От кариотип до предимплантационен скрининг – генетични изследвания за успешна бременност

"Генетичният скрининг не е задължителен за всички двойки, но е силно препоръчителен при определени индикации – например повтарящи се спонтанни аборти, тежък мъжки фактор или данни за наличие на генетично заболяване в семейството", посочи д-р Мефтуне Шефкетова, началник на Инвитро център Токуда.

Научните интереси на д-р Шефкетова са в областта на репродуктивната медицина и асистирани технологии, процедури, спомагащи диагностицирането на инфертилитета при двойката - ултразвукова диагностика, хистеросалпингография, специализирани протоколи за стимулиране на яйчниците, пункция на фоликули, ембриотрансфер, хирургични дейности като хистероскопия, лапароскопия, методи на лечение на репродуктивните проблеми като индукция на овулацията, интраутеринна инсеминация, стимулация за in vitro и ICSI оплождане.

Д-р Шефкетова, налага ли се извършване на генетичен скрининг преди in vitro процедурата? Какво най-общо включва той?

Генетичният скрининг не е задължителен за всички двойки, но е силно препоръчителен при определени индикации – например повтарящи се спонтанни аборти, тежък мъжки фактор или данни за наличие на генетично заболяване в семейството. Той е задължителен при установена фамилна обремененост за генетични заболявания. Включва анализ на кариотипа на двамата партньори, търсене на специфични мутации или определяне на носителски статуси за моногенни заболявания.

Кои са основните генетични причини за неуспешни имплантации или повтарящи се спонтанни аборти?

Най-честата причина са хромозомни анеуплоидии – тоест ембриони с неправилен брой хромозоми. При жените напредването на възрастта увеличава риска от анеуплоидии. Друга важна причина са балансираните транслокации при единия партньор, които могат да се предадат в небалансирана форма на ембриона. Съществуват и генетични фактори, които влияят върху самия процес на имплантация – например мутации в гени, свързани с ендометриалната рецептивност, нарушения в гени за тромбофилии, които повишават склонността към микротромбози в маточната лигавица, както и имуногенетични несъответствия между майката и ембриона. Всички тези фактори могат да затруднят прикрепването и успешното развитие на ембриона в матката.

Какво представлява кариотипното изследване на двамата партньори и кога се препоръчва?

Кариотипното изследване е лабораторен хромозомен анализ на кръвна проба. То позволява да се визуализира и оцени структурата и броя на хромозомите при двамата партньори, за да се открият аномалии като транслокации, инверсии, делеции или дупликации. Процедурата включва култивиране на лимфоцити от периферна кръв и специално оцветяване на хромозомите, което позволява детайлен преглед под микроскоп. Важно е да се знае, че кариотипът на човека е стабилен и не се променя през живота. Препоръчва се при повтарящи се аборти, многократни неуспешни IVF опити, несполучливи опити за естествена бременност без обяснима причина, при тежки сперматозоидни аномалии или при известна фамилна история на хромозомни заболявания. Целта е да се установят скрити носителства на балансирани структурни аномалии, които могат да доведат до формиране на генетично абнормни ембриони и съответно до репродуктивни неуспехи.

Кои генетични мутации могат да бъдат свързани с намален яйчников резерв или лошо качество на яйцеклетките?

Една от най-известните е премутацията на FMR1 гена (Fragile X синдром), която се свързва с повишен риск от преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв. Освен нея има и други, по-редки мутации, които засягат хормоналната регулация и овариалната функция. Синдроми като Turner са класически пример за хромозомни аномалии, водещи до значително намален яйчников резерв или изчерпване още в ранна възраст. В някои случаи разширени генетични панели или дори геномно секвениране могат да бъдат полезни за откриване на редки моногенни мутации, които не се улавят с рутинните тестове. Това помага за по-прецизно планиране на лечението и информиране на двойките относно прогнозата и възможностите за семейно планиране.

Кога се препоръчва извършване на предимплантационен генетичен скрининг?

Препоръчва се при двойки с напреднала репродуктивна възраст (обикновено над 35 години), при повтарящи се аборти, при носителство на балансирани транслокации, при анамнеза за генетични заболявания или многократни неуспешни IVF опити. Целта е да се изберат генетично нормални ембриони за трансфер.

Какви тестове се използват при определяне на най-подходящата дата за ембриотрансфер? Има ли персонализиран подход, който да подобри успеваемостта?

Да. Един от най-известните персонализирани тестове е ERA (Endometrial Receptivity Array), който определя т.нар. прозорец на имплантация. Така трансферът се синхронизира с оптималната рецептивност на ендометриума. Този тип тестове обикновено се препоръчват при наличие на повтарящи се имплантационни неуспехи, когато стандартният подход не е довел до резултат. Освен това се правят хормонални профили за проследяване на ендометриалната подготовка, ултразвукови оценки на дебелината и структурата на лигавицата, както и при нужда микробиомни анализи за изключване на инфекции или дисбаланси, които могат да влошат имплантационния потенциал.

Интервю за списание "Genica Magazine"