Липиден профил и сърдечно-съдов риск: Какво трябва да знаем?

Липидният профил е важен диагностичен метод, използван за оценка на състоянието на сърдечно-съдовата система и риска от заболявания, свързани с висок холестерол и триглицериди. Този анализ включва измерване на различни видове липиди в кръвта, като общ холестерол, LDL (лош холестерол), HDL (добър холестерол) и триглицериди. Разбирането на резултатите от липидния профил е ключово за превенцията на сърдечно-съдови заболявания. Д-р Веселина Колева, Началник на Клинична лаборатория в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, разказва как се извършва изследването на липидния профил, какви са оптималните стойности и какво означават те за здравето на пациента.

Как се прави оценката на сърдечносъдовия риск и какви изследвания трябва да бъдат направени?

Сърдечносъдовият риск е комплекс от различни фактори – някои от тях са постоянни и не могат да се променят- например фамилна обремененост, пол, раса, а други са променливи и подлежат на управление. Към тях спадат начин на хранене, наличие на вредни навици, физическа активност, хроничен стрес, наднормено тегло, високо кръвно налягане, диабет, прием на медикаменти и др. Всички тези фактори следва да се оценяват в комбинация с лабораторните изследвания– концентрация на липиди, въглехидратна обмяна, инсулинова резистентност, повишена пикочна киселина в кръвта, хормонални отклонения, бъбречни заболявания и т.н. Всичко тези  фактори  са от значение, когато трябва да се определи общия сърдечносъдов риск.

По отношение на лабораторните изследвания, те трябва да следват логиката на оценка- събиране на подробна анамнеза, преглед  от клиницист и едва тогава лабораторни тестове. Разбира се основен акцент сред тях се поставя на измерването на  липиден профил. В последните години няколко от международните научни организации се обединиха, за да изведадт единни препоръки що е то липиден профил и какво той трябва да включва. А именно: определяне на общ холестерол, на добрия холестерол (това е холестеролът в липидите с висока плътност), на лошия холестерол и на триглицеридите. В допълнение към това е важно поне веднъж в живота си, човек да направи изследване на т. нар. разширен липиден профил, който освен тези основни виновници за атеросклеротичен риск, дава информация и за допълнителни показатели на атеросклерозата. Това са липопротеин (а) и  белтъчната част, транспортера на атерогенните липиди в кръвта Аполипопротеин (В). Важно е и да знаем кога да започнем тестването. Американците препоръчват първият скрининг да бъде проведен още в детска възраст, като изследването да се направи в периода между 9 и 11-годишна възраст, а повторното -  във възрастта между 17 и 21 години. Ако обаче вие сте фамилно обременени, то тогава препоръката е да се започне още на 2-годишна възраст и изследването на липиден профил да бъде съпроводено с изследването на въглехидратна обмяна, с показател за оценка на чернодробна функция- ALAT, за да се направи една обща оценка на сърдечно-бъбречно-метаболитен риск, който носи пациентът. След това интервалите на изследване могат да бъдат различни в зависимост от риска, но ако пациентът е здрав, без някакви съпътстващи хронични заболявания, които да допринасят за повишаване на липидите, препоръката е поне веднъж годишно да се проверява липидния профил. Ако са установени повишени стойности на някои от липидите при първоначалното изследване, задължително е да се повтори изследването в интервал 1-4 седмици по възможност в същата лаборатория и задължително след 8-10 часова хранителна пауза. Ако проследявате ефект от лечение- то следвайте препоръките на Ваши лекар, обичайно изследванията са на по-кратки интервали до достигане на желаните прицелни нива и след това през 6 -12 месеца. 

Ако човек е високорисков, но следва определени стъпки, може ли от една висока категория за сърдечносъдов риск да влезе в друга?

Това е основната цел на ранното определяне и на своевременното поставяне на пациента в дадената категория, защото препоръките целят в началните стадии с нисък до умерен риск да повлияем само с промяна на ежедневните хранителни навици, на двигателната активност, в спирането на някои вредни навици като тютюнопушене и алкохол, които допринасят за повишаване на този риск.

Как можем да определим степента на риск на хора с повишен холестерол с една единица?

Една единица може да има значение във връзка с всички останали рискови фактори – възраст, наличие на хронични заболявания, например диабет. Референтните стойности на липидите са обхват, който е получен на база изследване на една популация от здрави хора, които имат сходни общи критерии като раса, възраст, пол, географска ширина, но те не определят индивидуалния риск. Винаги е желателно, с помощта на лекуващия кардиолог, да се определят оптималните прицелни нива, които зависят от индивидуалния риск. За един пациент т. нар. горна граница на нормата, може да не е рискова, за друг – може да бъде фатално рискова.

Каква е връзката между холестерола и инсулиновата резистентност?

