Липопротеин (а): Защо е важно да следим този показател?

Липопротеин (а) [Lp (a)] е маркер за скрита предразположеност към сърдечно-съдови заболявания. Тъй като научните изследвания продължават да разкриват нови данни относно неговото въздействие върху здравето, въпросите около липопротеин (а) стават все по-актуални. Защо е важно да се изследва този параметър, какви са рисковете, свързани с повишените му нива, и какви мерки могат да бъдат предприети за контролиране на риска, разказват д-р Веселина Колева, Началник на Клинична лаборатория и д-р Любомира Янкова, лекар-специализант в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Какво представлява липопротеин (а) и каква е неговата роля в организма?

Липопротеин (а) може да се опише като частица подобна на LDL-холестерола, но липидите в нея освен с Апо Б белтък, са свързани и с допълнителна молекула протеин – Апо А, чийто размер определя патогенната му роля в организма. В действителност се касае за група от липопротеинови частици с различна големина и съдържание на липиди, а като следствие - те носят различен риск за здравето. Липопротеин (а) няма доказана полезна функция в организма, не участва пряко в регулирането на нивата на холестерол или триглицериди. Счита се, че стимулира развитието на процеси на възпаление, атеросклероза и тромбоза.

Липопротеин (а) се свързва с отлагането на липиди в стените на артериите и развитието на атеросклероза — процесът на натрупване на мазнини и други вещества по вътрешната повърхност на кръвоносните съдове. Това води до стесняване и втвърдяване на артериите и увеличава риска от инфаркти и инсулти. Липопротеин (a) също стимулира възпалението в стените на артериите и така допринася за нестабилност на атеросклеротичните плаки - те могат да се разкъсат и да образуват съсиреци. Апо А белтъкът структурно наподобява плазминоген — ензим, отговорен за разтварянето на кръвни съсиреци. Това сходство предполага, че липопротеин (a) вероятно се намесва в нормалните процеси на разтваряне на съсиреци (фибринолиза) и така допринася за образуването на тромби и атеросклеротични плаки.

Плазмените концентрации на липопротеин (а) са генетично детерминирани и са самостоятелен рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания. По тази причина съвременните световни препоръки на кардиолозите и на лабораторните специалисти са единодушни: Всеки човек поне веднъж в живота си трябва да изследва този показател.

Защо липопротеин (а) се счита за рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания?

Липопротеин (а) е подобен на LDL-холестерола, така наречения „лош“ холестерол, и също подлежи на окислителни промени в кръвообращението и допринася за формирането на атеросклеротични плаки в артериалните съдове с развитието на коронарна съдова болест и повишен риск от миокарден инфаркт; както и периферна артериална болест, която се проявява с болки в краката при ходене и по-лошо кръвоснабдяване на долните крайници.

Много проучвания свързават повишените плазмени концентрации на липопротеин (a) и с висок риск от развитие и бърза прогресия на аортна клапна стеноза, която в крайна сметка довежда пациента до необходимостта от сърдечна хирургия и смяна на клапата. Установено е, че Lp(a) допринася за натрупването на калций върху клапата. Това води до втвърдяване и стесняване на клапата, като затруднява нормалното ѝ отваряне и затваряне по време на сърдечния цикъл.

Засегнати могат да бъдат и сънните артерии с развитието на мозъчно-съдова болест и инсулт.

Какви са нормалните нива на липопротеин (а) в кръвта и кога започваме да говорим за повишен риск? – Концентрацията  на липопротеин (а) в кръвта варира значително между различни хора, като основно тя е генетично определена и сравнително малки са промените, които настъпват през живота. Обичайно измерването се прави едновременно с това на останалите липиди в кръвта и не е свързано с вземането на по-голямо количество кръв или на по-различна специална подготовка на пациента. Важно е да се отбележи, че резултатите за Lp(a) могат да се докладват в милиграми на децилитър (mg/dL) или наномоли на литър (nmol/L). В зависимост от използваната мерна единица са различни и прицелните нива, над които преценяваме наличието на умерен или висок риск за пациента. Международните научни дружества са се обединили около следните консенсусни нива на липопротеин (а):

Стойности под 30 mg/dL (или приблизително под 75 nmol/L) се считат за нормални и не се свързват с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ).

Концентрации между 30 и 50 mg/dL (75 – 125 nmol/L) се смятат за леко повишени, като при тези нива рискът от ССЗ започва да нараства умерено.

Липопротеин (а) над 50 mg/dL (> 125 nmol/L) се приема за висок риск. Лица с такива нива на Lp(a) имат значително по-висок риск от развитие на атеросклероза, инфаркт, инсулт и аортна клапна стеноза, особено ако са налице и други рискови фактори като високи нива на LDL холестерол, хипертония или диабет.

