Проф. Аргирова: "Голяма част от ХИВ позитивните в България вече се ваксинираха срещу COVID"

1 декември е обявен за Световния ден за борба със СПИН. Точно преди 40 години са минали от описването на първия случай на ХИВ.

„Има една умора в обществото към профилактиките и превенцията. Не само за ХИВ, ами и за полово предаваните болести. Кампаниите трябва да се възобновят в училища, в университети и въобще сред младите хора. Ние намалихме изключително много информационно и обучителната работа. Категорично ни трябва образователна програма. “, обясни проф. Радка Аргирова, вирусолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

През август 2021г. Министерския съвет прие нова национална програма за борба с ХИВ, в която основен приоритет е именно профилактиката, след което и нужното лечение.

„Навсякъде по света тази жестока пандемия показа в някаква степен, че не сме готови, че сме незрели, че няма достатъчно кадри за борба с такава пандемия и навсякъде се трансформираха редица отделения, лаборатории, корпуси и дори цели болници, които да се занимават с проблема с COVID. По този начин много от хората, които работят за тестването за ХИВ вируса, бяха въвлечени в тестването за коронарируса.“, допълни проф. Аргирова.

Специалистът допълни, че въпреки всички надежди, които е имало в началото на пандемията, всъщност ХИВ позитивните пациенти се заразяват с COVID точно толкова бързо, колкото и всички останали хора.

„Голяма част от ХИВ позитивните в България вече се ваксинираха срещу COVID. Такава препоръка имаше и от Световната здравна организация“, каза проф. Аргирова. 

Проф. Радка Аргирова поставя основите на научните изследвания на ХИВ в България. Преди близо 40 години все още в началото на кариерата си тя решава, че не е достатъчно само да се говори за СПИН и поема риска да бъде арестувана, вкарвайки тайно първата жива проба на вируса у нас. Проф. Аргирова заминава на международна конференция в Хамбург, на която присъства и американският биомедицински изследовател, станал световноизвестен с откриването на вируса ХИВ Робърт Гало.

„Ние се познаваме като вирусолози. Той ме попита какво става в България и му казах, че не можем да имаме диагностика, след като нямаме самия вирус и не можем да търсим антитела срещу него. Той каза, че щом това е проблемът, веднага ще ми даде. Беше ми връчен в един пластмасов съд със съответната среда и аз го сложих в дамската си чанта и го донесох. След което станах обект на много сериозни проучвания, които завършиха едва 2 години по-късно.“, разказа проф. Аргирова.

В последствие вирусологът е натоварен и със задачата да организира първата лаборатория в страната.