
Проф. д-р Иван Стайков: Добрият сън е постижима мечта

На 14 март 2025 г. светът говори за съня. Темата на тазгодишната кампания е "Нека здравето на съня бъде приоритет".
За най-често срещаните нарушения на съня, за препоръчителните количеството и качеството, и какво включва правилото 10 - 3 - 2 - 1, в интервю на проф. д-р Иван Стайков - началник на Клиника по неврология и медицина на съня и медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, за "Портал на пациента".
Проф. Стайков, какво представлява класическото хронично безсъние (инсомния)?
Според актуалната международна класификация нарушенията на съня са над 80 вида, разделени в седем групи. Първата група са инсомниите. Те са най-честото нарушение на съня. От 6 до 20% от населението на Европа страда от някакъв вид инсомния. От съществуващите шест вида инсомнии, хроничната инсомния е особено трудна за лечение. Тя включва трудно заспиване, трудно поддържане на съня, ранно събуждане и липса на желание за лягане в обичайното време за сън. Дневните оплаквания на тези пациенти са сънливост през деня, намалена мотивация или енергия, умора, нарушение на вниманието, концентрацията, нарушение на настроението. Инсомнията е свързана с повишена тревожност и риск от депресия. Около 20% от пациентите с инсомния страдат от клинично изразена депресия или тревожност.
Колко време минава, докато инсомнията стане хронична?
Трябва да страдаме от безсъние най-малко три нощи седмично в продължение на три месеца, за да кажем, че това е класическа хронична инсомния. Като това нарушение на съня не може да се обясни с неадекватни условия за сън или с някакво друго нарушение на съня. Класическата инсомния е свързана и със сериозна коморбидност (придружаващи заболявания).
Кои заболявания са свързани с хронично безсъние?
Според проучвания около 50% от пациентите с инсомния се оплакват от хронични болки, докато само около18% от пациентите без инсомния изпитва болка. 45% от пациентите имат артериална хипертония спрямо 20% от хората без инсомния. Около 35% от пациентите ни имат и гастро-интестинални смущения спрямо 9% от хората без инсомния. Пациентите с инсомния и диабет са два пъти повече в сравнение с тези, които имат само диабет. Хората с инсомния са склонни да развият 10 пъти по-често депресивни състояния и 17 пъти по-често – тревожност.
Хроничното безсъние води до значителни рискове за здравето – сърдечно-съдови, като високо кръвно налягане, затлъстяване и метаболитен синдром; когнитивни нарушения; психични разстройства.
Какво трябва да бъде количеството и качеството на съня?
Количеството сън е много важно. Човек трябва да спи средно между 6 и 9 часа. Но изключително важно е качеството на съня. Когато е нарушена архитектониката на съня, говорим за лошо качество. Нормално сънят ни преминава през фази на заспиване, фази на повърхностен сън (първа и втора фаза на съня), фаза на дълбок сън (трета фаза) и REM-сън. Това са цикли, които се повтарят 4 – 5 пъти през нощта. Ако е нарушена някоя от тези фази, примерно дълбокият сън или REM-сънят, това води до лошо качество на съня.
Как се изследват нарушенията на съня?
Златният стандарт на изследване на нарушения на съня е полисонографията. При пациентите с хронична инсомния установяваме значимо намаление на общото време за сън, както и удължаване латенцията за заспиване. Значимо се увеличава и броят на нощните събуждания, което наричаме фрагментиран сън. Намалява и бавновълновият сън в стадий 3, както и REM-сънят.
Кои са основните причини за инсомнията?
Инсомнията е свързана с възрастта, но не е задължително, когато остарееш, да страдаш от безсъние. Ако в периода между 18- и 34-годишна възраст близо 15% от хората се оплакват от инсомния, то над 65-годишна възраст инсомнията достига 25%. С напредване на възрастта проблемът се задълбочава. Промените в денонощния ритъм, увеличаването на свързаните с възрастта заболявания, приемът на повече медикаменти, някои от тях, провокиращи инсомния, намаляването на естествения хормон на съня – мелатонинът, обуславят засилването на безсънието и фрагментирането на съня. При част от възрастните се наблюдава фазов авансов циркаден ритъм – повишена сънливост в ранните вечерни часове. Тези хора заспиват към 18 – 19 ч. и се събуждат към 3 – 4 ч и повече не могат да заспят. Това е изместване изцяло на сънния ритъм.
Обикновено възрастните хора имат повече хронични болки, отколкото младите. Около 65% от пациентите с хронична болка имат някакъв вид нарушение на съня. Инсомния се наблюдава и при възрастни мъже с хиперплазия на простатната жлеза. Това урологично страдание предизвиква никтурия, което фрагментира съня им.