Има ли специфични групи от хора, които са по-застрашени от повишени нива на липопротеин (а)?

Белтъчното съдържание в молекулата на липопротеин (а) е различно, а като резултат от това – концентрацията на Lp(a) в кръвта е различна и рискът, който носи също. Основен определящ фактор за нивата на Lp(a) е генетичният. Ако членове на семейството имат високи нива на Lp(a) или фамилна история за ранни сърдечно-съдови заболявания (преди 55-годишна възраст при мъжете и 65-годишна възраст при жените), рискът за останалите членове на семейството е по-голям.

Фамилна хиперхолестеролемия е състояние, при което се наблюдават много високи концентрации на холестерол, в това число и  на Lp(a). Хора с това заболяване имат значително по-висок риск от ранни сърдечно-съдови заболявания.

Интересно е да се отбележи, че някои етнически групи са по-застрашени - например пациенти от африкански произход обикновено имат по-високи нива на липопротеин (а) в сравнение с тези от европейски произход. Изследванията показват, че те средно са с около 2-3 пъти по-високи нива на Lp(a), което ги поставя в по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания. Хората от азиатски произход често имат по-ниски средни концентрации, въпреки че индивидуалните стойности могат да варират значително.

Какво е влиянието на наследствеността върху нивата на липопротеин (а)?

Наследствеността играе ключова роля за нивата на липопротеин (а) в кръвта, като те са почти изцяло генетично обусловени. Около 80-90% от нивата на липопротеин (a) се определят от генетични фактори, което означава, че те се предават по наследство от родителите на техните деца.

Наследственото предаване на високите нива на Lp(a) следва автозомно доминантен модел, тоест, ако единият родител е с високи нива на Lp(a), има около 50% шанс детето също да наследи високите нива. Следователно фамилната анамнеза за сърдечно-съдови заболявания в ранна възраст може да бъде индикатор за високи плазмени концентрации на липопротеин (а).

За разлика от други липиди като LDL- или HDL-холестерола, нивата на липопротеин (а) не се променят значително под влияние на диета, физическа активност или лекарства (с изключение на някои нови терапии, които са в процес на проучване). Те остават относително стабилни през живота на човек, след като се формират в ранна възраст, тъй като са генетично фиксирани.

Как се изследват нивата на липопротеин (а) и каква е честотата на тези изследвания в клиничната практика?

Обикновено изследването на липопротеин (а) се прави еднократно през живота, тъй като нивата са генетично определени и не се променят значително с времето или под влияние на външни фактори. Измерването на липопротеин (а) не е част от рутинните изследвания - повечето скринингови програми за сърдечно-съдови заболявания се фокусират върху измерването на LDL, HDL и общия холестерол, като новите световни препоръки са за включване и на т. нар Non-HDL холестерол (той би дал косвена представа за количеството на холестерола, включен в състава на липопротеин (а)). Анализът на липопротеин (а) не е труден, не изисква специализирана апаратура или по-голямо количество проба. Резултатите могат да се докладват заедно с останалите показатели от един разширен липиден профил.

Тестът придобива все по-голямо значение поради доказателствата, че високите нива на Lp(a) значително увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания, независимо от другите липидни показатели.

Има ли начин за понижаване на нивата на липопротеин (а) и какви са препоръките за хора с високи стойности?

Намаляването на концентрацията на липопротеин (а) е предизвикателство, тъй като тя не се повлиява съществено от традиционните методи за контрол на липидите, като диета, физически упражнения или стандартни медикаменти. По тази причина често се поставя въпросът – защо да се изследвам след като не мога да направя нищо ако се установи висок риск? Все пак, има някои стратегии и нови терапии, които които са напреднал стадий на клинични проучвания и се очаква съвсем скоро да бъдат достъпни за клинична употреба. На тях се възлагат надежди, че ще могат да помогнат за управлението на сърдечно-съдовия риск при хора с високи стойности на липопротеин (a).

За сега поради липса на ефективни терапии за директно понижаване на липопротеин (a), фокусът на превенцията при хора с определен висок риск е върху интензивно проследяване  и повлияване на други рискови фактори, които допринасят за сърдечно-съдовите заболявания. Това включва понижаване на ЛДЛ-холестерола, контрол на артериалното налягане и на кръвната захар, контрол на наднормено тегло, подобряване на физическата актовност.

Макар че начинът на живот не влияе директно върху нивата на липопротеин (a), здравословните промени могат да помогнат за намаляване на общия сърдечно-съдов риск.