Инсулиновата резистентност е част от т.нар. метаболитен синдром. Метаболитният синдром и метаболитното здраве пък са част от една още по-голяма картина – това е на сърдечно-бъбречното метаболитното здраве. Затова всичките тези показатели и заболявания са взаимосвързани. Организмът се опитва да намери компенсаторни механизми, по които да заобиколи или да разреши даден проблем, пред който е изправен. В случая с инсулиновата резистентност, основната патогенетична причина за неговото развитие е намалената чувствителност на рецепторите на клетките за инсулин, а инсулинът е хормона, който е отговорен за това да внесе глюкозата в клетките. Като резултат, те си търсят допълнителен източник на енергия, а именно липидите, с което става компенсаторно повишаване на както на холестерола, така и на триглицеридите.

Какъв е рискът от сърдечно-съдови заболявания при високи стойности на LDL и триглицериди?

LDL-холестеролът, триглицеридите и липопротеин (а) попадат в групата на атерогенните рискови фактори. Атеросклерозата е системно заболяване, което най-опростено може да се опише като образуване на атеросклеротични плаки в стените на кръвоносните съдове, които водят до тяхното стеснение и запушване. В допълнение – на местата на тези плаки започват процеси на възпаление, които дестабилизират плаката и крият риск от нейното разкъсване и парпръсване на тромби в кръвообращението. Като резултат – инфаркт, инсулт, белодробна тромбемболия, венозни тромбози и други сърдечно-съдови усложнения.

Как диетата и начинът на живот влияят върху липидния профил? Какви промени могат да доведат до подобрение?

Изключително важно е да се определи правилно причината за повишените липиди и нашето внимание да бъде насочено към нейното повлияване. Във всички случаи обаче, особено в началните стадии, начинът на живот и хранене спомага за намаляване на риска. Ще кажа препоръки, които са добре известни и може би звучат доста тривиално, но наистина намалената консумация на мазни храни, спиране прием на алкохол и тютюнопушене, повишена физическа активност (препоръката е за поне 150 минути активно движение седмично), достатъчно сън и по-малко стрес са мерки, които повлияват резултатите от липидния профил.

Какво е значението на наследствеността за липидния профил и как това може да повлияе на риска от сърдечно-съдови заболявания?

Фамилните дислипидемии са голяма група от различни генетични дефекти, свързани с липидната обмяна и за съжаление често са причина за ранна проява на сърдечно-съдови инциденти. Те трудно могат да се контролират само с промяна в стила на живот и обичайно изискват медикаментозно лечение. Изключително важно е да се мисли за тях и при наличие на фамилна обремененост в семейството- скрининговите изследвания да започнат още в ранна детска възраст, за да се избегнат усложненията.

Промениха ли се съвременните изисквания? Какво трябва да знае и как да се подготви човек ако му предстои вземане на кръв, за да е коректно изследването на липидния профил?

Темата холестерол не е демоде, защото постоянно излизат нови проучвания и някои от постулатите, с които ние бяхме свикнали в годините, се променят. Един от тях беше, че трябва да отидеш гладен и жаден в лабораторията за липиден профил. През последните 6-7 години излязоха достатъчно много данни, които доказват, че специално за изследване на липиден профил не е необходимо да сте спазвали 10-часовата хранителна пауза. Разбира се, това важи ако изследването не е съпроводено с взимането на кръв за други показатели, за които трябва да се спазва това изискване. Препоръката е за изследване на липиден профил не на гладно, защото така много по-реално ще отразява „истинския“ сърдечносъдов риск – необходимо е пациентът да има постоянен метаболитен статус, да не е променял начина си на живот, на физическа активност, на хранене, в последните поне две седмици преди изследването. Друго, което е изключително важно, е пациентът да бъде здрав. Поне 2 до 4 седмици трябва да бъде отстоянието от последната активна инфекция или някакво друго заболяване, защото болестта променя съотношението на различните компоненти в липидния профил. Минимум 24 часа преди изследването пациентът не трябва да е имал активно физическо натоварване, защото отново се променят показателите на липидния профил. По възможност да не е пушил в последните поне 2 часа преди изследването, да не е имало стрес, да е в седнало положение на тялото минимум 15 минути. Всичките тези неща са важни, за да се получи надежден резултат, който да може лекуващият лекар правилно да интерпретира, да оцени риска и да назначи лечение.

Има ситуации обаче, в които е необходимо да се спазва 8 – 10 часовата хранителна пауза. Една от тях е, когато при първичното изследване са установени високи нива на триглицериди, защото те са този вид липиди, които са свързани и зависят от храненето и от мазнините, които през тънките черва се внасят в организма, затова има ли повишени триглицериди - задължително това изследване трябва да бъде повторено, вече в условията на 8 – 10 часовата хранителна пауза.

Лабораторните резултати спомагат да се постави диагноза, но не са лечение. Трябва да има мултидисциплинарен подход, който да включва лабораторния специалист, специалист по образна диагностика и клиницист, но и абсолютното задължително е да има активно съдействие и от страна на пациента, за да доведем мерките за неговото здраве до успех. Високите стойности на холестерола не трябва да се пренебрегват, а да се контролират и колкото по-рано - толкова по-добре. Резултатите от лабораторните изследвания трябва да се консултират с медицински специалист, защото сърдечносъдовият риск е индивидуален и променя референтните стойности. Трябва пациентът да се придържа към назначената терапия стриктно и отговорно, като в този процес е основата на взаимно доверие между лекаря и пациента.