В 20% от случаите на рак на дебелото черво той се развива преди навършване на 50 г.

Ракът на дебелото черво или т.нар. колоректален карцином е най-честият злокачествен тумор на храносмилателната система. Той произхожда от дебелочревната лигавица след натрупване на мутации в епителните клетките, които отключват неконтролируемо делене и прорастване на тези клетки в слоевете на чревната стена. При този процес се засягат и малките кръвоносни и лимфни съдове на червото, което е и причината за метастазиране в отдалечени органи и лимфни възли.

Заболяването се нарежда на второ място от всички видове карциноми при жените (след рака на гърдата) и на трето при мъжете (след рака на белия дроб и на простатата), обхващайки около 10% от всички видове тумори.

Заболеваемостта в Европейски съюз е сред най-високите в света. Петгодишната преживяемост на пациенти с дебелочревен карцином в Европа е 57%, а на тези с карцином на ректум – над 55%, като у нас резултатите са значимо по-ниски – 45,2 % и 38,4 %. В България заболеваемостта е сходна със средната за Европейски съюз, но смъртността е по-висока – 32/100 000 мъже и 18/100 000 жени.

Какви са причините за развитие на рак на дебелото черво?

Голяма част от карциномите възникват на базата на аденоматозни полипи чрез натрупване на мутации в техните клетки. Този път на зараждане на раковото заболяване се нарича аденом-карцином секвенция или последователност. Прогресията от аденом до карцином е продължителен процес, който отнема средно около 10 години. Този голям „времеви прозорец“ позволява ранно откриване на предраковите и раковите състояния, при своевременно приложени скринингови и диагностични тестове.

Трябва да се обърне внимание и на затлъстяването, липсата на достатъчна физическа активност, тютюнопушенето и прекомерната консумация, както на алкохол, така и на колбаси и червено месо.

Друг значим рисков фактор е наличието на дебелочревен карцином или аденоматозни полипи при кръвни роднини, особено, ако заболяването е настъпило в млада възраст. Тук са включени сравнително редките синдром на Lynch, фамилна аденоматозна полипоза, синдром на Peutz-Jeghers и ювенилна полипоза. Хроничните възпалителни заболявания на червата - улцерозен колит и болест на Крон също повишават риска от възникване на рак на дебелото черво и подлежат на редовно проследяване.

Има ли рискови фактори и какви са те?

Рискът от заболяване от колоректален карцином за човек е около 5%, като в случаи с необременена фамилна анамнеза е около 2%. Факторите, влияещи за увеличаване на този риск, са свързани с начина на живот (зависещи от човека), с възрастта, наследствеността и придружаващите заболявания (независещи от човека фактори).

Предотвратими рискови фактори:

• Наднормено тегло или затлъстяване
• Намалена физическа активност
• Лош начин на хранене – това включва диета, богата на червени меса (свинско, телешко, агнешко, черен дроб), както и на преработени меса (колбаси) и същевременно бедна на фибри (пресни плодове и зеленчуци). Обработката на месото при високи температури (пържене, гриловане, опушване), поради образуване на мутагенни пиролизни продукти. Също така и недостатъчен прием с храната на селен, витамин D и калций.
• Тютюнопушене
• Прием на алкохол

 Непредотвратими рискови фактори:

• Възраст - честотата на рак на дебелото черво нараства значително след 50-годишна възраст
• Полипи или вече установен в миналото колоректален карцином
• Хронични възпалителни чревни заболявания - Болест на Крон, Улцерозен колит
• Фамилна обремененост – при 1 от 3 случая на човек с рак на дебелото черво се установява родственик със същото заболяване. При един родственик от първа линия с тази диагноза рискът нараства на 6%. Ако той е на възраст под 45 г. рискът достига до 10%. При двама засегнати родственици от първа линия числата са значително по-високи – 17%.
• При наследствените синдроми рискът варира от 30% (синдром на Peutz-Jeghers, синдром на ювенилна полипоза) до 70% (за синдром на Lynch) и 90% за фамилна аденоматозна полипоза. Честотата на наследствените синдроми е около 4-6%.
• Расова и етническа принадлежност.
• Захарен диабет тип 2 (неинсулинозависим захарен диабет - НИЗЗД) – колоректалния карцином и НИЗЗД имат някои общи рискови фактори като намалена физическа активност и затлъстяване. Освен повишен риск от рак на дебелото черво, пациентите с НИЗЗД имат и по-лоша прогноза на протичане на онкологичното заболяване.
• Фактори с неясни ефекти върху риска от колоректален карцином - проведено в миналото лечение по повод на друг карцином, акромегалия, състояние след бъбречна трансплантация, както и състояние след холецистектомия

В каква възраст най-често се развива и диагностицира колоректалният карцином?

Честотата на колоректалния карцином в последните години нараства непрекъснато. Заболяването се среща най-често при хора над 50 години, но в 20% от случаите той се среща и в по-ранна възраст. В последните години препоръчаната възраст от всички международни организации е за провеждане на профилактични изследвания на 45-годишна възраст, именно заради „подмладяването“ на заболяването. След тази възраст честотата на рака на дебелото черво се увеличава непрекъснато и при двата пола, а най-често засегнати от заболяването са хора между 70-75 г.

Какви са симптомите за рак да дебелото черво?

Симптомите за рак на дебелото черво се определят от локализацията и разпространеността на тумора. Повечето пациенти с ректален карцином и карцином на сигмоидното черво (части от дебелото черво) имат комбинация от ректално кървене (хематохезия) и промяна в ритъма на дефекация/изхождане (чести неудовлетворителни позиви за дефекация и/или променена форма и течна консистенция на фекалии). Ректално кървене без анални симптоми се наблюдава в над 60% от случаите. Пациенти с карцином, локализиран проксимално (по-високо разположен в стомашно-чревния тракт) от сигмоидното черво, по-често се представят с остро настъпили прояви на чревна обструкция (запушване) или с желязодефицитна анемия, с или без абдоминална болка (болезнено усещане в коремната област - зоната между гръдния кош и слабините), или палпираща (напипваща се) се по хода на дебело черво туморна формация. В зависимост от значимостта си симптомите се делят на:

• Симптоми с висок риск (алармиращи симптоми) – те налагат незабавно насочване към специалист гастроентеролог и/или хирург, или специализирана клиника за извършване на преглед и колоноскопия.
• Симптоми с нисък риск – налагат изследване от специалист при персистиране (продължаващи дълго време) и липса на подобрение от лечение или рецидив след спиране на лечение.

Алармиращи симптоми:

• ректално кървене с промяна в ритъма на дефекация и/или диарийни изхождания, персистиращи (продължаващи) повече от 4 седмици
• палпираща (напипваща) се формация в дясна коремна половина по хода на дебело черво
• палпиращ се тумор в ректум (при тазов тумор извън ректума – насочване към гинеколог при жени и уролог при мъже)
• персистиращо ректално кървене без анални симптоми при пациенти на 50г.
• необяснима желязодефицитна анемия (Hb < 110 g/l при мъже и Hb <100 g/l при жени в менопауза).

При поставяне на диагноза 85% от пациентите имат посочените симптоми, но само една трета от тях биват насочени към специалист за изследване в незабавен (не повече от две седмици) порядък.

Симптоми с нисък риск:

• ректално кървене с анални симптоми (пролапс на ректум, фисура, възпалени хемороиди, сърбеж, анален дискомфорт)
• коремна болка без палпираща се туморна формация и без данни за чревна обструкция
• промяна в ритъма на дефекация – затруднено изхождане с отделяне на твърди фекалии