Неврологът д-р Михаил Михов: Изтръпване на крайниците, забавен мисловен процес, нарушена концентрация и умора са симптоми на дефицит на витамин В12

Дефицитът на витамин В12 е често срещан проблем. Как да си го набавим, какво да направим, за да ограничим риска от дефицита му и още по темата от невролога д-р Михаил Михов - лекар в Клиника по неврология и медицина на съня, в интервю за БНР-Хоризонт, "Минути за здраве".

В12 и метаболитните процеси

Витамин В12 играе ролята на кофактор в два различни ензима. Единият от тези ензими права така, че неактивната форма на фолиева киселина да бъде активна. Това е необходимо за деленето на ДНК и клетките. Блокирането на този процес, клинично се проявява с анемия. Паралелно с процеса на фолиевата киселина, върви друг процес, който превръща един метаболит хомоцистеин в аминокиселината метионин. Тази аминокиселина е важна за здравината на съдовия ендотел. Високото ниво на хомоцистеин в кръвта е свързано със завишен риск от съдови инциденти, като исхемичен инсулт. Вторият ензим, в който участва В12 вече е в митохондриите на клетката и извлича енергия от мазнини и белтъци. Тези процеси са важни при миелинизацията на нервните пътища в централна нерва система и периферна нервна система. Когато това се блокира, води до  нарушаване на миелинизацията и съответно има клиника на изтръпване по крайниците, забавен мисловен процес, нарушена концентрация и умора.

В12 участва в няколко важни процеса за организма и може да се прояви клинично по различни начини, според водещия механизъм, който е нарушен. В съвремието храната е обогатена на фолиева киселина, така че анемията не е толкова актуална. Можем да имаме дефицит без да разберем и постепенно да установим, че сме с понижено настроение, по-уморени, по-раздразнителни и да не можем да се концентрираме.

В12 и дефицитът му

Този витамин си го набавяме главно чрез животински продукти – месо, млечни продукти, яйца. В миналото с него са имали проблем вегетарианци и вегани – такъв тип млади хора, които към днешна дата са запознати и го набавят чрез хранителни добавки и медикаменти. При хора със заболявания на гастро-интестиналния тракт (като например и най-често атрофичен гастрит, но и при други заболявания), може да не се усвоява и да се придобие такъв дефицит. Лошото е, че няма такива статистики и не знаем каква част от популацията е засегната, но все по-често се установяват пациенти с подобен проблем. По-скоро възрастта не е от такова значение. При възрастни, разбира се, по-често се получава главно заради придружаващите заболявания.

Проблем е също при хора, които злоупотребяват с алкохол и тютюн – намалява абсорбцията на В12, както и при различни паразитози и по-редки заболявания. 

В12 изследвания

С цел превенция и профилактика изследването на В12 е достатъчно. При пациенти с изявена клинична картина и при завишен сърдечно-съдов риск е хубаво да се провери съвместно с фолиева киселина и хомоцистеин, както и да се изследват факторите за тромбофилия.

В12 и дефицитът - медикаменти, добавки или промяна в диетата

Няма точен отговор на този въпрос. Ние набавяме витамина чрез животинска храна, но животните си го набавят от природата. Те не го продуцират. В съвременната индустрия, включително в животновъдството, храната, която се дава на животните е до голяма степен изчистена от бактерии. Включително животинската храна от магазините е по-бедна на В12. Така че, добре би било да се потърсят свободно отглеждани животни като източници на храна. Може би, най-практично е при установяване на дефицит, да се замества медикаментозно. Това е най-сигурният и ефективен начин, за да се избегнат проблемите с дефицита.

В12 и превенцията

Рационалното и разнообразно хранене с различни видове храни е най-добрият начин да запазим добро здраве. Специално за В12 няма какво да направим по отношение на диетата. Стана ясно, че вегетарианците си добавят този витамин медикаментозно, а останалите хора, които консумират животинска храна, трябва да се стараят да бъде разнообразна, от различни източници. Тогава рискът от дефицит значително намалява. Ако все пак има дефицит, трябва да се прибегне към медикаменти. Познанието за този проблем вече е  разпространено и има достъпна заместителна терапия под формата на орален спрей, таблетки и инжекционна форма.