Гл. ас. д-р Първолета Кръстева: Спешните медици винаги са на първа линия, това е призванието на всеки, избрал да се занимава със спешност

В края на май 2024 г.  се проведе церемонията по награждаване на най-добрите проекти в тазгодишните Европейски награди за частни болници. European Private Hospital Awards (EPHA) показват най-успешните инициативи в сектора на частните болници в Европа и отличават най-добре представилите се европейски частни здравни заведения в седем категории. Във всяка от седемте конкурсни категории се отличава само едно лечебно заведение. В третото поредно издание на конкурса, участваха 65 проекти от 9 държави.

Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда спечели в категорията „Устойчивост в здравеопазването и реакция при кризи“, с проект на началника на Спешно отделение гл.ас. д-р Първолета Кръстева и е единственото частно здравно заведение от България, номинирано и удостоено с награда в тазгодишното издание на конкурса.

***

Д-р Кръстева, на 29 май 2024 г., Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда спечели приз на Европейските награди на частните болници с ваш проект. Бихте ли разказали накратко за проекта, който донесе единствената за България европейска награда за частно лечебно заведение?

 УМБАЛ Токуда спечели наградата в категория „Устойчивост на здравеопазването и реакция при кризи“, с проект на тема „Ключовата роля на Спешно отделение в УМБАЛ по време на пандемия“. Проектът представя в обобщен вид създадената организация в болница Токуда по време на COVID-19 пандемията, както и изработените и апробирани в практиката диагностично-терапевтични алгоритми в Спешно отделение, които могат да бъдат модифицирани за приложение и при други инфекциозни причинители с епидемично разпространение. Важно е да обърна внимание, че в болница без налично инфекциозно отделение, Спешното отделение e основно и единствено звено за триаж и управление на пациентопотока, така че, да се осигури безопасна среда за служителите, да се предотврати доколкото e възможно разпространението на инфекцията сред медицинския персонал и да се запази функционалната цялост на болницата за продължаване на диагностично-лечебния процес при всички пациенти без затваряне на наличните клиники и с новоразкрити три ковид-отделения и една ковид-реанимация. Успешната реализация на проекта се дължи на ефективната колаборация между Спешно отделение и всички параклинични и клинични структури в болницата, както и на отличната логистика и подкрепа от болничното ръководство в лицето на изпълнителния директор д-р Венелина Милева и прокурист г-н Бугра Сусам.

Бихте ли посочили малка част от големите предизвикателства, които изправи пред вас пандемията COVID-19?

Основно предизвикателство пред работещите в Спешно отделение беше гласуваното ни доверие да осъществяваме първичната оценка на заразените пациенти – да оценяваме степента на тежест на заболяването и спрямо това да насочваме пациентите за домашно-амбулаторно лечение или хоспитализация, да прогнозираме възможните усложнения и рискове, без да познаваме новия вирус, проявленията на болестта и късните й последствия в условията на отсъстваща етиологична терапия.

Сред останалите предизвикателства, бих маркирала непрекъснато нарастващия брой заразени пациенти, насочени за преглед към Спешно отделение и паралелната работа в две зони – COVID и чиста зона, с наличния кадрови ресурс. Тук е мястото да благодаря на колегите от Вътрешно отделение, които в месеците с най-голям брой заразени пациенти ни помагаха с прегледите в COVID – зоната. Голяма отговорност, споделена с пулмолозите, работещи в COVID-отделенията, беше и взимането на решения за хоспитализацията на пациенти, в условия на физическа невъзможност да се хоспитализират всички нуждаещи се.

Огромен опит и експертиза се изискваше при преценката на рисковите фактори при всеки пациент и респективно, вземането на решение за приложение на моноклонални антитела при амбулаторно лекуваните пациенти с COVID-19, поради ограничените количества на медикаментите и без първоначално да сме наясно с резултатите от тяхното приложение.

Предизвикателство беше да се учим ежедневно и паралелно с разпространението на инфекцията. За да бъда докрай откровена, за мен беше огромна отговорност и телефонното проследяване на пациенти, насочени за домашно лечение, защото нещата не винаги бяха такива, каквито ги представяха по телефона, поради различната здравна култура.

Всички помним изключително трудните условия и обстоятелства на работа за медицинските специалисти по време на COVID-19 пандемията. Какво ви мотивира и вдъхна сили и увереност, за да продължите неуморно борбата с вируса?

