Севи, за която да бъде медицинска сестра е призвание, а кросфитът е „спасение“

12 май е Международния ден на медицинските сестри. Онези, които често остават „в сянка“, но без които борбата за здравето и живота на пациентите би била невъзможна. Виждаме ги в екипи, с маски и помним само очите им, но те са хора като всички нас, имат своите истории, своите препятствия и места, които им помагат да преминават през трудните и тежки дни. Те са избрали да се посветят на своята мисия, която винаги е в името на живота и здравето на хората, на онези в нужда от помощ. Затова през този месец ние Ви представяме част от тях и в друга светлина, в онази, която им помага да се справят и да бъдат в кондиция за всеки следващ вълнуващ, непредвидим и труден ден.

Севи Сезгин е медицинска сестра в ангиографския сектор на Клиника по кардиология, където се извършват всички инвазивни сърдечни процедури. Тя е избрала да съчетава полезното с приятното и извън пределите на болницата намира своето „спасение“ от ежедневието в залата по кросфит.

„Убедена съм, че не аз избрах професията си, а тя избра мен. Всичко се нареди, така че да запиша и да завърша специалност „Медицинска сестра“, но бях твърдо решена, че след като завърша няма да работя тази професия. Един ден, докато все още бях на стаж, изписвайки пациентка от отделението, тя започна да ми целува ръцете и да ми благодари. В този ден със сълзи на очите си казах, че това е моята професия и ето, че не съм съжалила и за миг.“

Севи споделя, че пътят на обучение, през който е преминала, е бил труден, защото е съчетавала учене, лекции, упражнения, практика, изпити и работа.

„Професията на медицинската сестра е необикновена и е за специален вид хора. Тя изисква да имаш усещането и настройката за призвание, любов, всеотдайност и служене в името на здравето и живота на хората. Изисква и много знания и умения, непрекъснато учене, неуморен труд и грижа за едно по-здраво и по-добро общество. Бих казала на бъдещите колеги, на които им предстои да направят този избор, че ако чувстват потребност да помагат на хората, биха получили необходимото удовлетворение. Все пак трябва да бъдат подготвени за непрестанно усъвършенстване и развиване в избраната от тях сфера.“

Севи определя стреса като сериозен проблем в съвременното общество и го припознава като такъв и в работната си среда.

„Работя в инвазивна кардиология, в ангиографски сектор. Там се извършват изключително специфични и комплексни процедури, сред които често има спешни случаи, като пациенти с инфаркт например. Професионалното „прегряване" е неизбежна част от работата на медицинските специалисти, ежедневно се сблъскваме с много разтърсващи и емоционални моменти, съпричастни сме с болката на пациентите, а това от своя страна рефлектира на емоционалното ни състояние. Когато това натоварване надхвърли праговете ни на издръжливост, се създават стресови състояния, от които трябва да се освободим. Моят начин да се предпазя от емоционалното и психологическото „прегряване“ са тренировките по кросфит.“

Тя определя спорта като начин на живот.

„Спортът е ефективен начин за получаване на ендорфин, с дълготрайни ефекти, това е моят начин за справяне с тежките моменти в работата. Преживявам всеки един такъв момент по мой си начин, понякога се  затварям в себе си, но по-често съм в залата . Като при всеки човек, неприятните моменти в нашата работа, не се преживяват лесно, със сигурност оставят следа. Кросфитът се появи в живота ми преди 3 години. В началото ми беше любопитно, сега е страст, начин на живот, незаменима част от моята същност. Тренировките ми помагат изключително много. Този тип тренировки са групови, интензивни, кондиционни. Винаги се стремиш да дадеш всичко от себе си и да постигнеш максимума на своите възможности. Страхотни са за освобождаване на напрежението, изчистване на негативните емоции, зареждане с нови сили и избистряне на съзнанието. Така на следващия ден мога да дам всичко от себе си в своята работа, за всеки пациент на операционната маса.“

Севи споделя, че винаги се е стремяла да дава всичко от себе си, с каквото и да се захване. Обича да се предизвиква и избягва „лесното“. Въпреки, че е нежна и добродушна, обича да се чувства силна.

„Изпитвам най-голяма нужда да спортувам след тежък работен ден. Дори нямам търпение да стигна до залата и да освободя всичко, което се е събрало в мен. Така че се старая да тренирам всеки ден, хаха. Всеки трябва да има начин за справяне с трудното и динамично ежедневие в днешно време, за да съхрани себе си на първо място и да бъде пълноценен в личен и професионален план. Аз бих се определила като работохолик, перфекционист, професионалист в работата си, добър, емоционален и не на последно място хиперактивен човек.“

Някои от колегите на Севи мислят, че една жена не трябва да извършва силови тренировки, да вдига тежко, да обръща щанги, други се възхищават на това, което прави и дори се мотивират за по-активен начин на живот. За нея кросфитът е изключително удоволствие, а професията на медицинска сестра призвание, за което е необходимо голямо сърце.