Пулмологът д-р Венцислав Димитров: За съжаление, понякога се умира от пневмония в XXI век, предвид разпространяващата се антибиотична резистентност

Вече 15 години на 12 ноември светът отбелязва Деня за борба с пневмонията. Инициативата е създадена по идея на Световната здравната организация и цели да повиши информираността на обществото за заболяването, което би подобрило възможностите за ранна диагностика и лечение.

Какво представлява пневмонията, кои са най-застрашените възрастови групи, защо е важна ваксинопрофилактиката и още по темата от пулмолога д-р Венцислав Димитров.

 ***

Д-р Димитров, нека днес отново припомним какво е пневмония?

Пневмонията е възпаление на белия дроб, което обхваща алвеолите и/или интерстициума, т.е. пространството около алвеолите. Българското дружество по белодробни болести дава по-разширено определение, а именно - остра инфекция на белодробния паренхим, протичаща с поне два от следните симптоми – температура, втрисане, остра кашлица (с или без отхрачване) или хронична кашлица с промяна в цвета на храчките, плеврални болки, задух, обща отпадналост, промени в съзнанието при по – възрастни болни; аускултаторни /звуковите феномени, които чува пулмологът, когато преслушва пациента, като характерна хрипова находка на ограничен участък, влажни хрипове, усилен или намален гласов фремитус – вибрации, които усеща лекарят, когато постави ръще върху гръдния кош при говорене на болния, бронхиално дишане, плеврално триене; нови инфилтративни промени в рентгенограмата на гръдния кош и лабораторни промени.

Нека посочим основните рискови фактори за заболяването при възрастните?

Основният рисков фактор са придружаващите заболявания или т.нар. коморбидности. Знаем, че при възрастни пациенти, особено в групата над 65 години, широко застъпени са сърдечните проблеми, диабет, понякога хронични белодробни заболявания като ХОББ или бронхиектазии. Сред другите рискови фактори могат да бъдат понижена имунна система и прием на имуносупресивни лекарства.

Може ли да говорим за определени рискови групи, които са по-застрашени от това заболяване?

Да, има рискови групи пациенти, които са по-податливи към пневмония. Както вече споменахме, това са пациентите над 65 годишна възраст, както и имуносупресирани пациенти – като пациенти с онкологични, хематологични, ревматологични заболявания, най-често при лечение на системни заболявания, залежали болни, както и такива с неконтролиран захарен диабет, пациенти с хронични белодробни болести, пушачи. 

Да припомним симптомите на пневмония?

Основните симптоми са температура, втрисане, остра кашлица, при пациенти без хронични белодробни заболявания или промяна в характера на кашлицата при пациенти с налични хронични белодробни болести, поява или промяна в характера на храчките, болка в гръдния кош, обикновено респираторно зависима, т.е. по време на дишане се засилва, задух, обща отпадналост, промени в съзнанието при по – възрастни болни. В редки случаи, при по-тежко протичане, може да има и кръвохрачене.

Има ли препоръчителни ваксини за профилактика на пневмония, които вие лекарите - пулмолози съветвате рисковите групи пациенти да си поставят?

Да, има и това са пневмококовите ваксини - като в момента на нашия пазар са достъпни тези с 13 щама, съществуват и такива с 23. Препоръчваме те да се поставят на пациенти с хронични белодробни заболявания като ХОББ, бронхиектазии, като при пациенти под 65 години, същите се поставят веднъж на 5 години, а при тези над 65 години – еднократно.

Разбира се, тук е мястото да спомена, че пневмококовата ваксина е задължителна и при пациенти след спленектомия, т.е. премахване на слезката по медицински показания. Не трябва да забравяме и профилактиката на сезонен грип и Ковид, тъй като те също могат да доведат до развитие на вирусна пневмония.

При останалите пациенти, които боледуват по-често можем да препоръчаме еднократната профилактика с препарати, които задържат бактериални лизати – това са частички от бактериите, най-чести причинители на пневмония придобита в обществото, чрез които организмът се обучава по-бързо да разпознава и се справя с тези причинители. Така пациентът или не боледува или прекарва по-леко респираторните инфекции, без те да доведат до развитието на пневмония. Разбира се, както всичко в медицината и това не е правило и не е сигурно на 100%.

