"Проф. Червенков и екипът му направиха и невъзможното, за да спасят крака ми. Ще съм им благодарна до края на живота си"

Здравословните проблеми на 66-годишната Тодорка Велчовска започнали преди три години. Получава исхемичен удар, но състоянието и е стабилизирано. С течение на времето кракът и започва да отслабва. 
В средата на септември тази година състоянието ѝ рязко се влошава. Личният лекар в село Три Кладенци, където жената живее, поставя грешна диагноза. 
„Като пристигнах във Враца при д-р Димитров, той каза, че кракът на 95% е загинал и има само 5% шанс да го спасят. Тогава си мислих "Край на живота ми". Нищо повече. Без крак. Сам човек. Посъветваха ме да потърся последната си надежда за спасяване на крака при екипа на проф. д-р Васил Червенков от Клиника по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“, разказва Тодорка. 
След пристигането на пациентката в болницата, екипът на проф. Червенков провежда две операции, всяка от които по седем часа. 
 „След като отпушихме илиачната система, остана този дефект, който представлява високостепенно стеснение на границата между общата и външна илиачна артерия, за който се наложи да поставим един покрит стент. В този сегмент се поставя протеза от говежди перикард, който е много устойчив на инфекции и е подходящ за пациенти като нея“, обясни специалистът. 
Тодорка идва с изключително закъснение на запушване на лявата илиачна артерия и нейният ляв, долен крайник е в критична исхемия и непосредствено заплашен от ампутация. 
Кракът вече беше леден, все едно го изваждат от фризер. След втората операция започна да се затопля. Денонощни грижи бяха над крака ми. Тези хора дадоха и невъзможното да ми спасят крака. Не спасена аз съм преродена. Това не беше само професионализъм, а човешко отношение.“, спомня си със сълзи на очи пациентката. 
Около седмица след втората операция Тодорка вече е изписана от болницата и успява да се придвижва самостоятелно. 
Въпреки че шансът за ампутация на крайника, на 66-годишната жена, е 95%, екипът на проф. Червенков не се отказва. След дълга борба, успява да върне нормалния начин на живот и усмивката на пациентката.