може да се резорбира, но оказва дразнещо и про-възпалително действие. По тази причина е необходимо да изберем желязо в добавка, която ще бъде устойчива на въздействието на солната киселина от стомашния сок.

Кои са най-новите методи за справяне с железния дефицит?

За преодоляване на изброените до тук редица трудности и проблеми, учените търсят възможности за алтернативни пътища на резорбция на желязото. Макар и да звучи като приказка, вече има хранителни добавки, в които желязото е обвито във фосфолипидна обвивка и използва алтернативни пътища на резорбция, които не зависят от регулаторните белтъци и транспортерни рецептори. В допълнение – включването на сукрозомен естер във фосфолипидната обвивка прави тази форма на желязна добавка силно устойчива на агресивната среда на стомашната киселина. По този начин се облекчава процесът на желязна резорбция и се увеличава бионаличността на желязо в организма. Сукроестерът предпазва желязото под формата на железен пирофосват от пряко взаимодействие с агресивната стомашна киселинност и от друга страна отваря нова възможност за доставка директно до таргетните органи на желязо от трета валентност, което може моментално да се усвои от клетките за техните физиологични процеси.

Каква е връзката между железния дефицит и други здравословни състояния или заболявания?

Наличието на железен дефицит е чест съпътстващ симптом при редица други хронични заболявания: Наблюдава се при около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност, с хронична бъбречна недостатъчност, с онкологични заболявания, при 35-75% от пациентите с възпалителни заболявания на червата, при 50-70% от пациентите след хирургично лечение, при 10-15% от пациентите с цьолиакия и др. Много широк е спектърът от заболявания, при които като част от патогенетичното развитие на болестта или като съпътстващо състояние може да се установи железен дефицит. От физиологичните състояния - най-често се открива железен дефицит при малки деца и бременни жени като в тези случаи той се дължи на повишени нужди от желязо, а не на загуба.

Какво е влиянието на физическата активност върху нивата на желязо?

Обичайно физическата активност е съпроводена с повишени нужди от кислород, който трябва да се пренесе от белите дробове до мускулите. А желязото има ключова роля в този кислороден транспорт. Затова и не е изненада, че нуждите от внос на желязо при спортисти са много по-високи от тези при хората без интензивна физическа активност. Не можем да сложим под общ знаменател всички спортисти – нуждите зависят от интензивността на тренировките, вида на спорта и не на последно място пола на спортиста. Но като обща насока – при активен спорт е необходим около 3-4 пъти по-висок внос на желязо от общо препоръчаното за съответните възраст и пол.

Какво трябва да знаят бременните жени за железния дефицит и как да го предотвратят?

Бременността е период от живота на жената с интензивно променящи се физиологични изисквания - в различните етапи на бременността във връзка с развитието на плода са различни нуждите от редица витамини и микроелементи – желязото е един от тях. По тази причина е необходимо стриктно проследяване на нивото на желязо. Добре е хранителната добавка, съдържаща желязо да е в такава формулировка, че да се предизвиква гастро-интестинални странични реакции като гадене, запек, диария.

Има ли специфична подготовка преди изследване на показателите за железен дефицит и оценка на железните резерви в организма?

Изключително важно е да се познават източниците на биологична вариация и рисковете за получаване на неточни резултати поради неспазена подготовка на пациента. Ето няколко примера:

Дневен ритъм на Fe - най-високи стойности се измерват сутрин, най-ниски през нощта
Менструален цикъл – 10-30% по-високо Fe предменструално и 10-30% по-ниско по време на цикъл
Бременност – възможни са по-високи стойности на Fe поради повишена концентрация на прогестерон
Орални контрацептиви (съдържащи прогестерон) – повишени нива на Fe, ТЖСК и TSAT
Хепатити – много високи стойности (>180 umol/L) поради хиперферитинемия в следствие на хепатоцитна увреда
Хранителни добавки и витамини - повишени стойности от съдържащо се в тях желязо
In vitro хемолиза – повишени стойности
Бактериална инфекция – по-ниски стойности на серумно желязо, по-висок феритин