В България е в сила Национална програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции при лица на и над 65 години. Какво включва тя, кой може да се възползва от нея и отчите ли се положителен резултат към днешна дата?

Да, действително в момента се провежда такава национална програма и то не за първи път. Всяка година Министерство на здравеопазването се стреми да бъде обхваната по-голяма група от хора от рисковите популации. По данни на МЗ с въвеждането на Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип е постигнато имунизационно покритие срещу сезонен грип при лицата на и над 65 г., които са целевата група на програмата, както следва: 2019 г. – 7,8%, 2020 г. – 11,4% и 2021 г. – 13,24%. Целта на текущата фаза е до 2026 г. покритието да достигне 35% срещу сезонен грип и 15% срещу пневмококи. Нека припомня защо е важна ваксинопрофилактиката - грипът е ваксинопредотвратимо заболяване, като основно негово усложнение е бактериалната пневмония. А пневмококите са основният причинител на пневмония, придобита в обществото, както и бактериален менингит, отит на средното ухо и други.

Знаем, че пневмонията е сериозно заболяване, но все още има хора, които не осъзнават риска от болестта и последиците за човешкия организъм, в случай на неглижиране. Какви могат да бъдат последствията при ненавременна диагностика и започване на лечение?

Да, за съжаление, колкото и да не ми се иска, трябва да се съглася с това твърдение. Не веднъж в практиката си съм чувал – „ама това е само една пневмония, какво толкова“ или в малкото случаи, които завършват неблагоприятно - „как така някой ще умре от пневмония в 21- ви век?“. Ами да, за съжаление понякога се умира от пневмония и в 21-ви век - особено с така разпространяващата се антибиотична резистентност, която се превръща в глобален проблем, тъй като води до неактивност на антибиотиците към някой от причинителите.

Последствията могат да бъдат белодробен абсцес, разпад на белия дроб на мястото на инфекцията, развитие на септично състояние. В дългосрочен план - бронхиектазна болест, като това може да стане предразполагащо място за поселяване с патологични микроорганизми, които да водят до рецидивиращи инфекции. Развитие на дихателна недостстъчност и други сериозни състояния.

Точната и навременна диагностика е от ключово значение за протичане на заболяването. Кои са основните методи и изследвания, с които лекарите установявате наличие на заболяването?

Най-широко разпространеният метод за диагностика е рентгеновата снимка. Бърз, лесен и достъпен метод за диагностика. Разбира се, разчитаме освен на образ и на определена лабораторна констелация - завишен брой левкоцити, завишен маркер на възпаление СРП, СУЕ, в по-тежките случаи прокалцитонин. При нужда от допълнително уточняване на находката е възможно и провеждането на компютърна томография на бял дроб. Използваме и микробиологично изследване на храчка или при нужда бронхиоалвеоларен лаваж - БАЛ, с които търсим, определен причинител и неговата антибиотична чувствителност.

Има ли нови технологии/лекарствени продукти, които помагат на вас лекарите в процеса на диагностициране и лечение на това коварно заболяване?

Като класическа нозологична единица в белодробната патология, така наличните образни, микробиологични и лабораторни методи са достатъчни за поставяне на диагнозата. Разбира се, вече стават и по-достъпни допълнителни серологични методи за доказване, най-често на атипични причинители /микоплазма, легионела, хламидофила и др./ на пневмония, с което пулмологът се насочва за правилен избор на антибиотична терапия.

Най-вероятно няма сигурен начин за предпазване от пневмония, но има ли мерки, с които да минимизираме риска от заразяване?

Да, съществуват такива мерки. Те са носене на маска на места, с голяма концентрация на хора - особено в болнични заведения и най-вече в месеците от годината, в които е пикът на респираторните заболявания, както и ограничаване на контактите с болни хора. Важни са също разнообразното хранене и добрият контрол на придружаващите заболявания.