Същността на Спешната медицина е във вземането на бързи терапевтични решения при животозастрашаващи състояния, включително и в екстремни условия, както за пациентите, така и за медиците. Спешните медици винаги са на първа линия, това е призванието на всеки, избрал да се занимава със спешност. Адмирации за целия екип на Спешно отделение в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда - лекари, медицински сестри, санитари. Всеки един член на екипа на Спешно отделение работи отговорно и със сърце, за да успеем да помогнем на повече пациенти в ситуацията на безпрецедентни здравни обстоятелства. Дори имаме колега, която сподели с мен, че е бременна в 3 месец и вече й е трудно да работи в защитния екип, а не че отказва да работи със заразени болни……Мисля, че това говори много за всеотдайността, професионализма и безкомпромисната грижа на екипа на Спешно отделение по време на COVID-19 пандемията, а и не само в този период.

Какви заключения и изводи бихте направили, след края на пандемията – вие сте били на първа линия и сте преживяли по много от всичко, за което преобладаващата част от обществото само е чувала?

Лично мнение е, че по време на пандемията бяха допуснати редица информационни, медийни и организационни грешки. Допусна се хора без медицинско образование и квалификация да дават съвети за диагностика, лечение и превенция. Чисто медицинска информация, включително лекарствени наличности и медицинска апаратура се дискутираше в публичното пространство, което породи допълнително страх и напрежение в обществото. Най-голямото недоразумение и една от причините много хора да загубят живота си, беше съмнението в съществуването на вируса и убедеността на някои пациенти, че лекарите преувеличават, за да получават допълнително възнаграждение!

Какво е важно за едно Спешно отделение на многопрофилна болница, за да успее да управлява потока от пациенти и да не допусне разпространение на инфекция/вирус сред други пациенти и медицинския персонал?

Ключът към успеха е в нашите ръце – на първо място е работата в екип; познаване в детайли особеностите на триажа и изпълнението му; висока лична отговорност и стриктно спазване на създадените противоепидемични правила от всички, в това число и ползването на високо защитните маски и екипи; работа по алгоритми, непрекъснатото им актуализиране и усъвършенстване в зависимост от световната наука и опит. Основен инструмент в ръцете на спешния медик е триажът - процес на сортиране на пациентите по обективни показатели при невъзможност за едномоментно обслужване на много пациенти и за ръководене на пациентопотока  по време на пандемия. Изработените диагностично-терапевтични алгоритми в Спешно отделение по време на пандемията намалиха риска от пропуски и ни помогнаха за по-точната първична оценка на заразените пациенти.

Какви личностни качества трябва да притежава един лекар, за да успее в специалността „Спешна медицина“?

Силна воля и самообладание, способност за вземане на бързи решения в екстремни ситуации, лична отговорност, комуникативност, много знания и умения, търпение……….

Имаше ли момент по време на работата ви в пандемия, в който сте изпитвали страх и какви са основните емоции, които владеят човек, срещащ и посрещащ всекидневно смъртоносен вирус?

Страхът е вроден инстинкт за самосъхранение, така че той не ми е чужд и в много моменти съм се страхувала. Но в Спешната медицината и изобщо в медицината нямаш право на страх, защото нечий живот е в твоите ръце – дори да звучи клиширано, това е факт. Тези ситуации за нас са ежедневие, изискват бърза мисъл, безкомпромисни решения и категорични действия, а страхът не е съвместим с тях.

Кое е по-важно и значимо в ситуация на сериозна здравна криза – човешкият фактор в лицето на медицинския екип или медицинското оборудване?

Труден въпрос, но след пандемията категорично заявявам, че човешкият фактор в лицето на медицинските екипи е решаващ за справяне в критична ситуация. Отчитам като организационна грешка, че в новосформираните ковид – отделенията и ковид-реанимации, за огромен брой пациенти с различно проявление на инфекцията и усложненията й, се грижиха минимален брой лекари от определена специалност - пулмолози, инфекционисти, реаниматори, както и минимален брой медицински сестри и санитари. Разбира се, без медицинското оборудване е невъзможен лечебният процес - отчетохме недостатъчната наличност на дихателни апарати и кислородни инсталации. Но, за да бъде от полза тази апаратура, отново се връщаме към медицинския персонал, който я управлява, в противен случай, тя е ненужна вещ. Видяхме, че наличните легла в болници без възможности за кислородотерапия и без персонал са неизползваеми!