Как се лекува хроничната инсомния?
Терапевтичното поведение цели периодът на заспиване да стане под 30 минути, пробужданията по време на сън да са с продължителност под 30 минути, общото време на сън да бъде над 6 часа и сънната ефективност, която определяме полисомнографски, да е над 85%. Основното лечение от първа линия, което се прилага при хронично безсъние, е немедикаментозно. Това е когнитивно-поведенческа терапия, която изгражда положителна нагласа към съня. Използва релаксиращи техники за прогресивно отпускане на мускулите; автогенен тренинг преди заспиване; терапия с контрол на стимулите, тоест леглото да се свързва само със сън, а не с други занимания; възстановяване на регулярния график за заспиване и събуждане. Когнитивно-поведенческата терапия включва и спазване правила за хигиена на съня.
Какви точно са правилата за хигиена на съня?
Едно от основните правила е създаване на график за лягане и ставане от сън в точно определено време. Например лягане в 22:30-23.00 ч. и ставане в 7 ч., независимо дали човекът е в отпуска, дали ходи на работа или е събота и неделя. Това регулярно лягане и ставане в едно и също време ни настройва, че в този период от нощта се спи.
В хигиената на съня влиза и умерената двигателна активност през деня. Съветвам моите пациенти, ако нямат възможност да ходят на фитнес или на друг вид тренировки, просто да ходят поне 30 – 40 минути дневно. Но тази интензивна разходка да е най-късно до 17 – 18 ч.
Наскоро беше препоръчано правилото 10 – 3 – 2 – 1. Това означава 10 часа преди лягане да спрем приема на кофеинови и други стимулиращи напитки; 3 часа преди лягане да преустановим храненето и употребата на алкохол; 2 часа преди лягане да спрем работа; 1 час преди лягане да не сме пред всякакъв вид екрани с възбуждаща синя светлина от телефони, компютри, телевизори.
При хората с инсомния трябва да има рестрикция на дневния сън. Наистина дневният сън е много приятен и полезен, но един или два часа сън през деня при пациентите с хронична инсомния отнема толкова часове от техния сън през нощта.
Трябва да се създаде „ритуал“ преди лягане – например 15 – 20 минути преди сън отиваме в банята, измиваме зъбите си, обличаме пижамата си и когато този „ритуал“ се извършва ежедневно, организмът свиква, че след него ще се спи.
Съществува и правилото на 20-те минути: ако не можем да заспим в рамките на 20 минути, вместо да продължим да се въртим в леглото и да гледаме постоянно часовника, което е допълнителен психологически стрес, по-добре да станем, да отидем в друга стая, да почетем списание или книга, да изпием чаша топло мляко, да хапнем ядки, ако сме гладни, и да се върнем в спалнята, когато ни се доспи. Спалнята е само за сън и за секс. В нея не трябва да има телевизор, дори часовник, мобилният телефон да е далеч от нас.
Какво следва след когнитивно-поведенческата терапия и хигиената на съня?
Тогава идва ред на медикаментозното лечение. Някои от медикаментите са създадени само за сън, като съществува и съвсем нова група лекарства, одобрени през последните няколко години. Но, медикаментозното лечение трябва да бъде назначено от лекар с насоченост към нарушения на съня, след поставяне на точна диагноза. При самоволна употреба на тези медикаменти може да се получат сериозни обратни ефекти.
Прилагаме на нашите пациенти и терапия със светлина, която повлиява както безсънието, така и настроението.
Организирате конференция по повод Световния ден на съня – 14 март. Кои са лекторите на събитието?
Тази година мотото на Световния ден на съня е „Направете здравето на съня приоритет“, което напомня, че сънят играе значима роля за човешкото здраве. В днешно време е необходим план за приоритизиране на съня, тъй като по значимост за здравето той е съизмерим със здравословното хранене и физическата активност. Нашата конференция ще се проведе на 15 март в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и ще събере едни от най-големите експерти в медицината на съня у нас – лекари от специалностите неврология, психиатрия, УНГ, ендокринология. Конференцията е организирана под егидата на секцията па невросомнология към Българскота дружество по неврология.
Източник: Портал на пациента
* За да научите дали страдате от нарушения на съня и бодърстването, попълнете теста. Той ще бъде прегледан от лекар - невролог & специалист по медицина на съня, който ще изпрати на посочения от Вас имейл адрес, анализ на резултатите и последващи действия - при необходимост.
